Борба

Борбата е един от най-старите бойни спортове в света, като в нея се включват техники на граплинг, хвърляния, събаряния, заключвания на ставите на противника и други. Тук физическата сила има доста голямо значение, като правилата могат да се различават заради разликите в стиловете борба.

История на борбата

Както споменахме, това е една от най-старите форми на боен спорт, като литературни препратки към него се появяват още в Илиада на Омир. Но борбата е още по-стара от Троянската война, още в пещерните рисунки има изобразени борцови схватки, което означава, че спортът е на около 15000 години. Във вавилонски и египетски картини са показани техниките на борбата, които се използват и до днес.

В древна Елада борбата има завидна роля в легендите и в литературата. Не случайно, този спорт е част от първите олимпийски игри. Тогава правилата са били много по-брутални, но римляните, които са били впечатлени от демонстрацията на сила, като те пренасят борбата в колизеумите, но елиминират голяма част от физическите сблъсъци и въвеждат по-строги правила.

Между пети и петнадесети век от новата ера, борбата набира изключителна популярност, като тя се радва на патронажа на кралските особи от Франция, Англия и дори от Япония.

Първите английски заселници в Америка пренасят спорта и го популяризират сред местните индиански племена. Борбата започва да се използва като метод за военно обучение, но и като средство за забавление по панаирите и в различните празници. Първият организиран турнир по борба се провежда в Ню Йорк през 1888 година, а първото участие на този боен спорт в съвременната Олимпиада е през 1896, тоест още от възраждането им в Атина. През 1912 година, в Анверпен, е създадена и Международната Федерация по Борба (FILA).

Борбата в митологията

Някой от най-ранните споменавания на борбата могат да бъдат открити в митовете на древните народи:

• В Махабхарата се описва борбата между Бхима и Джаразандха

• В епосът за Гилгамеш се описва как той изгражда своя авторитет след като преборва богът на злото Енкиду

• В гръцката митология се разказва за възходът на Зевс, който завладява земята след като преборва баща си Кронос. Легендите за Тезей и Херкулес говорят за борбата между човек и митичните животни.

Стилове в борбата (без фолклорните дисциплини)

Борбата се дели на два вида – международна и народни борби. Официалните международни стилове са свободна, класическа и плажна борба, граплинг и ММА.

Класическа борба – тя е международна олимпийска дисциплина, като в нея са забранени захвати под кръста, както и използването на краката за прилагането на различни хватки, хвърляния и т.н. В последните промени в правилника се позволява да се използва по-голяма амплитуда и експлозивност при хвърлянията, което дава повече свобода на борците. Сред най-популярните състезатели в класическата борба са Армен Назарян, Никола Петров, Али Моллов, Александър Томов, Боян Радев, Братан Ценов, както и руснакът Александър Карелин. Облеклото на борците е специално трико.

Свободна борба – също олимпийска дисциплина (засега е изключена от следващата Олимпиада в Рио де Жанейро 2016), в която участват мъже и жени. Тук е позволено използването на краката, както и захващането им. Едни от най-популярните състезатели в свободната борба са Дан Колов, Валентин Йорданов, Серафим Бързаков и Никола Станчев. Тук също се използва трикото.

Граплинг – в този стил борба се цели контролиране на противника без нанасяне на удари, като идеята е да се принуди другия борец да се предаде. Използват се обездвижващи техники и заключвания на ставите. Граплингът е важна част от ММА, а също може да се използва и като самозащита. Обединява редица техники от бразилското жиу-жицу, свободната борба, джудото, самбото и други. Състезателите са облечени с къси панталони и риза (кимоно).

Плажна борба – FILA кодифицира тази форма на борба през 2004 година. Участват мъже и жени, като срещите се правят върху пясък в кръг с диаметър 6 метра. Борците носят бански костюми, е не специалните трика за борба. Позволени са и спортни гащета за мъжете. Целта е да се събори противника на земята, да се изкара от тепиха или да се задържат раменете му притиснати към пясъка.

Народни борби

Те са традиционна форма на борба, която е уникална за културата и географския регион, като правилата им не са под управлението на Международната Федерация по Борба. Най-популярния на балканите стил е пехливанската мазна борба. Тя се нарича така, защото борците намазват телата си със зехтин или олио. Позната е в България, но е национален спорт в Турция и има общи корени с узбекския куреш, татарския кьораш. Борците се наричат пехливани, което означава „шампиони“. Дрехите тук са ръчно направени кожени (обикновено волска или телешка кожа) панталони, които се наричат киспет. В миналото не е имало ограничение за времето на една схватка, като в някой писмени източници се споменава за срещи от по няколко дни, докато единият борец наложи превъзходството си над другия. През 1975 година обаче се въвежда максимална продължителност от 40 минути за баш пехливаните и 30 за пехливаните. Ако за това време няма победител се отпуска допълнително време от 15 и 10 минути, съответно за първите и вторите. Най-старото и все още провеждащо се състезание по мазни борби е Къркпънар, което се провежда в Одрин от 1362 година насам.