Льо Ман / Сиркюит дьо ла Сарт

Писта Льо Ман е мястото на провеждане на легендарното автомобилно състезание „24 часа на Льо Ман“. Пистата не се използва постоянно за състезания, тъй като тя използва пътища, които през голяма част от годината са отворени за обществено ползване. В сегашната си конфигурация, Сиркюит дьо ла Сарт, както е официалното има на пистата, е дълга 13,629 километра, което я прави една от най-дългите в света.

Състезанието на Льо Ман е едно от най-тежките, тъй като в 85% от времето се кара с максимална скорост, което води до огромно натоварване на двигателя и на останалите компоненти на автомобилите. При такова шофиране се получава и много бързо износване на спирачките, тъй като след дългата права Мулсан, при която се вдига над 320 километра, следва много остър завои, който не може да бъде преминат с повече от 100 километра.

Модификации на пистата в Льо Ман

Пистата, която по същество представлява триъгълник е претърпяла много промени през годините, като текущият вариант е под номер 14 и е в употреба от 2007 година насам. Дори и след множеството промени, тя все още се смята за една от най-бързите, като средната и скорост е над 233 километра в час.

При класическата си конфигурация от 1920 година, пистата е дълга 13,469 километра и остава непроменена дори след трагедия, разиграла се тук през 1955 година. Пистата е била много тясна, като се е разширявала съвсем леко само на мястото, където са питстоповете (те не са били отделени от състезателното трасе). Самият питстоп е широк само 3,7 метра, като едва през 1956 година той е бил разширен, но продължава да си остава така свързан с трасето. В последствие са вложени 300 милиона френски франка, за да може да се построят питстопове според изискванията за безопасно провеждане на състезания, като входа е след бавния завой, следващ правата Мулсан.

Когато автомобилите стават по-бързи след 1960 година, на дългата права са добавени 2 шикана, за да забавят скоростта, тъй като на пистата стават редица инциденти, които водят до доста смъртни случаи. След това пистата е променяна още 9 пъти. Добавя се шикан на бързият завой Дънлоп, който до този момент се преминава със скорост от 290 километра в час, а след промяната максималната му скорост пада на 180 км/ч.

Скоростен рекорд на писта Льо Ман

През 1988 година, отборът на Пежо знае, че техния автомобил Велтер има много добра аеродинамика, но няма никакви шансове да издържи на натоварването в продължение на 24 часа на пистата. Затова те си поставят за задача не да спечелят „24 часа на Льо Ман“, а да постигнат рекордна скорост от 400 километра в час. Тримата пилоти на тима, Роджър Дорчи, Клод Халди и Жан-Даниел Роле, управляват автомобила, който има 2,8-литров V6 двигател, чийто въздухозаборници са затворени, за да се подобри още повече аеродинамиката. Гумите на Пежото са на Мишлен и са по-тесни, за да се намали съпротивлението на въздуха. Планът на тима успява и на 11 юни 1988 година Роджър Дорчи постига скорост от 405 километра в час. Запушването на въздухозаборниците обаче очевидно пречи на охлаждането на двигателя, което води до прегряването му в 59-тата обиколка.