Джудо

Джудо е модерно бойно изкуство, подобно на борбата, спорт от олимпийската програма. Създадено е през 1882 година в Япония от Джигоро Кано. Целта на състезателите е да хвърлят или повалят противника си на земята, да го обездвижат с ключ или с друг граплинг прийом или да го „удушат“. Тласкането и повдигането на противника с ръце и с крака.

Философията и обучението в джудото са се превърнали в модел за развитие на голяма част от съвременните японски бойни изкуства. В световен мащаб, разпространението на джудо е довело до появата на редица други бойни спортове като самбо и бразилско жиу-жицу. Практикуващите това бойно изкуство се наричат джудоки или джудисти.

Джигоро Кано

Ранната история на джудото е неразделна част от неговия основател, японския математик и преподавател Шинозуке (Джигоро) Кано. Той е имал огромното желание да се обучава в жужуцу (бойно изкуство използвано от японската армия), но старите майстори вече трудно се откривали, тъй като техните умения не са се търсили и те живеели скрити от обществото. Все пак Кано открива някой от тях, които го въвеждат в това бойно изкуство. След смъртта на единият от учителите му, той взема неговите записки и продължава да се усъвършенства. За да го признаят за майстор обаче, той трябва да открие своя школа и така се появява Кодокан в Токио.

Основната визия на Кано за джудото са принципите за максимална ефективност с минимално усилие или как да се използва силата на противника, за да може да бъде повален. Той казва, че ако се опитаме да се борим срещу силата на по-едър човек, това ще доведе до поражението ни, затова атаката от негова страна трябва да бъде избегната, след което неговата кинетична енергия се използва, за да бъде изваден от равновесие и да бъде повален.

Техники, използвани в джудо

В джудото се използват три вида техники – хвърлящи, задържащи и удрящи.

Хвърляне (Наге Уаза)

Тук се включват всички движения, чрез които се цели да се хвърли или подсече противника, като целта е той да падне на земята. Всяка техника има три отделни етапа:

• Кузуши – начално принуждаване на противника да загуби баланс

• Цукури – завъртане и вдигане на противника

• Каке – изпълнение и завършване на хвърлянето

Хвърлянето може да се направи от изправено положение или на колене, като се използват само ръцете, само краката или в комбинация.

Задържащи техники

Те имат за цел да се задържи противника на земята и да се принуди да се предаде. Може да се използват различни ключове на ръцете и краката, душене и други.

Удрящите техники не са разрешени за използване в състезанията, тъй като се атакуват жизненоважни точки по тялото.

Джудото днес

Съвременното състезание в джудото се провежда в следните категории:

Мъже – до 60, от 60 до 66, от 66 до 73, от 73 до 81, от 81 до 90, от 90 до 100 и над 100 килограма.

Жени – до 48, от 48 до 52, от 52 до 57, от 57 до 63, от 63 до 70, от 70 до 78 и над 78 килограма.

Хвърлянето на противника с достатъчна сила и контрол, който пада директно върху гърба си се нарича ипон (туш в борбата) и води до моментална победа. Ако силата не е достатъчна се отбелязва с уаза-ари, като получени два пъти уаза-ари са равни на ипон. Победа може да извоюва и със задържане на противника на земята за 25 секунди или с принуждаването му той да се предаде, като сигнала за това е потупване по татамито с крак или с ръка. При равен резултат при изтичане на времето се стига до Златното правило, при което не се засича време, а първият състезател отбелязал точка печели мача.