Колорадо Аваланш

Колорадо Аваланш е професионален хокеен отбор, базиран в Денвър, щата Колорадо. Член е на Централната дивизия на Западната конференция в Националната Хокейна Лига. Домакинските си мачове провеждат в Пепси Център.

Тимът е основан през 1972 година под името Квебек Нордикс и започва да се състезава в Световната Хокейна Асоциация. През 1979 година стават членове на НХЛ, след сливането на висшите първенства в Канада и САЩ. След сезон 1994-95 година, Нордикс е закупен от КОМСАТ Ентъртеймънт Груп и така тимът се премества в Колорадо, където се преименува на Аваланш или Лавините. Още в първата си година, хокеистите на тима печелят Купа Стенли, с което записват имената си в историята. Колорадо Аваланш става първият отбор, който печели трофеят на НХЛ през годината, в която са се преместили в друг град. Сред всичките 4 големи американски професионални лиги (Национална Хокейна Лига, Национална Футболна Лига, Национална Бейзболна Лига и Национална Баскетболна Асоциация), единствено футболният отбор Вашингтон Редскинс е извършвал този подвиг. Купа Стенли е и първият значим трофей, който е спечелен от професионалните отбори, базирани в Денвър. Във финалите през 2001 година, Лавините побеждават Дяволите от Ню Джърси с 4:3 и печелят втората си титла на НХЛ. По стечение на обстоятелствата, отборът от Ню Джърси е предшественик на Аваланш в Денвър преди да бъде преместен. Наричал се е Колорадо Рокис (Скалистите планини).

Тимът от Денвър печели 8 пъти титлата в своята дивизия и се класира за плейофите във всяка една от първите си 10 години, откакто се премества в щата Колорадо от Квебек. Тази серия е прекъсната през 2007 година.

През 2004-05 година, сезонът в НХЛ не се състои заради локаут. Много от играчите на отбора заиграват в Европа, като някой от тях се връщат в родните си клубове, за да не губят формата си.

Новото начало 2005 – 2009

След локаутът се въвежда таван на заплатите на хокеистите, което принуждава ръководството на Аваланаш да се раздели с някой от най-добрите си играчи. Питър Форсбърг и Адам Фуут напускат като свободни агенти (връщат се отново в тима през 2008 година), с което се спестяват пари и с големи усилия са оставени в отбора другите две големи звезди на тима – Джо Сакич и Роб Блейк. Въпреки, че това ограничение бе удар за един от най-добрите отбори в лигата, Колорадо Аваланш постига 95 точки през годината, като поставя рекорд за редовния сезон с 43 победи, 30 равни мача и 9 загуби, което е достатъчно за второто място в Северозападната дивизия. Първи е Калгари Флеймс със 7 точки пред Лавините, а с равни точки с отбора от Денвър на второто място е Едмънтън Ойлърс.

Сезонът през 2006 година е спрян през февруари, заради провеждането на Зимните олимпийски игри в Торино, като Колорадо Аваланш изпраща 11 от играчите си в Италия, като те представят 8 страни. Равносметката от игрите е един спечелен сребърен медал от финландецът Анти Лааксонен и един бронзов от чехът Милан Хейдук. След завръщането на националните състезатели на страните, сезонът е подновен и Лавините побеждават в четвъртфиналите на Западната конференция тима с вторите най-добри показатели – Далас Старс в 5 мача. В полуфиналите тимът обаче отпада от Анахайм Майти Дъкс. Още на следващият ден, генералният мениджър Пиер Лакроа подава оставката си, като той е заемал поста още от 1994 година, когато тимът се е подвизавал в Квебек. Лакроа е заменен от Франсоа Жижер на мениджърския пост, но остава председател на клуба и до днес.

От началото на следващият сезон, Джо Сакич и Милан Хейдук остават единствените състезатели, които са били част от шампионския тим, спечелил Купа Стенли през 2000-2001 година. Сакич е и единственият, който е в тима още от дните в Квебек, въпреки че и Хейдук е бил избран в драфта от Нордикс, но когато започва новия сезон, тима се преименува на Аваланш. Пол Стастни пък е син на легендата на Нордикс, Питър Стастни, като той също осигурява връзка с миналото на Лавините. В последният мач от този сезон, Джо Сакич отбелязва гол и прави две асистенции, с което достига 100 точки по системата гол + пас и става вторият най-възрастен играч в историята на НХЛ, който достига 100 точки. На първо място е Горди Хоу, който постига 103 точки на 40-годишна възраст, през сезон 1968-69. Пол Стастни пък прави рекорд за най-дълга серия от мачове, в които той отбелязва голове – 20, с 3 повече от предишния рекорд, държан от Тийму Селане. Карлис Скрастинс поставя също рекорд – той е първият защитник, който играе без прекъсване в 495 мача. До сезон 2006-07, не е известен случай, в който отбор да е спечелил 95 точки и да не се класира за плейофите, както прави Аваланш. В източната конференция, цели три отбора достигат до тази фаза на надпреварата и то с по-малко точки – Ню Йорк Рейнджърс с 94, Тампа Бей Лайтингс с 93 и Ню Йорк Айлъндърс с 92.

