Начало Спорт Спортна енциклопедия Видове спорт Интелектуален спорт Шах

Шах

Шах - изображение

Шахът е стратегически интелектуален спорт, който противопоставя двама играча, застанали един срещу друг на шахматната дъска, която се състои от 64 карирани квадрата, в конфигурация 8 по 8. Това е един от най-популярните стратегически спортове, като се практикува от милиони по целия свят, в домашни условия, в парковете, в клубовете, чрез писмена кореспонденция, в турнири и в интернет.

В началото на играта, всеки шахматист разполага с 16 фигури – цар, царица, 2 офицера, 2 коня, 2 топа и 8 пешки. Всяка от тези 6 различни фигури си има свой начин на движение, като целта е да се отнемат фигурите на противника, да се извадят от дъската и така да се улесни „матирането“ на царя на противника. Играта може да бъде спечелена не само с мат, но и с доброволно предаване на единия играч, който е изгубил прекалено много фигури и очевидно няма как да победи в дадената партия. Възможно е да се достигне и до равенство (така наречения Пат), при който никой от двамата не може да спечели (например останали само с по 1 цар). Ходът на играта се разделя на три фази: откриване на партията, развитие и край.

Първият официален световен шампион по шах в света е Вилхелм Шайниц, който печели титлата през 1886 година. Освен Световно първенство за мъже, има и такива за жени, за младежи, за ветерани, Световно компютърно първенство по ускорен шах и блиц. След като шахът навлезе в интернет пространството, неговата популярност нарасна многократно, тъй като така се позволява на много повече хора да намират опоненти.

Шахматът е признат като спорт от Международния Олимпийски Комитет, а международните състезания се регулират от ФИДЕ (Световна Федерация по Шахмат), като се приема стандартът Стонтън от 1924 година за използване във всички официални мачове.

Шахматни правила

Подреждане на фигурите

Шахът се играе, както споменахме, на квадратна дъска, състояща се от 8 реда обозначени с цифри от 1 до 8 и от 8 колони обозначени с латинските букви от А до Н. Полетата се редуват, като след светло следва тъмно и обратно. Всеки играч разполага с 16 фигури, като единият играе с тези, които са с бял цвят, а други с тези, които са с черен цвят.

Подреждането на фигурите в началото на играта се прави по следния начин: На първият ред (за другия играч той се явява под номер 8) се поставят по-силните фигури, а на втория (съответно седмия за другия играч) са пешките. Останалите фигури се поставя както следва:

  • В колони А и Н са разположени топовете;

  • В колони В и G – конете;

  • В колони С и F – офицерите;

  • В двете централни колони (D и E) се поставят царя и царицата, като винаги белия цар е на черно поле, а черния – на бяло.

Ходове и движение на отделните фигури

Шахматистът с белите фигури винаги прави първия ход, като след това играчите започват да се редуват, премествайки по една фигура (с изключение на рокадата, при която се местят по 2 фигури – цар и топ). Фигурите се местят до свободно поле или до такова, което е заето от противника, при което се отнема неговата фигура и се отстранява от шахматната дъска. Играчите имат право да местят произволна фигура, с изключение на момента, в който царя им е поставен под атака („шах“). Тогава трябва или да се премести царя или друга фигура, която да го защити (поставя се на пътя на атакуващата фигура и царя остава зад нея). Ако единият играч не може да направи ход, тъй като всичките му фигури са блокирани, тогава се стига до реми (равенство).

Всяка шахматна фигура има свой собствен стил на движение:dvijeniya-na-shahmatnite-figuri

  • Цар – той може да бъде местен само в съседно квадратче на неговото, без ограничение от посоката, с 2 изключения – царете не могат да се доближават на по-малко от 1 квадрат разстояние; при извършването на рокада, царя и топа се преместват по определен начин (вижте по-надолу в „Рокада“).

  • Топ – той може да се премести през неограничен брой квадратчета, но само по права линия на редовете и колоните.

  • Офицер – движи се също в права линия, но само по диагонал. Това означава, че офицерът, който в началото е на светлото поле може да се движи само по такива и съответно този, който е на тъмното поле се движи само по тъмни.

  • Царица – това е най-силната фигура в шаха, като съчетава предимствата на топа и на офицера, тъй като се движи във всякакви посоки (по права линия), без ограничения в броя на преминатите квадратчета на дъската.

  • Кон – това е единствената фигура в шаха, която може да прескача други, които са застанали пред нея. Движението е под формата на буквата Г, като самото преместване е 2 квадрата по вертикал и 1 по хоризонтал или 2 квадрата по хоризонтал и едно по вертикал.

