Диуретиците като допинг средство

Често предписвани в клиничната практика, диуретиците се използват за лечение на хипертония и други сърдечно-съдови заболявания. Тези медикаменти се използват незаконно в спорта. Диуретиците са забранени във всички видове спорт, тъй като може да доведат до бърза загуба на тегло и да прикрият ефектите на други забранени вещества. Световният антидопингов кодекс позволява употребата им, когато се прилагат с терапевтична цел. Основната им разрешена употреба е за хипертония. Трябва да се отбележи, че това правило не важи ако в урината на даден спортист се открие диуретик и друго вещество, включено в списъка на забранените вещества.

Има три основни вида диуретици:

• калий съхраняващи диуретици
• бримкови
• тиазидни
• осмотични диуретици

Най-ефективното използване на диуретици в спорта е преди антидопингов тест. Диуретиците увеличават обема на урината и се разреждат допинговите средства, както и техните метаболити в урината и правят трудно тяхното откриване.

Има малко доказателства за повишаване на спортните постижения при приложението им. Другото приложение на диуретиците е да намалят теглото на даден спортист, което би било голямо предимство в спортовете, където са ангажирани теглови категории, както и сред спортистите, които искат да поддържат ниско телесно тегло като гимнастички и балетни танцьори. И в двата случая диуретици могат да се приемат в големи дози, които надвишават допустимите за терапевтична цел. Като цяло спортистите мога да вземат еднократна доза преди състезание (при борба, бокс, джудо) или системно да се приемат месеци преди състезанието (при гимнастички). Диуретиците, с които най-често злоупотребяват спортистите (фуроземид, хидрохлотиазид и триамтерен) могат да не бъдат открити ако пробите се правят в рамките на 24-48 часа след последния им прием.

Прима на диуретици е последван с употребата на анаболни стероиди, за да може културистите да не загубят мускулната сила и тонус на тялото. Също така диуретиците довеждат до някаква промяна в метаболизма, сърдечно-съдовата и дихателна система. Физическите упражнения могат да се отразят на действието на диуретиците. Системното физическото натоварване предизвиква отрицателен воден баланс и понижава кръвното налягане. В повечето случаи физическите упражнения се използват като терапия за инсулинова резистентност, защото активират бета клетките на панкреаса, следователно се намалява нивото на инсулин и се увеличава освобождаването на глюкоза в черния дроб.

Диуретиците имат много странични ефекти, които могат да засегнат спортистите. Всички диуретици, с изключение на калий съхраняващите водят до голяма загубата на калий. Получената хипокалемия води до мускулни спазми и сърдечни аритмии. Прекалената употреба на калий съхраняващи средства (спиронолактон, триамтерен и амилорид) би предизвикала хиперкалемия, която може да изложи атлетите на злокачествени аритмии. Диуретиците предизвикват дехидратация, вследствие на това се появява главоболие, виене на свят, слабост и жажда. При приемането на ацетазоламид е доказано, че намалява количеството на износа на въглероден диоксид по време на тренировка. Тиазидните диуретици са производни на сулфонамидите и може да предизвикат фоточувствителност, ако извършвате физически упражнения на открито. Допълнителни изследвания показват, че диуретиците намаляват ефекта върху спортните постижения.

От горепосочените недостатъци става ясно, че те надхвърлят потенциалните предимства на понижаване на теглото и разреждане на урината. Въпреки това много от спортистите злоупотребяват с употребата на този тип забранени стимуланти.