Психическа кондиция за върховни спортни постижения

В спорта, както и в много други сфери на живота, психическата нагласа е един от основните фактори на успеха. Знаете, че за състезание, едва ли има атлет, който да не се е подготвил на 100%, но не всички участници завършват на първото място. Именно психическата кондиция е тази, която позволява на единия да победи, а другия да загуби, поради липса на достатъчно мотивация, „хладна глава“ в решаващите моменти и вземане на най-правилните решения в ключовите моменти на надпреварите.

Днес ще ви покажа 5 опорни точки, чрез които да „тренирате“ ума си и да създадете една рамка на мисловния процес в спорта, чрез което да успявате да се овладявате чисто психически във важните моменти. Това е много важно.

Факт е, че най-успешните спортисти мислят по различен начин. Те си създават цялостни системи от убеждения, които подкрепят крайния им успех и могат активно да управляват своите мисловни модели. Всеки добър спортист е преминал през такова обучение и това му позволява да си играе със стратегиите така, че да постига желаните от него резултати, или поне да се доближи максимално до тях.

Ето и стъпките за развиване на психическата кондиция:

Стъпка 1: Целенасочено мислене

Спортистите и треньорите, които имат явно превъзходство пред останалите, знаят какво да мислят и кога да го мислят. Оптималното представяне идва, когато има фокус върху самото изпълнение. Например, във фитнеса, когато се вдига голяма тежест, специалистите препоръчват да се мисли само и единствено върху самото движение, без разсейване, понеже тогава умствено-мускулната връзка е най-силна и риска от провал или дори от контузия се свежда до минимум. Доказано е, че има значителна разлика в резултатите при целенасочено мислене и при случайни и блуждаещи мисли.

Оптималната зона на изпълнение се нарушава, когато спортистът бъде обременен от случайни или реактивни преценки. Няма гаранция, че даденият спортист може да „поиска“ в точно определено време оптималното си психическо състояние, но ако той практикува целенасочени модели на мислене, вероятността да се случи силно се увеличава.

Много спортисти не са в състояние да концентрират мисленето си върху целта. Това се случва главно, защото те губят фокуса си, влияят се от публиката, особено ако има негативно отношение спрямо тях. Ще ви дам пример с футбола, не случайно има отбори, които се определят като домакински, просто освиркванията по техен адрес от противниковите агитки влияят много лошо на психическата им настройка и те не са в състояние да покажат максимума от своите възможности, когато играят далече от своя стадион. Това до голяма степен се случва, защото те не знаят за какво да мислят.

Целенасоченото мислене е дисциплинирано, при него спортистът се фокусира върху своите силни страни, за да повиши самоувереността си.

Спортистите, които са под контрол са неудържими, а тези, които не са, са непредвидими, дори за самите себе си. Важното е ясно да се координират целта, процесът на изпълнение и да се стигне до решението, когато то се изисква. Постоянното практикуване на този вид фокусиране намалява вероятността вашата мисъл да се разпилява около неща, които в момента не са ви нужни.

Един треньор е казал на играчите си: „Бъдете бързи, но не бързайте!“ На пръв поглед това им звучало неразбираемо и странно. Но той не им го е казал случайно... Наблюдавайки играта им, и действията им на терена, той установява, че при стандартни ситуации, те не знаят къде да застанат и как да реагират, а се осланят на моментни решения. Затова, той започва да им задава тези ситуации в практически сесии, в които всеки играч има точно определена задача, без да се интересува от тази на останалите, прави само 1 и също нещо стотици пъти, като целта е да я изпълни бързо и инстинктивно. Така, след като всеки чарк от машината върши своята задача безпогрешно, целия механизъм работи безотказно и в следващите мачове, играчите били като програмирани и нищо не разваляло постройката им на игра. Във всяка стандартна ситуация, те са били като компютри.

Ще ви дам пример и с кикбокса – състезателите работят много по време на тренировките, за да могат при определена атака на противника, без да се налага да мислят, да могат да се защитят и да контраатакуват. Така се избягва вероятността при стандартна комбинация да се пропусне удар, който особено в тежките категории, може да доведе и до нокаут. Не е нужно да се избързва със спонтанни реакции, а всичко трябва да е доведено до ниво инстинкт, това е и смисъла на сентенцията на треньора в горния пример.