  • Пешка – тя може да се движи само напред, като преминава в съседното поле, което трябва да бъде свободно. Само при първото преместване на пешката е позволено преминаването на 2 полета напред, но пак при условие, че те са свободни. Пешката отнема противникова фигура единствено по-диагонал, като преместването и отново е само в съседното ляво или дясно квадратче (на фигурата е показано с черни точки). Тази фигура има и две специални движения: ан пасан и възпроизвеждане (за подробности прочетете по-надолу).

Рокада

Във всяка партия шах е позволено едно специално движение на царя, наречено рокада. Тя се състои от преместването му с 2 квадратчета по посока на левия или десния топ, а самия топ премина в квадратчето след царя. Съществуват къса и дълга рокада, като разликата между тях е в преминатите квадратчета от страна на топа (в първия случай са 2, а във втория 3). Всичко зависи царя с кой топ се комбинира. За да се извърши рокада е необходимо да са изпълнени няколко условия:

  • Нито една от участващите фигури не трябва да е извършвала преди това ход;

  • Между топа и царя не трябва да има никаква друга фигура;

  • Царя не трябва да бъде поставен под шах, а също така той не може да преминава квадратчета, които също са поставени под удара на противникова фигура.

Ан пасан

Това е специално движение на пешките. Когато тази фигура бъде преместена за пръв ход в партията, тя маже да напредне както с 1, така и с 2 квадратчета. Ако обаче в съседство на същия ред има пешка на противника, то той може да направи ан пасан, което означава че ти отнема пешката и поставя неговата не на мястото на твоята, а напред и по диагонал, както обичайно се отнема фигура с пешка. Ан пасан може да се направи единствено в следващия ход.

Възпроизвеждане

Вторият специален ход на пешката, който е възможен при достигане до осмия ред (първия за шахматиста с черните фигури). Тогава с пешката се възпроизвежда царица, кон, офицер или топ, които заемат мястото на пешката, а тя се изважда от дъската. Обикновено пешката се разменя за царица, но е възможно да избере и от останалите фигури. При възпроизвеждането на фигура няма ограничение каква ще се избере, което означава че е възможно да се получат повече фигури от един вид на дъската, отколкото при започването на партията (например две царици).

Шах

Когато царят е поставен под непосредствена атака от една или няколко фигури на противника, това се определя с термина „Шах“. Тогава царят трябва да бъде изваден от опасност, чрез преместване на не бито поле или между него и атакуващата го фигура трябва да се постави някоя от собствените фигури. Когато царя е поставен под шах, не е позволено да се правят никакви други ходове, а единствено такива, с които да се защити царя.

Финал на шахматната партия

Въпреки, че целта на играта е да се матира противника, не винаги партията завършва по този начин. Възможно е единият играч да се предаде, давайки победата на други, при очевидна невъзможност за противопоставяне (дори се смята за лоша етикеция, ако въпреки безнадеждното положение, шахматистът в неизгодната позиция продължава партията). Ако се играе партия с контрол на времето, тогава губещият може да прави ходове до този момент, в който свърши времето на единия от играчите. Така губещият може да спечели, ако той има все още време, а на противника е изтекло, въпреки че през цялата партия е бил в по-изгодно положение.

Играта може да завърши и наравно (реми), като това се случва в няколко ситуации:

  • Споразумение между двамата играча на шахматната дъска

  • Достигане до задънена (патова) ситуация, което означава, че играчът на ход няма фигура, с която да извърши този ход и царя му не е поставен под шах.

  • Трикратно повторение на едни и същи ходове на противниците

  • Петдесет-ходово правило – то гласи, че партията може да се обяви за равна, ако и двамата състезателя са направили поне по 50 хода, без те да включват преместване на пешка или без да е отнета каквато и да е фигура. Това правило не се прилага навсякъде, особено в кореспондентния шах (при него се изпращат писма с ходовете на единия и другия състезател, като се играе едновременно на 2 дъски и всеки отбелязва на своята собствения ход и този на противника).

Контрол на времето

Партиите в шаха могат да се контролират със специален часовник, като това се прави обикновено в клубовете и от професионалните играчи. Ако времето на даден играч завърши още преди края на партията, той автоматично я губи (при условие, че неговия опонент има достатъчно фигури, с които да направи матиране). Продължителността на една партия може да бъде дълга (достигащи до 7 часа) или къса (както при ускорения шах), продължаваща до половин или един час. Съществуват и още по-кратки варианти – блиц шах, при който всеки от играчите разполага с от 3 до 15 минути и куршумен шах, с разполагаемо време под 3 минути. Времето се изобразява на часовник, който има 2 дисплея и бутон, с който се спира времето на единия дисплей и в същото време се стартира това на другия. Тези часовници показват времената на единия и на другия шахматист.

