Милан : Ливърпул – Шампионска Лига 2005

Въпреки, че се състоя само преди няколко години, двубоят известен като „Чудото на Истанбул“ вече е част от футболния фолклор. В този финал на Шампионската Лига през 2005 година сили премериха отборите на Ливърпул от Англия и на Милан от Италия, а арена на техния сблъсък бе стадион Ататюрк в Истанбул. Тези два колоса на световният футбол бяха печелили трофея общо 10 пъти до този момент – 4 пъти мърсисайдци и 6 пъти 6 пъти росонерите. За тима от „града на Бийтълс“ това бе първи финал от 1985 година насам, докато Милан достига до тази фаза само 3 години по-рано и печели трофея.

Всеки от клубовете изиграва по 12 мача, за да достигне до най-важният мач за годината, включително груповата фаза и елиминациите. Ливърпул завършва втори в своята група, след тима на Монако, след което отстранява тимовете на Байер Левъркузен, Ювентус и Челси по пътя към финала. Милан от своя страна печели своята група, като оставя Барселона след себе си, след което преминава през Манчестър Юнайтед, Интер и ПСВ Айндховен, за да стигне до мача за титлата на Шампионска Лига.

Милан е считан за фаворит според специалистите, но както знаем съдбата не винаги се съобразява с това.

Мачът

Съставите на двата отбора

Милан: Дида, Кафу, Яп Стам, Алесандро Неста, Паоло Малдини (капитан), Андреа Пирло, Дженаро Гатузо, Кларънс Зеедорф, Кака, Андрий Шевченко и Ернан Креспо. Резерви: Кристиан Абиати, Кахабер Каладзе, Алесандро Костакурта, Мануел Руй Коща, Викаш Дорасо, Сержиньо и Йон Дал Томасон. Старши треньор: Карло Анчелоти.

Ливърпул: Йежи Дудек, Стив Финан, Джейми Карагър, Сами Хюупия, Джими Траоре, Шаби Алонсо, Луис Гарсия, Стивън Джерард, Джон Арне Рийзе, Хари Кюъл и Милан Барош. Резерви: Скот Карсън, Хосеми, Дитмар Хаман, Антонио Нунес, Игор Бишчан, Джибрил Сисе и Владимир Шмицер. Мениджър: Рафаел Бенитес.

Първо полувреме

Ливърпул излиза на терена с формация 4-4-1-1, като изненадващо в състава се появява Хари Кюъл, който играе зад нападателя Милан Барош (предпочетен в стартовите 11 пред Джибрил Сисе). Тази рокада означава, че Дитмар Хаман ще остане резерва, а в халфовата линия се разчита на двойката Шаби Алонсо и капитана Стивън Джерард.

Милан стартират със схема 4-4-2 „диамант“. Ернан Креспо е предпочетен като партньор на Андрий Шевченко пред Йон Дал Томасон, а Филипо Индзаги не попада в разширения състав за двубоя.

Ливърпул излиза с титулярният си изцяло червен спортен екип, докато Милан са с резервния си бял. След жребият на съдията Мануел Мехуто Гонзалез, мърсисайдци изпълняват първия удар в мача. След нарушение още в първата минута на мача от страна на Джими Траоре, Милан получават право да изпълнят пряк свободен удар и след центриране на Андреа Пирло, капитанът Паоло Малдини засича топката от воле и открива резултата. Ливърпул реагират веднага и след многоходова комбинация, Сами Хюупия опитва удар, който обаче е блокиран от вратаря на росонерите Дида.

В 13-тата минута на срещата Милан за малко не удвояват преднината си, след като Креспо с глава преодолява вратаря Йежи Дудек, но топката е избита от голлинията от Луис Гарсия. Няколко минути по-късно, Хари Кюъл е заменен принудително поради травма, а мястото му е заето от Владимир Шмицер. Секунди след смяната, Кака пуска пас към Шевченко, който прокарва топката покрай Дудек и бележи, но попадението не е зачетено поради засада на нападателя. След това положение, Милан пропускат ново положение и отново украинският нападател е в центъра на събитията. В тези минути на първото полувреме, защитата на Ливърпул е поставена под убийствен натиск, а англичаните пропускат 2 изгодни положения след удари на Барош и Луис Гарсия. Веднага след тези опасности пред вратата на Милан, голова възможност на Креспо е прекъсната заради засада, а по-късно Ливърпул претендират за дузпа в тяхна полза, твърдейки че Алесандро Неста е играл с ръка в наказателното поле. При подновяването на играта, Милан правят контраатака като Кака преминава през почти цялата половина на Пул, подава към Шевченко, който продължава паса към Креспо на далечната греда и той не греши. 2-0 за росонерите. 5 минути по-късно, Ернан Креспо прави преднината на своя отбор класическа, прехвърляйки Йежи Дудек след асистенция на Рикардо Изаксон дос Сантос Лейте – Кака. При този резултат завършва и полувремето, а играчите на Милан решават, че са си свършили работата и започват още в съблекалните да мислят за предстоящите празненства с купата.

