Магнус Карлсен – шахмат

Свен Магнус Йоен Карлсен (30/11/1990 г.) е шахматен гросмайстор от Норвегия, чиято оценка от 2872 точки по коефициента на ЕЛО е най-високата в историята на играта. През 2004 година, когато той е само на 13 години, вече е покрил нормативите за международен гросмайстор, което го поставя сред тримата най-млади играчи, постигнали това признание. През 2008 година, той постига 2801 точки по рейтинга на ФИДЕ и се превръща в едва петия шахматист, който преминава границата от 2800 точки, а неговата възраст е едва 18 години, с което той става и ранно постигналия такъв резултат. На първи януари 2010 година, Карлсен достига до номер едно в света, когато е само на 19 години и 32 дни, с което чупи рекорда на Владимир Крамник. Но рекордите на този шахматист не спират до тук и в първите дни на 2013 година, той чупи 12-годишният рекорд на Гари Каспаров от 2851, който той постига през 1999 година. Въз основа на този рейтинг, Магнус Карлсен получава правото да участва в турнира на претендентите за короната на световния шампион Вишванатан Ананд. Норвежкото момче-чудо и през 2011 година се класира за този турнир, но тогава решава да не участва.

Магнус започва да играе шах още когато е бил само на 5 години, а първото му състезание е норвежкото първенство по шах, когато той 8-годишен. През 2003 година, Карлсен завършва на трето място на Европейското първенство за момчета под 12 години.

2004 година е съдбовна в живота на норвежкото момче-чудо, като през нея то взима титлата от турнира от група С, Корус във Вайк ан Зее, с резултат от 10½ точки, като губи само един мач и то от играча с най-висок рейтинг в състезанието, Душко Павасович. В резултат от тази турнирна победа, Карлсен покрива първата норма за гросмайстор и постига рейтинг от 2702. Особено забележителна е победата му срещу Сипке Ърнст в предпоследния кръг, когато младежът жертва няколко фигури, за да матира съперника си още в двадесет и деветия ход на партията. Тази среща печели и наградата на публиката за най-добра игра. Победата на Магнус в група С му позволява да участва в група В през 2005 година, а във „Вашингтон поуст“ го наричат „Моцарт на шаха“. Магнус Карлсен демонстрира отлична памет и играе с изключително богат арсенал от защити и атакуващи ходове. Това привлича вниманието на „Майкрософт“, който му става спонсор.

Норвежкият шахматист покрива втората норма за гросмайстор в Москва през февруари същата година, а в блиц турнир в Рейкявик побеждава бившия световен шампион Анатолий Карпов на 17 март. На следващият ден играе с легендата Гари Каспаров и в първата партия завършва реми, но губи втората и отпада от турнира.

През април, Магнус достига до трета степен гросмайстор, която е най-високата. Така той се превръща в най-младият шахматист с тази степен и втория най-млад гросмайстор след Сергей Карякин, който я е достигнал на 12 години и 7 месеца през 2002 година.

Карлсен е и най-младият участник в Световно първенство под егидата на ФИДЕ в историята, като през 2004 той е отстранен в тайбрека на първия кръг от Левон Аронян.

През следващите години той постига много победи над някой от най-елитните шахматисти в света и не е случайно, че достига до номер едно.

През 2012 година, на турнира Тата Стийл, Карлсен завършва втори, постигайки 8 точки, като по този начин изостава от Аронян и е с равни точки с Раджабов и Каруана. Той постига четири победи над Аронян, Гелфанд, Гашимов и Веселин Топалов, но губи от Сергей Карякин.

Във финалния турнир за Големия шлем, за който отново се връща регламента за провеждане в два кръга с 6 участника, в Сао Пауло (Бразилия) и Билбао (Испания), Карлсен губи първия си мач срещу Фабиано Каруана, но печели следващите си три срещу Ананд, Карякин и Аронян, като завършва с равни точки с Каруана. След изиграването на два тайбрека между двамата, Магнус печели турнира.

В края на 2012 година, той печели и Чес Класик в Лондон с пет победи над Макшейн, Джоунс, Ананд, Адамс и Анонян и три равенства срещу Накамура, Юдит Полгар и Владимир Крамник. Това е третата победа в последните четири години за Магнус Карлсен, с която той увеличи рейтинга си от 2848 на 2861, с което изпрати в историята рекорда на Гари Каспаров.

През ноември 2013 година, шахматистът побеждава Вишванатан Ананд по безапелационен начин, с което печели Световната шахматна титла.

Отличия

Този гросмайстор е печелил шахматния „Оскар“ за от 2009-та до 2011-та, който се присъжда за най-добрия играч през годината, според анкета на водещите критици, писатели, журналисти и анализатори на играта. През 2011 година той печели и наградата „Пер Гинт“, която се връчва в Норвегия на човек или институция, които са променили обществеността.

Стил на игра

Като тийнеджър, Карлсен стана известен със своя атакуващ стил, а победата му над Сипке Ърнст във Вайк ан Зее се посочва като образец на стила му и предизвиква възхищение у много от големите гросмайстори. При попадането му сред световния елит обаче, той вижда че този стил не може да бъде използван, тъй като не му носи същите успехи и постепенно започва да балансира играта си. Най-големите му проблеми идват със започването на играта, но постепенно той стартира с различни движения на пешките и на конете, което прави подготовката на противниците му много по-трудна. За него Гари Каспаров казва, че има позиционен стил на игра, подобен на световните шампиони Анатолий Карпов, Хосе Раул Капабланка и Василий Смислов. Ананд пък споделя, че голяма част от идеите на Карлсен му идват по време на играта, тъй като той е запознат с всички структури и това му позволява да играе от всяка позиция и може да направи почти всичко, за да постигне победата. Според Каспаров, Магнус има уникалната способност да прецени на момента позицията на всяка фигура върху дъската и така да вземе правилното решение. Въпреки неговата младост, той доказва, че е сред най-големите шахматисти в историята.