Кратко ръководство по спортна психология за родители на деца спортисти

Родителите имат огромно влияние върху своите спортуващи деца. Дали детето ще бъде щастливо и ще постигне успехи в дадения спорт зависи изцяло от способността на майка му или баща му да му вдъхнат увереност в собствените способности и да го мотивират да се бори за достигането на върховете.

Когато става дума за млади спортисти, треньорите са важна част от развитието на талантите, но що се отнася до психика, не толкова на чисто спортните качества, именно родителите трябва да се дадат своя принос. Ако и вие сте родители на спортуващо дете, следващото кратко ръководство по спортна психология може би ще ви бъде доста полезно.

І. Спортът трябва да бъде забавен за децата

Макар в съвременния спорт да се въртят доста пари, това не трябва да бъде натрапвано на децата, както и да се говори с тях, че те трябва да станат спортисти, за да забогатеят от това. Това ще обремени мъниците и те ще чувстват своите тренировки като вид работно задължение, а това ще ги накара да мразят всеки час, прекаран на игрището. Оставете вашето дете да се забавлява и да се радва на социалния ефект от груповите занимания или на работата с треньорите и партньорите си в индивидуалните спортове! Радостта от научените нови неща в спорта, както и успешното им изпълнение, което е донесло победа на отбора ще е двигателя, който ще накара младия спортист да продължава да се развива.

ІІ. Вашите цели не са целите на вашето дете

Основната цел е да се разбере, че детския спорт е за здраве и за забавление, а състезателното начало е само за по-добра мотивация и хъс за победа. Конкуренцията има по-скоро социален аспект, детето се наслаждава на участието си в екипа и на предизвикателството да постига определени цели. Вие може да искате детето ви винаги да играе сред титулярите, да отбелязва най-много точки, да вкарва голове или да задоволява други ваши амбиции, но запомнете, спортът е за вашето дете, а не за вас. Оставете го то да си постави свои цели и да ги следва, не натрапвайте вашите, защото това ще го накара да се обезсърчи, ако не е покрило вашите очаквания и постепенно ще го накара да мрази дадения спорт.

ІІІ. Накарайте детето си да се фокусира върху удоволствието от самото изпълнение, вместо върху резултатите или трофеите

Знам, че днес всеки е съсредоточен върху победите или печалбата, но всички те са следствие от насладата от играта, а не основна цел на всяка цена. Научете детето си да се фокусира върху процеса от предизвикателството да изпълни точно даден изстрел, удар или да пробяга дадено разстояние, вместо да мисли само за победата и титлата. Така удоволствието от самото изпълнение ще донесе много повече щастие, а когато качеството на всяко движение става по-високо, тогава и резултатите няма да закъснеят.

ІV. Вие сте ролеви модел на вашето дете

Като такъв, вие трябва да внимавате с държанието си край страничната линия или на трибуните. Ако прекалено много жестикулирате към съдиите или показвате невъздържано поведение, това ще рефлектира върху държанието на детето ви и то ще ви подражава. Вие ставате пример как трябва да се отнася детето към противниците и към съдиите. Ако останете спокойни и контролирате емоциите си, това ще накара и детето ви да имитира това положително поведение, а в бъдещето това ще му спести много неприятности и наказания от спортните комисии.

V. Въздържайте се от изземването на треньорските функции

По време на състезание, просто оставете децата да играят! Не се намесвайте с подвиквания кой какво са прави, всичко е тренирано и само треньорът трябва да дава наставленията и да насочва играта. Спортистите се нуждаят от доверие и ако вие се намесвате прекалено много, това може да ги обърка и да се стигне до грешки, които могат да костват загубата. Оставете съветите за самото игрово поведение на треньорите, а вие се ограничете до подкрепа и окуражаване.

ІV. Помогнете на детето си да се справи с повишеното си самочувствие след добри постижения

Този съвет е изключително важен. При малките най-лесно се губи „почвата под краката“ и тяхното самочувствие се покачва изключително много, което не е добре за развитието им. Много млади таланти са си повярвали прекалено много, още преди да са постигнали нещо значимо и кариерите им не са това, което са можели да бъдат. Примерите са много, например във футбола Боян Къркич, Алешандре Пато, Джовани Дос Сантос, Фреди Аду, Сони Пайк, който още от 7-годишен бе сочен за футболно чудо, на 14 години бе определен за най-перспективния млад играч в Англия, а едва на 17 той се отказа от играта, заради психологически срив от големите очаквания и славата... И в България имаме такива играчи, като най-ярък пример е Валери Божинов, който премина през едни от най-големите отбори в Европа, но така и не успя да разгърне огромния си потенциал, който демонстрира в първите години на кариерата си, може би всички знаете причините за падението му.

Обяснете на детето си, че първо то трябва да бъде истински човек, а постиженията му в спорта само могат да го издигнат на по-високо ниво в играта, но излизайки от спортния терен, той не трябва да пренася огромното си его в живота. Направете така, че детето да запомни, че успехите не трябва да го вдигат в облаците, защото не винаги ще бъде на страната на победителите, а от високо се пада най-лесно и е най-болезнено.

VІІ. Задавайте правилните въпроси

Ако задавате правилните въпроси на детето си след състезание, вие ще можете да го насочите кое е важно в спорта. Например, ако го попитате „Спечелихте ли?“, детето ви ще мисли, че победата трябва да се извоюва на всяка цена и това ще го натоварва при загубите, които са неизбежна част от спорта. Но ако го попитате „Забавлява ли се от играта?“, това ще му втълпи, че независимо какъв е резултата, удоволствието от самата игра е наистина важното нещо, а когато човек се забавлява с това, което прави, така психиката му ще е освободена и резултатите сами ще дойдат.

Източник: Parents Association for Youth Sports

Редактор: Костадин Йочев