Лондонски олимпийски аквацентър

Лондонският олимпийски аквацентър е закрит плувен комплекс, който разполага с два 50-метрови басейна и един 25-метров, който се използва за скокове във вода. Намира се в олимпийският парк в Стратфорд и е бе една от основните сцени на Олимпийските игри в Лондон през 2012 година, както и на последвалите ги Пара олимпийски игри. Аквацентърът се използва за плуване, скокове във вода и синхронно плуване по време на игрите, като след приключването им е затворен за реконструкция и след значителни промени, трябва да бъде отворен за обществено ползване през 2014 година.

Дизайн на лондонския олимпийски аквацентър

Плувният комплекс в Лондон е с доста необичайна форма, която е проектирана от носителя на наградата „Прицкер“ архитект Заха Халид през 2004 година, когато английската столица спечели надпреварата за Олимпийските игри през 2012 година. Центърът е прилепен до залата за водно поло, като канала за гребни спортове ги разделя от олимпийския стадион. Комплексът е с размери 45 метра на височина, 160 на дължина и 80 на широчина, а покривът му, който има формата на вълна е с площ от 1040 квадратни метра (предварителните планове са били той да бъде 3300 м², но в последствие е редуциран).

Единият 50-метров басейн се използва за състезания, а другият е за загрявка на състезателите. 25-метровият басейн за скокове във вода разполага с рампи с различна височина (3; 5; 7,5 и 10 метра) и с трамплини с височина 3 метра. Дълбочината на дългите басейни е 3 метра, като тя може да бъде намалявана, а а самите басейни да стават по-широки, като за целта дъното и страничните стени на басейна са подвижни. За телевизионното отразяване на състезанията са били поставени множество камери, които да представят поглед от различни ъгли. Трибуните не са били част от оригиналният дизайн на олимпийския аквацентър, а са добавени по-късно, за да могат да поберат очакваната публика. Президентът на МОК, Жак Рох, определя този плувен комплекс като „шедьовър“.

Строителството

На 1 декември 2005 година, Хадид е инструктиран да преразгледа чертежите си, тъй като предвидените разходи от 75 милиона паунда са щели да се удвоят заради добавянето на трибуните. Капацитетът от 17500 места е запазен, но основната сграда е намалена. Въпреки това, разходите не намаляват, а напротив достигат около три пъти над предвидените (242 милиона лири). Това се дължи на строителната инфлация и увеличаването на ДДС, а също и на конвертирането на олимпийското съоръжение за обществено ползване след игрите. Центърът е завършен през юли 2011 година, като в крайна сметка цената му е 269 милиона лири.

След приключването на игрите в Лондон, по-голямата част от трибуните, които са допълнително добавени към комплекса се демонтират и ще бъдат продадени, седалките и тоалетните ще се използват на други места, а някой от частите на основната сграда, които няма къде да се използват ще бъдат рециклирани. Така поне малко ще се намали разходът за построяването на олимпийския аквацентър, а след приключване на тези промени, както споменахме по-рано, той ще може да бъде използван от жителите и гостите на Лондон.