Второ полувреме

След почивката, в състава на Ливърпул се появява Дитмар Хаман, на мястото на Стив Финан, а схемата на отбора се променя. Така червените заиграват с трима в защита и петима халфове, в опит да намалят дефицита си от първото полувреме.

Още в първите минути, Шаби Алонсо пропилява най-чистото положение в мача за англичаните, изпращайки истинска бомба от 32 метра покрай дясната греда на Милан. Две минути по-късно и Шевченко стреля опасно от пряк свободен удар, но Дудек спасява. В 54-тата минута Стивън Джерард засича с глава центриране на Рийзе и я праща в мрежата на Дида. Още феновете на Ливърпул не са седнали по местата си, когато Шмицер връща още едно попадение и Ливърпул е само с 1 зад Милан. Росонерите са в тотален шок, тъй като нищо в първото полувреме не показва, че Ливърпул имат сили за нещо повече от разгромна загуба. Три минути по-късно Иван Дженаро Гатузо фаулира Джерард в наказателното поле и Алонсо изпълнява. Дида отбива първият му удар, но при добавката испанецът не греши, изравнявайки резултата. След изравняването и пред двата отбора се откриват възможност за повеждане в резултата, но Зеедорф и Рийзе не успяват да се разпишат.

В 70 минута Шевченко вече се вижда като голмайстор, след като пред него се открива чудесна възможност при сгрешено излизане на Дудек, но в последния момент Траоре изчиства топката точно преди да пресече гол линията. След това и Джерард изпраща топката над горната греда на Дида. До края на редовното време двата отбора си разменят по още няколко много опасни положения, но в крайна сметка равенството се запазва и това означава, че финалния мач отива в продължения, за 13-ти път в историята на Шампионска Лига.

Допълнителното време на срещата

Ливърпул изпълнява началния удар, а малко след това Пирло има шанс да изведе Милан напред в резултата, като неговия удар преминава малко над напречната греда. Томасон също получава добро подаване, но не успява дори да отиграе топката пред вратата на мърсисайдци. Милан правят последната си смяна, като на мястото на Дженаро Гатузо влиза Руй Коща.

Най-доброто положение пред един от двата отбора се открива пред Андрий Шевченко, който стреля към вратата, топката е избита от вратаря, но отново попада в нападателя, който от 5,5 метра не успява да преодолее Дудек, който избива топката над гредата. В последните секунди на продължението удар на Рийзе от пряк свободен удар е отразен от Дида и веднага след това реферът дава последния сигнал, което означава че титлата ще се реши с дузпи.

Изпълнението на дузпите

Както Милан, така и Ливърпул печелят последните си Купи на Шампионска Лига именно след изпълнението на 11-метрови удари. Росонерите получават правото да изпълнят първата дузпа, но Сержиньо изпраща топката над гредата, след като Йежи Дудек го разсейва, имитирайки „крака от спагети“ на вратаря Брус Гобелар от финала на същия турнир през 1984 година. За Ливърпул пръв изпълнява Дитмар Хаман, и въпреки че има счупен пръст, той успява да отбележи. Пирло също не успява да отбележи, след като ударът му е избит от вратаря на англичаните. След това Сисе вкарва своята дузпа, с което мърсисайдци повеждат с 2-0. Йон Дал Томасон връща един гол, а Рийзе пропуска, с което дава надежди на росонерите. Кака е безкомпромисен при своето изпълнение и изравнява резултата, но Шмицер извежда Пул отново напред. Шевченко, който вкарва победната дузпа през 2003 година застава зад топката и се опитва да изпълни класически удар от 11 метра, биейки в средата на вратата, а Дудек се хвърля вдясно. В последният момент обаче, вратаря вижда бавната топка и протяга ръката си, с което спасява удара, а с това и носи титлата на Ливърпул.

След срещата

Това е един от най-големите обрати в световния футбол въобще, а капитанът на англичаните, Стивън Джерард е обявен за играч на мача. Всички негови съотборници отиват да празнуват победата, а той се прибира в стаята си в хотела... Всички от Ливърпул казват, че той празнува по свой начин, заспивайки прегърнал купата.