Триатлон Ironman
Триатлонът Ironman е една от най-трудните еднодневни спортни надпревари в света, включваща в себе си плуване на 3,86 километра, колоездене 180,25 километра и маратонско бягане на 42,2 километра, като трите дисциплини се провеждат една след друга.
Състезанието се провежда не само веднъж годишно, а е цяла серия от триатлони, провеждани в различни точки на света, като почти всички имат определен общ лимит за покриване на дистанциите, в рамките на 17 часа. Надпреварата обикновено започва в 7 часа с плуването, като за него организаторите са отделили 2,20 часа за покриването на дистанцията. В 17,30 часа стартира колоездачното състезание, като участниците имат на разположение 8 часа и 10 минути, а маратона започва след полунощ и бегачите трябва да го завършат за не повече от 6,30 часа. Всеки участник, който успее да финишира в рамките на определеното време, получава титлата „Железен човек“ (Ironman).
История на триатлона Ironman
Идеята за провеждане на изпитанието се ражда през 1977 година в Оаху (Хавай), след спор между плувци и бегачи, кои са по-добрите атлети. По този повод, командирът на американските военноморски сили в района, Джон Колинс, заявява, че е чел в списание „Sports Illustrated“ интервю на големия белгийски колоездач Еди Меркс, в което той обяснява, че при един тест за максимална кислородна консумация е постигнал рекорден резултат, което може би означава, че именно колоездачите са най-добрите и издръжливи атлети. Спорът още повече се задълбочава, което кара Колинс да предложи дебатът да бъде решен след състезание, в което да се включат трите засегнати дисциплини. След като това е прието от всички засегнати страни, тогава се решава за целта да се използват съществуващите надпревари на дълги дистанции, а именно плуването в бурните води на Уайкики на дистанция 3,86 километра, велосипедната обиколка на Оаху с дължина 185,07 километра и маратона в Хонолулу с класическата за дисциплината дължина от 42,195 километра.
До този момент, никоя от спорещите страни не се е състезавала с велосипеди. Колинс изчислява, че ако намали дистанцията на колоезденето с 4,8 километра и състезателите карат в посока обратна на часовниковата стрелка около острова, то колоездачната част ще започне от финала на плувната, а финалът й ще бъде до кулата в Алоха, което е мястото на традиционния старт на маратона. Преди състезанието всеки спортист получава три листа, на които са записани правилата на надпреварата, а също така има и карта на маршрутите. На последната страница има следният надпис: „Плуване 3,86 километра! Колоездене 180,25 километра! Бягане 42,195 километра! Хвалене през цялата останала част от живота ви.
След кратко замисляне, Колинс казва: „Който финишира първи ще бъде наречен Железният човек.“, като така са наричали бегач от Хаваите, който е бил известен със своята огромна издръжливост и взискателност към тренировъчния си процес. Всеки от състезателите има собствен подпомагащ екип, който му доставя вода, храна и му дава кураж по време на събитието. От петнадесет мъже, които започват състезанието в ранните сутрешни часове на 18 февруари 1978 година, дванадесет успяват да финишират. Специалистът по телекомуникации на американския флот, Гордън Халер, става първия, който завоюва званието Железен човек, като завършва целия курс за 11 часа, 46 минути и 58 секунди. Втори в класирането е морският тюлен Джон Дънбар, който води след втората дисциплина и има шанс да победи, но в маратона позволява на Халер да го изпревари. Това не става и благодарение на собствения му екип, който му дава да пие бира, вместо вода.
Без никакви допълнителни маркетингови усилия, през следващата година се записват за участие 50 спортиста, но самата надпревара е отложена с един ден, поради много лоши метеорологични условия, а на следващия ден стартират отново 15 души, както и през предходната година. Том Уорън от Сан Диего печели с време 11 часа, 15 минути и 56 секунди. Лин Лемер, която е шампион по колоездене от Бостън, завършва на шесто място и става първата Желязна дама (Ironwoman). Джон Колинс планира да промени състезанието в щафета, за да привлече повече участници, но журналистът Бари МакДермът от „Sports Illustrated“, който по случайност е на същото място за отразяване на голф турнир, харесва идеята на състезанието и написва цели 10 страници за него в списанието. Още на следващата година са заинтригувани стотици участници, които звънят на Колинс, за да се запишат.
