Скокове на батут

Скокове на батут е олимпийски спорт, в който гимнастиците изпълняват акробатични номера, докато скачат на трамплин. Те могат да включват прости скокове с различни позиции на тялото или по-сложни комбинации като салта и превъртания напред или назад.

Към скачането на батут има три отделни дисциплини – голям батут, двоен мини батут и синхронен батут.

Произход на спорта

В началото на 90-те години на ХІХ век, Били Баунсър и Джон Хейнс започват да изпълняват различни трикове, докато скачат върху обезопасителна мрежа. Те използвали батута да забавляват публиката, а също позволявали на някои от зрителите да участват, като част от маркетинговата им стратегия. Така се дава началото на новия спорт. Джордж Нисен започва да произвежда първите батути в Айова, САЩ. По-късно обаче, Джеферсън оспорва търговската марка и името батут, създавайки своята компания Американски батут. В резултат на това именно тази нова компания изработва батутите на всички спортни центрове в Съединените щати.

В САЩ, скоковете на батут бързо навлизат в училищните програми по физическо възпитание, а също така и в детските центрове за забавление. След серия от инциденти, поради недостатъчен контрол и неадекватни тренировки, трамплините започват да бъдат концентрирани в специализираните тренировъчни зали, а практикуващите са обучавани от сертифицирани треньори. Това обаче води до намаляване на броя на състезателите и до намаляване на популярността на спорта. Не така стоят нещата в останалите части на света, най-вече в Европа и особено в бившите страни от СССР. След като скоковете на батут се превръщат в олимпийска дисциплина, много страни започват да развиват спорта, като най-активни в това отношение са китайците, които за по-малко от десетилетие станаха една от най-големите сили в световен мащаб.

Видове скокове на батут

Голям батут индивидуално

Първите състезания по индивидуален батут бяха проведени в колежите и в гимназиите на САЩ, а след това започват да се провеждат и в Европа. В ранните години нещата не са били добре систематизирани и правилата са били неясни. Постепенно, през 50-те години на ХХ век е въведена нормата от 10 скока, при които състезателите трябва да покажат своите способности. Тази норма е използвана за пръв път от Тед Блейк и е наложена по време на Световното първенство в Англия през 1964 година. Първият шампион в скоковете на батут бе американецът Дан Милман, а при жените – Джуди Уилс Клайн.

Днешният формат за състезанията по скокове на батут включват две или три съчетания, едно от които включва задължителна комбинация включваща салто, точно определен начин на отскачане, превъртане и приземяване, изпълнени с различни позиции на тялото.

Упражненията са изпълнявани на стандартен батут с размери 4,26 на 2,13 метра и с централен маркер. Атлетите трябва да покажат по 10 различни умения, започвайки и завършвайки ги върху краката си. Петима съдии оценяват движенията, като се следи дали има непълни амплитуди, дали атлетът се отдалечава твърде много от централния маркер и дали изпълнява чисто движенията.

Обикновено най-високият и най-ниският резултат се премахват, но се добавят точки за трудност, като например добавяне на допълнителен полу оборот при въртенето, за направа на четворно салто и т.н. Разбира се, че има и дискусии между треньорите, дали е по-добре да се залага на по-лесни, но чисти съчетания или пък да се правят сложни композиции, въпреки нечистото им изпълнение. През 2010 година е добавен и нов елемент при оценяването, а именно „Време на полета“, с който се облагодетелстват гимнастиците, които постигат по-голяма височина при изпълнение на техните съчетания.

Официалният световен рекорд индивидуалния батут при мъжете е 18,00, като той е постигнат от канадеца Джейсън Бърнет на 30 април 2010 година в Мелбърн (Австралия). Той всъщност подобрява собственият си рекорд от 17,50, постигнат 3 години по-рано в Лейк Плесит (САЩ). Този резултат се счита за невероятен, тъй като предишното най-добро постижение е било 17,00 и се е задържало в рамките на 20 години (от 1986 година, дело на руснака Игор Гелимбатовски).

Най-добрите състезатели обикновено получават оценки до 16,50 или малко повече. Джейсън Барнет е постигал и резултат от 20,50, но това става по време на тренировка.

Световният рекорд при жените се държи от Ема Смит от Великобритания, като той е 15,60. Най-добрите състезателки обикновено постигат резултати около 14,50.

Синхронизирани скокове на батут

Тази дисциплина се изпълнява по двойки, на два съседни батута, като движенията на състезателите са едни и същи. Тук задачата на съдиите е по-сложна, тъй като те трябва да следят както за изпълнението на отделния състезател, така и за синхрона на двойката, включително височина на скоковете и други. Степента на трудност отново носи допълнителни точки.

Двоен мини батут

Този уред е много по-малък от стандартния. Той е скосен от едната страна, а втората му част е плоска. Гимнастиците се засилват по пътека, скачат първо върху скосеният край, правят различни видове превъртания, след това се приземяват върху плоския и отново следват превъртания, а финалът е върху мека подложка, като при приземяването гимнастикът трябва да остане неподвижно.