Даниел Иванов (Аоияма) – сумо

Неговото име в света на сумото е Аоияма Косуке, но за да го запомните по-лесно ще кажа и името, с което се е родил през 1986 година в град Елхово – Даниел Иванов. Той е един от двамата професионални сумисти, представили България в родината на този спорт, Япония, а другият е Котоошу (който вече не се състезава, упражнява треньорската професия в старата си школа, член е на управителното тяло на сумото и е в процес на създаване на своя школа, с което ще се превърне в първия европеец, със собствена школа в професионалното сумо). Аоияма направи своя дебют през 2009 година и само 2 години по-късно достигна до топ дивизията в Япония, участвайки на първия си професионален турнир през ноември 2011 година, поделяйки си и наградата „Боен дух“ с Уакакою. До този момент, той е достигнал ранг секиваке.

Кариера

Даниел Иванов тренира 10 години борба, след което 3 години се занимава със сумо на аматьорско ниво, преди да тръгне по стъпките на Калоян Махлянов, превръщайки се в едва вторият български рикиши. Присъединява се към школата Тагонура, водена от бившия маегашира Кушимауми. Попитан от треньорът, дали предпочита планината или реката, Даниел Иванов посочва първото и така получава своето име – Аоияма, което в превод означава „Синята планина“.

В своя професионален дебют, под името Аоияма Кийохито, който е през септември 2009 година, Иванов печели турнир в най-ниската дивизия „Йонокучи“ с резултат 7-0 победи. След това сменя името си на Аоияма Косуке за дебюта си в по-горната дивизия „Йонидан“, който е по време на турнира през месец ноември. Отново следва спечелване на турнира с резултат 7-0, а в плейофен двубой, Даниел побеждава единствения казахстански сумист Казафузан.

Още в първия месец на 2010 година, българинът губи първия си мач в Япония в дивизия „Санданме“, след 16 поредни победи. Тази загуба не е фатална, тъй като с резултат 6-1, Даниел Иванов печели третия си турнир и се изкачва до дивизия „Макушита“. Печели я, но в по-горната дивизия неговия смайващ възход е забавен, като той губи първи турнир в кариерата си като професионален сумист. За разлика от предните му успехи, този път ще му се наложи да участва в още няколко турнира, за да натрупа актив, който да го изкачи през юли 2011 година в дивизията „Журьо “, която е втората по сила в страната. Даниел дори е доста високо поставен в нея (Журьо 4), което се дължи най-вече на пенсионирането на много от сумистите в нея и той заема освободено място в класирането. В това ниво, Аоияма записва негативен резултат в първия си турнир (7 победи срещу 8 загуби) и това го смъква с две места надолу (Журьо 6). Получава дискова херния точно преди големия есенен турнир през септември и това го принуждава да почива в първите 2 дни, но успява да направи забележително завръщане, като постига баланс от 10-3 победи. Този рекорд му е достатъчен, за да се изкачи в топ дивизията в професионалното сумо (Макахучи), където той тръгва доста обещаващо с 11-4 в първия турнир, спечелвайки и наградата „Боен дух“. Победата му обаче е споделена с Уакакою, от който Даниел губи в последния ден на турнира.

През февруари 2012 година умира основателя на школата на Аоияма и той се мести в Казугано. След като постига положителен баланс на турнира през март, той достига до най-високия си ранг в кариерата – маегашира 6, а още през май постига и най-добрия си резултат от 11-4 в голям турнир. Юлският турнир изправя за пръв път Даниел Иванов срещу най-големите активни състезатели в този спорт. Първите 7 дни от турнира не са по вкуса на българина, като той печели едва 1 среща, но до края му се мобилизира и завършва с положителен резултат (качи-коши –този резултат почти сигурно води до повишаване в ранг и спасява състезателите от изпадане в по-долен) от 8-7.

През септември 2012 година, Аоияма вече достига до ранг комусуби, след едва 18 професионални турнира, в които участва, което изкачване е седмото най-бързо от 1958 година насам. Тук той успява да спечели само 4 мача, след като в ден 9 получава контузия на коляното и не може да продължи.

Година по-късно, Даниел Иванов печели първата си Златна звезда (кинбоши), за победата си над великия шампион (йокозуна) Харумафуджи.

Постига промоция до ранг секиваке, след силно представяне от 10-5 победи през септември 2014 година, като печели 4 победи и губи 3 срещи срещу състезатели с по-висок от неговия ранг. През ноември отново завършва с положителен баланс и запазва ранга си, но в началото на 2015 година започва с негативен баланс от 5-10 и е понижен. Постига същия баланс и през март и е заплашен от ново понижаване, но постига положителна серия през май и юли, а в последните турнири за годината и първите за 2016 година, завършва с баланс 7-8 и се смъква до горните нива на степен маегашира.

През 2017 година, първите два турнира са положителни за Аоияма и той се изкачва в степените на маегашира (от №7 на №3).

Стил на водене на срещите

Аоияма е по-скоро специалист в хвърлянията и граплинг техниките, отколкото избутването на противника в началото на своята кариера, за което му помага опитът му от борбата. След като натрупва значителна маса в Япония, той започва да залага и на избутването, издърпването и изваждането на противника от баланс, които в комбинация с голямата му сила в горната част на тялото, му дава значително предимство. От март 2015 година, 62% от неговите победи идват след използване на техниките хатакикоми, ошидаши и цукидаши, всяка от които включва бутането и повдигането на противника, за да се извади от дохиото (татамито).