Водна топка

от 19 фев 2013г.

Водна топка отборен воден спорт, като в него се състезават два тима, съставени от по 6 полеви играча и по 1 вратар. Играта включва плуване, излизане от водата (с движение, наречено „трамбоване“), подаване на топката и отбелязване на голове, като този спорт е подобен на хандбал, с разликата че се играе във вода.

История на водната топка

Този отборен спорт в началото се развива като демонстрация на умения и сила по панаирите и изложбите в Англия и Шотландия през ХІХ век. Това е първият воден спорт от модерните олимпийски игри, като е популярен в много страни, най-вече в Европа (особено в Сърбия, Хърватска, Русия, Италия, Черна Гора и Унгария), САЩ, Канада и Австралия. Днешната водна топка е с размер на футболната, но е изработена от водоустойчив найлон.

Първите правила са били разработени от Уилям Уилсън в края на ХІХ век във Великобритания. При тях са били позволени доста груби действия, като натискане на противника под водата, скачане върху противника с цел противодействие на стрелбата му и други, които днес не са разрешени.

Правила на водната топка

В мачовете участват по 7 играча от двата отбора, с 4 смени. Обикновено домакинският отбор играе с бели номерирани шапки, а другия със сини с номера (въпреки, че са позволени всякакви цветове), а вратарите са с червени шапки с номер 1. Играчите могат да бъдат заменяни по време на прекъсванията, след гол или в началото на всяка част. Мачът е разделен на 4 части, като дължината им зависи от нивото, на което се играе като може да бъде от 5 до 9 минути.

Времето се спира, когато топката не е в игра. В резултат на това, всяка част продължава средно по 12 до 15 минути. Всеки отбор има право да владее топката не повече от 30 секунди, след което задължително трябва да я изстреля към противниковата врата (подобно на 24-секундното правило при баскетбола). След изтичането на времето за атака, ако не се произведе хвърляне на топката с цел отбелязване на гол, тя преминава във владение на другия отбор. Всеки отбор може да поиска по 2 едноминутни таймаута във всяка част и един, ако се стигне до продължение. Това прекъсване може да бъде поискано от единия отбор, само когато той владее топката.

Размерите на игрището във водната топка не са фиксирани, катомогат да варират от 20 х 10 до 30 х 20 метра, като минималната дълбочина на водата трябва да е 1,8 метра. Вратите са високи 90 сантиметра и широки 3 метра. Топката обикновено е с оранжев цвят, като масата и големината и зависи от възрастовите групи и пола на състезателите.

Вратарите са единствените играчи в мача, които могат да докосват топката с двете си ръце едновременно, както и да стъпват на дъното за дълго време. Всички останали имат право да поемат и изстрелват топката само с една ръка, като почти през цялото време те трябва да плуват. Забранено е топката да се потапя под вода, за да се опази от противника, а също така е забранено дърпането или потапянето на друг играч, различен от този, който държи оранжевото кълбо.

Водната топка е много труден спорт, понякога доста брутален, като не рядко се стига до късане на бански костюми, а ватерполистите трябва да преплуват минимум 3 километра през четирите части. Изисква се силна координация око-ръка, за да се получават така наречените „сухи пасове“ (без падане на топката във водата, от ръка на ръка).

Защитниците често фаулират играча с топката, като тактика за разрушаване на атаката. Това обаче подобно на хокея, води до отстраняване на нарушилият правилата за 20 секунди, но той има право да се върне в игра, ако отборът му си върне притежанието на топката или е отбелязан гол. В случай на много грубо нарушение, играчът е изваждан до края на частта. Получат ли се 3 изваждания на един и същ ватерполист, той е отстраняван от мача, като на негово място има право да влезе друг.

Още по темата: