Формула 1

от 10 фев 2015г.

Формула 1 е най-високият клас шампионат на едноседалкови автомобили под шапката на Международната Федерация по Автомобилизъм (FIA). „Формула“, вградена в името на тази надпревара, се отнася до наборът от правила, на които всички автомобили използвани от пилотите трябва да отговарят. Сезонът във Ф1 се състои от серия от състезания в различни части на света, известни като Гран При, които се провеждат на специално изградените за целта писти или по затворени за надпреварата обществени пътища. Резултатите от всяко състезание се оценяват с точкова система, за да се определят в края на годината шампиона при пилотите и при конструкторите. Всеки пилот, конструкторски екип, длъжностно лице, организатор и писта трябва да притежава валиден Супер лиценз от FIA, за да участва в надпреварата.

Болидите за Формула 1 са най-бързите състезателни автомобили в света, благодарение на много високата скорост, която постигат в завоите, дължаща се на генерирането на огромно количество аеродинамично притискане. Болид може да развие до 360 километра в час, като двигателят му работи с до 15000 оборота в минута (към момента, а преди години достигаше и над 19000). Страничното ускорение в завоите достига до 5 пъти над земното притегляне. Поведението на автомобилите е силно зависимо от електрониката, макар че тракшън контрола и други помощни системи са забранени от 2008 година, както и на аеродинамиката, окачването и гумите. Автомобилите постоянно се променят, като те нямат вече нищо общо с първообраза си от началните години на спорта.

Първите Гран При състезания се провеждат през 1906 година, а популярността им достига до международно ниво през втората половина на века. Цената на проектирането и конструирането на болиди от средно добър клас е от порядъка на 120 милиона долара, като по този начин Формула 1 оказва значителен положителен икономически ефект и създава доста работни места. Голямата популярност на надпреварата създава една много добра търговска среда, което води големи инвестиции от спонсорите на стойност от стотици милиони. От 2000 година, разходите на някои от тимовете нарастват значително, като това води до оттеглянето от шампионата на част от тях. Други пък се сляха или бяха погълнати от фирми, които искат да участват във Формула 1, като по този начин строго се ограничи броя на участващите отбори.

Състезание и тактики

Гран При събитията на Формула 1 продължават по цял уикенд. Те започват още от петък с 2 свободни тренировки (с изключение на Монако, където тези сесии се провеждат още в четвъртък), в събота също има свободна тренировка и квалификационна сесия, а в неделя е състезанието.

Квалификация

В по-голямата част от историята на Формула 1, квалификационните сесии съвсем леко са се различавали от свободните тренировки. Пилотите имат възможност да тестват пистата 1 или 2 пъти, като през това време те се стремят да дадат най-добро време, за да могат след това да се подредят на по-предно място на стартовата решетка в началото на същинското състезание.

Настоящата квалификационна система бе приета през сезон 2006. Известна като „нокаут“ квалификация, тя се дели на три периода, известни като Q1, Q2 и Q3. Във всяка една от тях, пилотите правят обиколки, като целта е да постигнат добро време и да продължат в следващия етап. Най-бавните нямат право да правят повече обиколки, а тяхното място на стартовата решетка се определя от най-доброто време постигнато до този момент. След всеки период времената на състезателите се нулират, а само най-доброто време остава. Броят на елиминираните автомобили зависи от общия брой, като в момент във Ф1 те са 22, а отпадащите във първия етап (който е с продължителност 18 минути) са 6. В Q2 стартират останалите 16 автомобила, като те имат 15 минути да определят най-бързите 10 от тях. В последният етап, тези 10 болида спорят за разпределение на челните 10 места на стартовата решетка.

Ако се наложи промяна на компонент на скоростната кутия или на двигателя, а самият болид не премине успешно техническия преглед, тогава той се изважда от квалификацията и стартира от най-задна позиция.

Състезанието

Надпреварата започва със загряваща обиколка, след което болидите се подреждат на стартовата решетка в реда, в който са се класирали. Загрявката позволява на състезателите да проверят състоянието на пистата, затоплят гумите, с което увеличават тяхното сцепление, а също така се дава възможност на механиците да съберат оборудването си от пистата.

След като всички автомобили са се подредили на решетката, светлинната уредба дава старта на състезанието: 5 червени светлини светят в интервал от 1 секунда и след като изгаснат, това е сигнал за началото. Ако някой от пилотите вдигне ръка преди старта, той се отлага и започва нова процедура по стартирането със допълнителна загряваща обиколка, а вдигнатата ръка означава повреда в болида, който трябва да се премахне от пистата. Понякога състезанието може да бъде рестартирано и в случай на катастрофа или опасни условия. Тогава колата за сигурност тръгва пред болидите и при сигнал тя излиза от пистата и официално започва надпреварата.

При нормални обстоятелства, победител в състезанието е първият пилот, който пресича финалната линия след завършването на определен брой обиколки, чийто сбор е равен на 305 километра (260 километра за Гран При на Монако). Състезанието може да бъде прекратено и по-рано, с развяването на червен флаг, ако условията на пистата станат прекалено опасни за пилотите, като в този случай класирането се прави според временната позиция на пилотите.

Ако лидерът застигне с обиколка по-бавен състезател, то тогава се развява син флаг, с който се оказва на предния пилот да се отдръпне и да не пречи на лидера. Ако водачът в крайна сметка не успее да завърши състезанието поради катастрофа или техническа повреда, то той остава извън класирането, но ако е завършил 90% от обиколките, той участва в класирането, макар и да се нарежда на задни позиции.

Когато е необходимо, колата за сигурност повежда колоната и болидите трябва да намалят скоростта, докато длъжностните лица преценят, че е безопасно състезанието да продължи.

По време на надпреварата, пилотите имат право да влизат в пит стопа, за да сменят гумите си и да бъдат поправени евентуални щети по болидите им (от 1994 до 2009 година те са имали право и да зареждат допълнително гориво). Различните пилоти и тимове имат различни стратегии за използване на пит стопа, с цел да максимизират потенциала на своя автомобил. Състезателите имат на разположение 2 комплекта гуми с различна издръжливост и адхезивни свойства, като те трябва в течение на състезанието да използват и двата. Едната смес на гумите има предимство пред другата, като тук е от ключово значение каква тактика ще бъде избрана за използването им. Бордът на гумите е боядисан в различни цветове при двата модела, като по този начин зрителите могат да следят стратегиите на пилотите. При дъжд, състезателите имат право да изберат между един от двата вида гуми за мокро, като първия е за леко влажна писта и такава след скорошен дъжд, докато другите са с по-различна шарка и са за почти наводнена писта. Ако се използват гуми за дъжд, тогава пилотите не са длъжни да използват двата типа сухи гуми.

Точкова система