Травми в борбата

Един от спортовете, който се характеризира с голям брой травми е борбата. Голяма част от нараняванията при него могат да се обяснят с факта, че борбата е контактен спорт, в който, за разлика от други спортове, контактът между спортистите е почти постоянен. Това повишава риска от травми и подлага на изпитание физическите възможности на цялото тяло и най-вече на опорно-двигателния апарат. Проучванията показват, че в най-голяма степен се засягат коленните стави, главата, шията, лицето, кръста, раменете и глезените стави. Повечето травми при борбата се получават в момент на поваляне, хвърляне на противник или прилагане на хватка. Проведените проучвания в областта на травматизма в борбата показват, че почти всеки втори борец страда от някаква спортна травма.

Травми в областта на главата и шията

Тежките травми на главата и шията, застрашаващи живота, са сравнително редки в аматьорската борба. Повечето от травмите са сравнително леки в резултат на удар на главата в тепиха или удар между глава и коляно. При тях може да се получи сътресение на мозъка или лицева травма, но рядко се стига до изпадане в безсъзнание. Когато се касае за травма на шията или главата е нужно да се направи обстоен медицински преглед, за да се изключат травми на главния или гръбначния мозък, които могат да бъдат опасни за живота. При съмнение за подобна травма, спортистът трябва да се транспортира до лечебно заведение и да му се окаже специализирана помощ.
Възстановяването от травми на шията като травматичното увреждане на брахиалния плексус, разтежения или контузии, понякога е много бавен процес изискващ достатъчно време за рехабилитация. При подновяване на спортните занимания преди отшумяването на болката, вероятността за повторна травма е висока. Също така честите травми на шийната област могат да доведат до образуването на остеофити между прешлените, което да създаде неврологични проблеми за в бъдеще.
Характерна за борбата е травмата на ушните миди, поради честите захвати или удар в областта на главата. При не лечение на образувалите се хематоми се получават т. нар. "борчески уши", характеризиращи се с уплътнявания от съединителната тъкан в областта на ухото. За да се избегнат тези проблеми е препоръчително да се използват протектори за уши, винаги когато е възможно.

Травми в областта на раменния пояс

Поради множеството захвати и преобръщания в борбата, съществува значителен риск от травми на раменния пояс. Най-често те се получават в позиция партер близка до туш или при падане върху ръка при събаряне. Особено рискова за рамото позиция е когато единия борец атакува с ръце напред краката на другия. Така атакувания може да захване ръката му и да я притисне с бедрото си. В зависимост от положението на ръката и съответния захват може да се получат различни травми като: изкълчване на акромиоклавикуларната става, навяхване и изкълчване на рамото, увреди на мускулите от ротаторния маншон и др.

Травми в областта кръста 

В борбата травмите в областта на гърба и кръста са значително по-рядко срещани от тези на главата и шията. Най-често те се получават при захват с усукване на кръста или при опит за повдигане от позиция партер. В повечето случаи на травма се касае за разтежение на мускули в областта на кръста. Като последствие от травмите и натоварванията в лумбалния дял, на по-късен етап е възможна и появата на дискова херния или ошипявания по гръбначния стълб.

Травми в областта на коленете

Колянната става е анатомично най-податливата на травми. Най-често травмите се поучават при събаряне или преобръщане с ключ. Най-честите остри травми са: увреждане на кръстните, колатералните връзки на коляното и менисците, като разкъсването на латералния менискус в борбата е по-често от всеки друг спорт. Хроничните травми на коленните стави в борбата могат да доведат до заболявания като препателарен бурсит, пателарен тендинит, артроза на коленните стави и др.

Травми в областта на глезенна и ходилото

Травмите на глезена и ходилото са сравнително често срещани в борбата. Най-често се получават навяхвания на глезенната става при атака, събаряне или загуба на баланс при защита. Навяхването се получава най-често вследствие на "претъркаляне" върху глезен обърнат навътре (супинация).

