Да финишираш в триатлон на 8-годишна възраст и въпреки церебралната парализа

Триатлонът може да бъде изключително изтощително състезание дори за възрастните, а какво да кажем за децата?!? Ето защо, не е никак учудващо, че 8-годишният Бейли Матюс, който страда от церебрална парализа възхити целия свят, след като пресече финалната линия в такава надпревара.

Малкият герой от Англия получава аплодисментите на хилядите зрители, когато се доближава до края на състезанието. Той оставя своята проходилка и без ничия помощ преминава последните метри преди финала. Бягането за него не е никак лесна задача... Пада на два пъти, но това не може да го спре, и въпреки че баща му върви с проходилката след него и му я предлага, той я отказва.

След като преминава финалната линия, Бейли се обръща, за да даде триумфална прегръдка на баща си. „Можете да видите малкото му лице, когато той се завъртя и огледа всички; така той ни показа своя стил и това, че може да направи дори и невъзможното.“ - заявява през сълзи майката на момчето. „Реакцията на публиката му даде силата да достигне до финала.“

Изпитанието на Касъл триатлонът в Йоркшир, през което преминава Бейли Матюс включва 100 метра плуване в езеро, 4 километра колоездене и 1,3 километра тичане. Един от организаторите заявява: „Той е едно наистина вдъхновяващо момче и при финиширането му не можеше да се види човек от публиката, в чиито очи да няма сълзи. Ние сме изключително горди, че имахме честта да присъстваме на това представяне на този малък герой.“

Матюс е роден 9 седмици по-рано и на 18 месеца е диагностициран с церебрална парализа – неврологично състояние, което засяга движението и мускулния тонус.

Въпреки физическото си състояние, той решава да участва в триатлона, заедно със своя баща, който през годините използва бутането на инвалидната количка на сина си, за да се подготвя за различните състезания.

Джонатан Матюс приема с голяма радост желанието на сина си да започне да се занимава с триатлон и с удоволствие започва да го подготвя. Двамата плуват в местните езера, а проходилката на детето е адаптирана за всякакви терени, за да може се използва в бягането. Също така, бащата поставя специални помощни колелца на велосипеда на сина си, за да го предпази от паданията.

Джонатан споделя: „По-голямата част от това, което той прави е негово решение. Бейли сам определя своите цели, когато трябва да плуваме. Казва ми: „Отивам да преплувам „Х“ метра днес.“ Това е нещо повече от просто излизане навън. Ако можем да улесним поне малко живота на нашето дете, ние с удоволствие ще го направим.“

За Бейли, малките ежедневни задачи са истинска борба, дори и такива като обличането, но той никога не се е оплаквал. Той не гледа на себе си като на по-различен от останалите. Родителите му също имат заслуга за това, тъй като постоянно му говорят, че когато човек иска да постигне някаква мечта, то тогава думите „не мога“ трябва да бъдат забравени.

По време на състезанието, момчето е напълно подготвено психически за изпитанието, но нито то, нито родителите му очакват така огромна подкрепа и реакция от публиката. Но, хората без здравословни проблеми виждат колко е трудно всичко това, което за тях изглежда като рутина и дават своята безрезервна подкрепа за усилията. Получава се така, че публиката е изключително вдъхновена от Бейли Матюс, а той черпи от енергията й и успява да сбъдне мечтата си... Или по-скоро първата от многото, но вече знае какъв е пътят към тях!