Система за запис на ходовете

Всяка партия шах се записва с помощта на специална нотация, най-често алгебричната. Съкратената алгебрична нотация обикновено записва ходовете е със следния формат: абревиатура на преместената фигура (на английски) и ред и колона, където е поставена. Например Qg5 показва, че царицата е преместена в квадрат g5. Ако има две еднакви фигури, които могат да се преместят до едно и също поле, тогава се добавя още една буква, която да означи от кой квадрат тръгва фигурата и на кой се поставя. Например преместване на кон от колона g до колона h, ред 3 се обозначава съответно като Ngf3. В нотациите не се записва обозначение на пешките. Това означава, че запис f3 (а не Рf3) означава, че пешката е преместена в квадрат f3.

Когато една фигура вземе друга на противника, към описанието на преместването се добавя буквата х. Например Bxf3 е обозначение на „офицер отнема фигура, позиционирана в квадрат f3”.

Ако пешката достигне до последния ред и се стигне до възпроизвеждане, тогава се изписва фигурата, която заменя пешката, например 1Q или 1=Q.

Рокадата се посочва по специален начин:

  • При къса рокада – 0-0

  • При дълга рокада – 0-0-0

Отнемането на пешка с хода ан пасан обикновено се отбелязва с абревиатурата „е.р.“. Поставянето в шах се обозначава с „+“, а матирането с „#” или понякога с „++“

След матирането се записва и резултата, като 1-0 е символ за победа на белите фигури, 0-1 - победа на черните фигури, а ½ – ½ е знак за реми.

Шахматните ходове могат да бъдат анотирани с препинателни знаци и с други символи. Например:

  • с удивителен знак се отчита добрия ход

  • с двоен удивителен знак – превъзходен ход

  • с въпросителен знак – грешка

  • с двоен въпросителен знак – груба грешка

  • с удивителен и въпросителен знак – интересен ход, който може да не бъде най-добрия в ситуацията

  • с въпросителен и удивителен знак – съмнителен ход, като това едва ли би могло да бъде лесно опровергано

Стратегия и тактики в шаха

Стратегията е дългосрочното планиране на всяка партия, например къде да бъдат поставени определени фигури, за да могат да бъдат използвани в последващата атака на царя на противника, докато тактиката се концентрира върху текущото преместване на фигура. Погледнато по обобщено, между двете неща не може да се сложи рязка граница, тъй като дългосрочните цели се постигат с тактическите ходове.

Основи на шахматната тактика

Тактическите ходове на играчите зависят от техните способности, като най-добрите гросмайстори правят множество предварително предвидени лъжливи атаки, разменят фигури, за да достигнат с по-силни от тях до удобни позиции за атакуване, правят комбинации и маневри, за да отслабят своя противник. Някой от по-специалните тактически ходове са следните:

  • Свръзка – това е ситуация, която е предизвикана от атакуващата фигура и при нея атакуваната не може да се премести, без да изложи на риск по-ценна от нея. Свръзка могат да направят само фигурите, които нямат ограничение в броя на квадратчетата на дъската, които могат да преминат, като царица, офицери и топове. Конете, царя и пешките не могат да предизвикат този тактически ход.

  • „Вилица“ - ситуацията, при която една фигура атакува две или повече противникови фигури едновременно. Най-често се получава двойната атака, като обикновено другия шахматист трябва да направи избор коя от фигурите си да спаси. „Вилицата“ не рядко се използва като част от комбинация с друга тактика в шаха.

  • Батерия – това е формация от фигури, обикновено от един и същ ранг, които са поставени в един ред, колона или диагонал, като тяхната цел обикновено е премахване на защитата на противниковия цар или просто отнемане на повече фигури, ако царя в последствие бъде спасен. Обикновено за батерията се използват 2 топа или два офицера, но също така вместо едната от тези фигури може да бъде използвана царицата, която съчетава предимствата на топа и на офицера.

  • Открита атака – това е ход, при който една фигура са отмества от пътя на друга, която атакува царя и го поставя в позиция шах. Откритата атака е изключително силен ход, особено ако преместената фигура заплаши някой от силните противникови фигури, например топ или царица. При положение, че царя е заплашен, той трябва да бъде спасен, но тъй като атаката е двойна, от нея винаги се печели.

  • Междинен ход – това е тактически ход, при който вместо да спаси заплашена фигура, играчът прави ход, с който атакува по-важна фигура на противника и го принуждава той да започне да се брани, а в следващия ход спасява своята фигура, която е била поставена под заплаха. Обикновено междинния ход се прави, за да се подредят фигурите за последваща атака.

  • Отклоняването в шахмата е тактика, с която се принуждава противникова фигура да напусне своето поле, ред или колона и така се отнема друга фигура. Обикновено се използва в комбинация или по време на атака. Ако отклонената фигура бъде нападната след първия ход, тогава често се случва цялата защита на противника да се разпадне, което често води до бърза победа на приложилият отклоняването. По своята същност, този тактически ход се използва, когато например цариците застанат една срещу друга, но царете са в съседно поле и не желаете размяна. Тогава, обикновено с офицер се атакува умишлено царя, без офицера да е предпазен. Тогава царя на противника е в шах и е принуден да се отклони от покриването на царицата, за да вземе офицера ви. Така с вашата царица вземате тази на противника, без никакъв риск, но с жертване на офицера.