Други заболявания

Освен травматичните заболявания, в спортовете като борбата, проблеми могат да създадат и инфекциозните заболявания. Един от големите проблеми на контактните спортове са кожните заболявания като гладиаторския херпес, обикновения херпес и лишеите. В случаи на поява на някое от тях, трябва незабавно да се прекратят тренировките и състезанията, и да се проведе адекватно лечение. За разлика от друг вид обриви, тези причинени от херпесни вируси представляват малки мехурчета изпълнени с бистра течност, появяващи се най-често по лицето раменете и лицето. За да се избегне разнасянето на инфекция, кожата на борците се преглежда преди всяка тренировка или среща и ако има някакви оплаквания се прави консултация с лекар. 
Друг серозен проблем за бойните спортове са заболяванията като вирусният хепатит тип Б и СПИН, които могат да бъдат предадени, чрез заразена кръв, попаднала в микроскопични ранички по кожата. В бойните спортове кръвотеченията са често срещани по-време на тренировка, така че инфекциозните заболявания предавани дори само по кръвен път са противопоказание за спаринг.

Профилактика на травми в борбата

За да се намали честотата на травмите в борбата е нужно да се спазват всички правила за безопасност, спортистите да са в оптимална физическа форма и да се използва защитна екипировка.

Физическа подготовка - Недостигът на гъвкавост, мускулна сила и слабо тренираната сърдечно-съдова система, са фактори, които увеличават рискът от травми в борбата. Гъвкавостта в борбата предпазва от разтежения на мускули и сухожилия, затова в тренировката трябва да се обърне достатъчно внимание на разтягащите упражнения. В най-голяма степен това важи за раменния пояс, слабинната област, бедрата, ходилата и лумбалната област. Балансът между мускулна сила и гъвкавост е в основата на добрата спортна форма при борците и е важна за постигането на високи резултати. 
В поддържането на добра физическа форма, може да се отчете като фактор и здравословното поддържане на ниско тегло. Много борци прибягват до драстични мерки, включващи гладуване и дехидратация за кратък период от време, с цел намаляване на теглото. Това не винаги води до положителни резултати, понеже дехидратация с повече от 5% от телесното тегло, намалява мускулната сила и издръжливост. Затова поддържането на оптимално тегло трябва да е приоритет през целия тренировъчен период, а не да се правят шокови отслабвания.

Протектори за уши - За да се предпазят борците от травми на ушният хрущял се препоръчва използването на специални протектори за ушите, наричани наушници. Протекторите за уши не трябва да имат метални части или закопчалки и да отговарят на изискванията на Международната федерация по борба (ФИЛА). Съдията може да задължи бореца да носи наушници, ако има прекалено дълга коса.

Наколенки - позволено е използването на леки и меки наколенки, без метални елементи по тях.

Борцови обувки - Основните изисквания към спорните обувки са те да са с меки подметки, да обхващат глезените и да не се хлъзгат по тепиха. Обувките не трябва да съдържат катарами и други метални или пластмасови елементи по тях, както и да подковани с пирони. Височината на борцовите обувки предпазва в някаква степен от навяхвания на глезените, а нехлъзгащите се подметки от подхлъзване и падане.

Тепих - За безопасността на борците по време на среща или тренировка е важно да се следи за доброто състояние на спортното оборудване.

• Тепихът трябва да се почиства и дезинфекцирани ежедневно, защото мръсната настилка може да предаде различни дерматологични заболявания, както и инфекция на очите (конюнктивит);
• Твърдостта на тепиха трябва да отговаря на стандартите. Твърде меките или твърди тепихи увеличават риска от травми;
• Повърхността на тепиха трябва да е добре опъната, за да не се образуват гънки, дупки или неравности;
• Тепихът задължително трябва да има меко покритие, на което да са отбелязани различните зони;

Периодични медицински прегледи - Те имат за цел диагностика на проблеми като: епилептични припадъци, сътресения на мозъка, незараснали счупвания или навяхвания, високо кръвно налягане и др. Това позволява навременно лечение, рехабилитация и избягване на усложнения с цел постигане на оптимална форма преди състезание. Освен това се извършват функционални тестове, които показват нивото на сила, гъвкавост и издръжливост, чрез които могат да е установят отклонения създаващи риск от травми.