През сезон 2009-10, след 20 годишна кариера в НХЛ се оттегля единственият до този момент капитан на Колорадо Аваланш – легендарният Джо Сакич. Той предава капитанската лента на Адам Фуут. Екипът на Сакич е изваден от употреба на церемония състояла се на 1 октомври 2009 година, точно преди първият мач от новия сезон, който е срещу Сан Хосе Шаркс. В началото на 2010 година сезонът в НХЛ отново е прекъснат, този път заради Зимните олимпийски игри във Ванкувър. Честта на Лавините бранят трима национални състезатели: Пол Стастни за САЩ, Руслан Салей за Беларус и Петер Будай за Словакия. След края на този редовен сезон, Лавините се класират за плейофите, но на четвъртфиналите отпадат от Сан Хосе Шаркс след изиграни 6 мача (4-2).

Следващият сезон е най-лошият за Колорадо Аваланш, след преместването им в Денвър. Тимът печели едва 68 точки и не успява да се класира за плейофите на Купа Стенли. Тези точки отреждат на тима едва 29-то място от 30 отбора в НХЛ. След края на този сезон се оттеглят от играта капитанът Адам Фуут и Питър Форсбърг.

На 4 септември 2012 година, Габриел Ландеског става четвъртият капитан на Лавините, след като Милан Хейдук се отказва от тази привилегия. Така на 19 години и 286 дни, Лендеског става най-младият капитан в историята на НХЛ, подобрявайки с 11 дни рекорда на Сидни Кросби.

След разочароващият сезон, през 2013 година изпълнителен вицепрезидент става членът на Залата на хокейната слава и бивш капитан на тима Джо Сакич, като той се занимава с всички въпроси свързани с хокеистите и треноьорите. Президентското кресло е заето от сина на собственика на тима Стан Кронке, Джош.

Съперничеството с Детройт Ред Уингс

Червените криле са най-големият съперник на Лавините в НХЛ. През 1996 година тимът от Колорадо печели серията с 4-2 във финалите на запад. По време на мач номер 6, Клод Лемьо от Аваланш прави бодичек на Крис Дрейпър и го блъска в огражденията, в резултат на което се налага играчът на Ред Уингс да се подложи на лицева реконструктивна операция. Този инцидент слага началото на серия от мачове, в които съперниците играят на живот и смърт, а преди срещите постоянно има напрежение между феновете и пресата в Детройт и Денвър е пълна с остри нападки към противниковите отбори. Пикът на тази спортна война е през 1997 година, когато в последния мач от редовния сезон се получават 9 сбивания на полето, отбелязани са 11 гола, има 39 санкции, 149 минути общи наказания за играчите и хеттрик на Валери Каменски. Клод Лемьо логично е играчът, който е фаулиран веднага след като шайбата попада в него, като отмъщение за неговият бодичек срещу Крис Дрейпър. В крайна сметка срещата завършва с победа на Червените криле с 6-5.

Като цяло, съперничеството между двата тима е най-интензивно от 1996 до 2002 година. През тези седем сезона двата отбора се срещат 5 пъти на плейофите, като Аваланш печели 3 от тях и губи 2. Броят на спечелените титли в този период обаче е точно обратният – 3 отиват в щата Илинойс, а 2 в Колорадо. След 2002 година, това съперничество започва да намалява заряда си.

Лого и екипи

Логото на Колорадо Аваланш се състои от буквата А в цвят бордо и стилизирана буква С (от Colorado), обвиваща А, която е под формата на снежна лавина, завършваща с хокейна шайба в долния десен край. Фонът е син овал.

Лавините имат и допълнително лого, което е в същите цветове, но представлява стъпката на Саскуош (Голямата стъпка) и може да бъде видяна на рамото на домакинските екипи. През 1997 година, именно Голямата стъпка е талисман на отбора, но след това е заменен от куче от породата Сан Бернар, носещо името Берни.

Екипите на отбора са в цветовете бордо, стоманено синьо, черно, сребристо и бяло, като те са комбинирани по различни начини в домакинския и резервния екип, както и този за гостуванията на отбора.