Стъпка 2: Продуктивно мислене

Основните цели на спортната психология са да се помогне на състезателите и техните треньори да:

1. Постигнат оптималното си представяне

2. Развият пълния си потенциал

3. Да реализират опита си по най-добрия начин

Никой не е имунизиран срещу негативни мисли, дори и най-добрите атлети в света. Но какво ги прави различни? Те имат избор, дали да позволят на негативните мисли да сринат психиката им и да се провалят в състезанието или да се насочат към по-продуктивното мислене.

Продуктивното мислене може да се случи, само когато индивидът е фокусиран към настоящия момент. Мисълта за бъдещето може само да предизвика безпокойство, под формата на вътрешен разговор с „какво би станало, ако...“. Моделът, фокусиран върху миналото, също може да доведе до обезкуражаване - „можех да направя..., трябваше да..., бих променил...“ и дори депресия.

Продуктивното мислене също така е свързано с дадена цел. Смисълът е да се концентрирате върху нещата, които са важни за вас като спортист или за вашата роля в отбора.

Представете си двама лекоатлети, които загряват преди състезанието. Единият от тях си мисли с каква оптимална крачка е добре да бяга и да подобри своето време, което е постигал в предишните си участия. Другият гледа първия и си мисли, колко подготвен изглежда първия, ядосва се защо са му дали коридор 4, а не коридор 7, а също така е недоволен от жребия в коя серия да бяга.

Помислете за това: Разликата между златния медал и 13-то място в бягането на 5000 метра на Олимпийските игри е само около 8 секунди. Нищожно време. А колко от този марж може да се припише на директни различия в тренировката на участниците? Едва ли има и 5% разлика в подготовката на състезателите, все пак има утвърдени начини, които повечето от треньорите използват. Останалите 95% се дължат основно на психическата кондиция.

Стъпка 3: Мислете за възможностите си

Бариерите в повечето случаи са само в главата на спортистите. Дори има направен филм за „4-минутната миля“... Тези 1609 метра трябва да се пробягат за време под 4 минути и никой не е успявал да го стори. През 1954 година Роджър Банистър го прави и след като чупи бариерата, до днес над 1400 атлети го постигат, като дори днес е постигнато време с почти 17 секунди под четирите минути – 3:43,13. Тази граница и до днес се счита за стандарт при тестовете на професионалните бегачи на средна дистанция.

В спринта на 100 метра, никой не беше вземал дистанцията за под 10 секунди. Когато времената се измерваха ръчно с хронометър, Джим Хайнс успява да постигне 9,95 през 1968 година, но с много силен попътен вятър. Първи във времето на автоматичното отчитане на времето успява Карл Люис, а след него вече има над 120 спринтьори, които са падали под тази граница.

Какво означава всичко това? Че границите са само в главите на спортистите. Затова вярвайте във възможностите си, бъдете оптимисти. Вярвайте, че поражението е само временна крачка назад, която ви позволява да се засилите още по-силно към успеха! Всеки спортист трябва да си поставя цели, и то близки цели, да се стреми към тях, да работи здраво, стъпка по стъпка.

Стъпка 4: Мислете със страст

Спортистите могат да контролират само 3 неща – подготовка, вложени усилия и воля. Без вложени усилия няма как да се получат нещата, това е една необходимост, но как се обучава волята.

Обръщайки се отново към продуктивното мислене и гледната точка на всеки спортист към неговата задача или ролята му в отбора, трябва да се замислим и за страстта, която той изпитва от играта.

Всеки си е задавал въпроса: „Защо го правя?“ и именно там се разкрива цялата страст и насочеността към дадената цел, всичко това се преплита и се получава мотивацията за високи постижения и това не се отнася само за спорта, но и като цяло във всички сфери на живота.

Личното изразяване е най-въздействащо, когато целта ни е ясна и страстта е силна. По време на подготовката се изпипват внимателно детайлите и се разглеждат различните препятствия и усложнения, които могат да се получат по време на спортната среща. След това е въпрос на страст да се покаже всичко научено, за да се победи конкуренцията.

Източник: Dweck, Carol, Mindset – The New Psychology of Success