Джузепе Меаца

Джузепе Меаца е бивш италиански футболист, чието име носи стадионът на Милан и Интер. Пепино, както го наричат приятелите му е прекарал по-голямата част от кариерата си в Интернационале, като има изиграни 365 мача и отбелязани 242 гола за този клуб. Играе също така и за Милан и Ювентус. Той извежда Италия до 2 световни титли през 1934 и 1938 година, като първият път печели и Златната топка. Според мнението на познавачите, Ил Балиля е най-добрият футболист на своето поколение и един от най-великите в историята на футбола. В класацията на най-големите играчи от Световните първенства, Пепино Меаца заема четвъртото място.

Луиджи Веронели споделя спомените си за Пепино: „Гледал съм също играта на Пеле, но той няма елегантния стил на Меаца. Веднъж бях в залата за тренировки и станах свидетел на нещо удивително... Той ( бележка на автора: Дж. Меаца) скочи за ножичен удар, но вместо това спря топката във въздуха и при приземяването си след скока близо 2 метра, топката бе залепена на крака му. Той премина покрай учудения защитник, след което отбеляза гол, с един от неговите отличителни удари, силен и с точност до милиметри“.

Талант от звездна класа

Той започва кариерата си като таран, но показва способности и като полузащитник и като втори нападател, като на последната позиция е прекарал по-голямата част от кариерата си. Меаца е бил изключителен лидер, притежавал е отлична стрелба, дрибъл, усет към пласирането и към намирането на пространства и въпреки не особено високия си ръст, той почти никога не е губил въздушен двубой със защитниците.

Прозвището му, Ил Балиля, е дадено през 1927 година, от по-възрастният му съотборник Леополдо Конти. Това става, когато Джузепе получава титулярното място на Конти, въпреки че е само на 17 години. Тогава този футболист се обръща саркастично към треньора на Интер Арпад Уайз с думите: „Сега даже вземаме играчи от детската градина!“ И от тогава Конти започва да нарича Джузепе Меаца Балиля, като това е името на националната опера, където се събират децата от 8 до 14 години на фашистката младежка организация. Още в дебюта си, младокът отбелязва 2 гола за победата с 6:2 срещу Миланезе Спортива Унион, за Копа Волта в Комо. Конти е безмълвен след това представяне, а „Газета дело Спорт“ излиза със заглавието „Интелигентен, свеж и бърз“, като по това време, похвалите от страна на спортните журналисти са били изключителна рядкост. Обикновено те само са критикували играчите в тези години.

Джузепе Меаца е първият италиански футболист, който става звезда от световен мащаб, и е първият, който има лични спонсори. Израснал без баща (той е сирак от Първата Световна Война, като е на 7 години, когато баща му е убит), Пепино започва да обича разкоша и си пада по бохемския начин на живот. Кабриолетът, шампанското, жените и пурите са неизменна част от ежедневието му. Любимото му занимание е да унижава на терена най-големите защитници на неговото време, преминавайки покрай тях с някой от многобройните си финтове. Известен е и с факта, че преди мач винаги е преспивал в публичните домове, което в днешно време е недопустимо. Въпреки всички тези ексцентрични постъпки, той е всявал ужас и паника в защитниците на противниковия отбор, със своите докосвания на топката, която сякаш е била създадена, само за да се подчинява на неговите крака. Понякога, той е оставал в леглото си докато не чуел свирката на треньора, който оповестява началото на тренировката. Отивал по-късно, когато вече останалите тренират. Той обичал да танцува танго и фокстрот, а движенията от тези танци е използвал и за да заблуди защитниците. Великолепен дрибльор, с изключителна скорост и въпреки ръста си е играел отлично с глава. Въпреки това, нито един косъм от пригладената му прическа не е бил не на място след мача. Джузепе Меаца обаче не е бил индивидуалист, както много от днешните напудрени звезди. Той е бележел много голове, но е създавал и още повече голови възможности за съотборниците си. Вратарите са били ужасени от неговите пряк свободни удари, тъй като той е един от първите, които използват техниката на удара „падащ лист“, при който топката изглежда, че ще прелети над вратата, но в последния момент пада под гредата. Съотборниците му го обичат, тъй като той има брилянтна визия и винаги е знаел кога да подаде директен пас към тях или да им пусне подаване в перспектива в коридор между защитниците. Той също е бил известен и със своите бързи смени на посоката и със завъртанията си.

Неговите голове са били много специфични и запомнящи се. Обикновено е тръгвал от центъра на терена, финтирал е няколко противникови играчи и когато е достигал до наказателното поле е спирал и е подканял вратаря до дойде да му вземе топката. След това се е засилвал за удар, но вместо това просто тропвал пред топката, а вратаря се е хвърлял на тревата. Тогава той просто е „копвал“ топката и го е прехвърлял, което е хвърляло в екстаз трибуните. Обикновено при гостуванията на неговия отбор, защитниците се изнервяли много от постоянните унижения, които са търпели от него и започват да го фаулират постоянно. Междувременно, в езика на феновете започват да се употребяват изразите „гола а ла Меаца“ и „финт а ла Меаца“, с което те описват изключително красивите голове и дрибъли с топката. Меаца веднъж казал пред журналистите: „Няма нищо по-лошо от дузпа спасена от вратаря, който не е разбрал, че се опитваш да го залъжеш с удара си.“

„Мозъкът“, стоящ зад двете поредни световни титли на Италия, треньорът Виторио Поцо пише за Джузепе Меаца: „Той беше роден за нападател. Виждаше играта, разчиташе ситуацията, внимателно разпределяше топката към най-подходящия човек и така управляваше атаката на отбора. Да го имаш в състава си означаваше, че мачът започва от 1:0 за нас.“

Меаца е бил единственият италиански играч, който е притежавал техниката на бразилците и аржентинците. Според неговите съвременници, той е бил непобедим, страстно е обичал футбола и въпреки начина си на живот извън терена, когато е стъпвал на зеления килим, той е правил неща, които са оставяли публиката с отворена уста.

Когато заиграва за градския съперник Милан, той е имал доста проблеми с треньорите, които са се опитвали да му наложат тяхната тактика за играта. Накрая разбират, че трябва да го оставят да действа както само той може. Обикновен човек, на който нищо човешко не му е чуждо, при преминаването през страничните линии на терена, той се е преобразявал и е ставал краля на игрището. Мнозина го сравняват с Пеле, но според хората, които са ги наблюдавали и двамата на живо, Меаца е притежавал много по-голям технически арсенал от Краля на футбола.

Както споменахме по-рано, стадионът в комплекс Сан Сиро в Милано, където играят Милан и Интер е наречен в негова чест „Стадио Джузепе Меаца“.