През 1979 година, Колинс вече не иска да е организатор на събитието и предоставя тази възможност на собственика на фитнес център Наутилус Ханк Грундман и на Валери Силк. Грундман познава повечето от състезателите в Ironman, тъй като повечето от тях се подготвят при него. След развода на двойката през 1981 година, правата на състезанието остават за Силк.
Крайъгълният камък на легендарния триатлон е през 1982 година, когато студентката Джули Мос се включва в него, за да докаже някои свои тренировъчни тези по физиология на човешкото тяло. Тя достига почти до финала, като е първа във временното класиране, но тежката преумора и дехидратацията я карат да падне на земята само на няколко метра преди финалната линия. Изпреварена е от Катлийн МакКарти, но не се предава и завършва пълзейки по земята. Това нейно изпълнение обикаля за часове цял свят и създава ореола на Ironman. От този момент, за победител се счита всеки, който успее да финишира. До края на същата година се запълва котата от 1000 участника за следващата година, а още хиляди молби са отхвърлени.
През 1990 година, Лю Фридланд и д-р Джеймс Гилс придобиват марката Ironman за 3 милиона долара от Силк. От този момент наградния фонд за надпреварата се увеличава значително и това е един огромен стимул за трибойците от цял свят.
Сериите Ironman
Това са състезанията по цял свят, които се явяват квалификация за Световното първенство в дисциплината. Атлетите печелят точки, които са на база класиранията им в събитията Ironman и Ironman 70,3. До крайното състезание за професионалисти достигат най-добрите 50 при мъжете и най-добрите 35 при жените.
Квалификационните серии включват:
Австралия
-
Ironman Порт Макари, Нов Южен Уелс
-
Ironman първенство на Азия и Пасифика в Кеърнс, Куинсланд
-
Ironman Западна Австралия в Буселтън
Канада
-
Ironman Канада в Уистлър, Британска Колумбия
-
Ironman Монт Трембланд в Монт Трембланд, Квебек
-
Ironman Мускока в Хънтсвил, Онтарио
Европа
-
Ironman Австрия в Клагенфюрт, Австрия
-
Ironman Майорка в Палма де Майорка, Испания
-
Ironman Барселона в Калея, Испания
-
Ironman Копенхаген, Дания
-
Ironman Франция в Ница, Фрация
-
Ironman Европейско първенство във Франкфурт, Германия
-
Ironman Лансароте в Пуерто дел Кармен, Канарски острови
-
Ironman Маастрихт, Холандия
-
Ironman Швеция в Калмар
-
Ironman Швейцария в Цюрих
-
Ironman Великобритания в Болтън, Обединеното Кралство
-
Ironman Виши във Виши, Франция
-
Ironman Уелс в Тенби, Уелс
Мексико
-
Ironman Козумел, Кинтана Ру
-
Ironman Лос Кабос в Лос Кабос
САЩ
-
Ironman Аризона в Темпе, Аризона
-
Ironman Кьор д`Ален, Айдахо
-
Ironman Боулдър, Колорадо
-
Ironman Чатанууга, Тенеси
-
Ironman Флорида в Панама Сити Бийч, Флорида
-
Ironman Лейк Плесит, Ню Йорк
-
Ironman Лейк Тахое, Калифорния
-
Ironman Луисвил, Кентъки
-
Ironman Мериленд в Кеймбридж, Мериленд
-
Ironman Тексас в Уудланд, Тексас
-
Ironman Уисконсин в Медисън, Уисконсин
-
Ironman Световно първенство в Кона, Хавай
Други
-
Ironman Бразилия на остров Фролианополис, Бразилия
-
Ironman Форталеза във Форталеза, Бразилия
-
Ironman Япония в Хокайдо, Япония
-
Ironman Нова Зеландия в Таупо, Нова Зеландия
-
Ironman Южна Африка в Порт Елизабет, ЮАР
-
Ironman Малайзия в Лингкави, Малайзия
-
Ironman Тайван в Кентинг, Тайван
СТАТИЯТА е свързана към
- Спортна енциклопедия
- Големи спортни турнири и първенства
- Теглене на въже
- Състезателна стрелба с лък
- Състезание за дървосекачи
- Водни ски
- Ръководство и полезни съвети за първо участие в триатлон за начинаещи
- Подготовка за състезание на голяма надморска височина
- Търкаляне на сирене от хълма Купър
- Състезания с хрътки
- Яхтинг
- Спидуей
Коментари към Триатлон Ironman