  • Неутрализиране (изваждане на защитника) е тактика в шаха, при която по-слаба фигура, която защитава по-силна се отнема с риск от загуба на отнемащата фигура, за да може в следващия ход да се отнеме и пазената силна фигура. В крайна сметка, при такъв тип размяна обикновено се губят по една силна фигура от двамата противника, но този който е направил неутрализирането е в по-изгодна позиция, тъй като реално е отнел 2 срещу 1 фигури. Има и друг вариант, при който атакувания играч може да предпочете не размяна, а просто спасяване на силната си фигура, като по този начин той просто е изгубил една от слабите си фигури (обикновено пешка).

  • Жертване на фигура – прилага се с надежда да се постигне по-стратегическо позициониране или ползи в други форми. Жертването може да бъде определено като преднамерено разменяне на по-силна ваша фигура за по-слаба такава на противника. С изключение на царя, всяка една друга фигура може да бъде пренесена в жертва. По презумпция играчите се стремят да пазят фигурите си и жертването обикновено внася объркване в противника, изваждайки го от равновесие и променяйки доста от неговите тактически и стратегически планове. Съществуват 2 вида жертване на фигура – реално и фиктивно. При първото се налага да се играе с по-малко фигури от тези на опонента и то за по-дълго време, докато при второто се прави жертване на фигура, за да може в близките 1-2 хода да се отнеме някоя от по-силните на противника. Втория вариант е известен и като псевдо жертва.

Форсираните вариации на тези ходове, които включват жертване на фигура, но водят до видими ползи се наричат комбинации. Някой от тях са толкова сложни и добре измислени, че водят до огромно възхищение и показват красотата на шаха.

Основи на шахматната стратегия

Стратегията се занимава основно с оценка на позициите на фигурите и на тяхна база се създава дългосрочен план за действията в партията. Тук се вземат множество фактори, които биха могли да променят вашия замисъл, като например броя на останалите фигури на дъската, кой от двамата шахматиста е поел контрола върху централната част, подредбата на пешките, подсигуряването на царя, а също и кой играч е в по-добра позиция що се отнася до диагоналите на дъската, както и за свободните тъмни и светли полета по шахматната дъска.

Основната стъпка при създаването на оценката за стратегията се прави с изчисляване на точките, които се получават от силата на фигурите на дъската. Пешките се оценяват на 1 точка, коня и офицера на 3, топа на 5, а царицата на 9 точки. Царя няма точки, тъй като той е безценен и неговата загуба означава мат. Като цяло обаче, царя реално погледнато може да бъде позициониран като сила между топа и коня / офицера, което означава 4 точки. След това се гледат и други фактори, като например позицията на всяка една фигура. Например, напредналата пешка е по-ценна от тази в начална позиция. Гледа се и координацията между фигурите, като двата офицера в атака са по-ценни от атака с офицер и кон. Друг фактор е и вида на позицията на фигурите, като конете действат по-добре, когато са обградени от пешки, докато офицерите са по-силни в отворени диагонали.

Последният важен фактор при определянето на стратегията е общото разположение на пешките. Въпреки, че те са най-слабите и като цяло най-статичните фигури в шаха, те могат да определят дългосрочното развитие на играта.

Титли и класиране в шахмата

Най-добрите шахматисти имат специфични титли, които се определят от коефициента им (ЕЛО) на FIDE:

  • Гросмайстор – се присъжда на шахматните майстори от световна класа. Наред с титлата световен шампион по шах, гросмайсторската титла е най-високия ранг, който може да се постигне от един шахматист. Преди да се постигне, играчът трябва да е направил ЕЛО над 2500, а също и три близки до този резултат в големи турнири със силни участници, които трябва да са с различна националност от тази на кандидатстващия за ранг гросмайстор. Съществува и друг вариант за постигане на тази титла, като например спечелването на младежкия световен шампионат.

  • Международен майстор – условията за получаване на такъв ранг са подобни на тези при гросмайстора, но малко по-занижени. Минималното ЕЛО тук е 2400 точки.

  • Майстор на FIDE (Международна Федерация по Шахмат) – начинът за постигане на такъв ранг е достигане до 2300+ точки.

  • Кандидат майстор – изискванията са подобни на тези при предната титла, но шахматиста е постигнал най-малко 2200 точки.

Най-високият ЕЛО рейтинг постиган в историята на шахмата е на Магнус Карлсен - 2872 точки, през февруари 2013 година.  

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортСпорт и туризъмЛайфстайлЛюбопитно