Мануте Бол – баскетболният гигант с огромно сърце

Мануте Бол бе един от най-забележителните баскетболисти, играли в НБА. С ръст от 231 сантиметра, той се нареждаше сред най-високите играчи в историята на баскетбола.

Роденият в Судан гигант е забелязан от скаутите на НБА още в докато играе в колежанското първенство за „Лилавите рицари от Бриджпорт“ и е избран през 1985 година в драфта от Вашингтон Булетс. Прекарва 10 години в Лигата, на позиция център, и за това време се превръща в един от най-добрите блокировачи в историята. Куриозното е, че Мануте е единствения играч, който при приключването на кариерата си има повече блокове, отколкото отбелязани точки.

Ранните години и първия досег с баскетбола на Мануте Бол

Бол е от суданското племе Динка, което е известно с изключително високия среден ръст на хората от него. Бащата на Мануте, е висок 203 сантиметра, а майка му цели 208 сантиметра. Има и сестра, която е 203 сантиметра, а прадядо му е 239 сантиметра. В племето му има доста хора, които са дори и по-високи.

Първият спорт на Мануте Бол е футбол, но след като става прекалено висок, а в същото време с много слаба фигура, треньорът му го съветва да продължи с баскетбола, за където физиката му е много по-подходяща. Така стартира кариерата на гиганта, но тъй като е от Южен Судан, става постоянна жертва на агресия от жителите на Северен Судан.

Треньорът от Ню Джърси, Дон Фийли, който застава начело на националния отбор на Судан вижда Бол и го убеждава да отиде да играе в САЩ. Началото е трудно, тъй като Мануте не знае и дума английски, но постепенно привиква към новата обстановка.

Отново Фийли е в основата на желанието на суданския великан да стане професионален баскетболист. След известни перипетии заради паспорта и някои несъответствия в него, както и пропускането на сроковете за заявяване на желание за участие в драфта, в крайна сметка Бол започва да играе в студентското първенство, но в Дивизия 2, като чуждестранен студент. За Лилавите рицари се отчита с по 22,5 точки средно на мач, 13,5 борби и 7,1 блокади. Интересното е, че преди появата на Мануте, в залата на университета в Бриджпорт се събират не повече от 500 души публика, а след това всичките й 1800 места се разпродават напълно за всеки домакински двубой.

Професионална кариера на Мануте Бол

Бол започва професионалната си кариера през 1985 година, когато се присъединява към Роуд Айлънд Гълс в пролетната баскетболна лига на НБА. Съгледвачите на НБА считат, че той трябва да играе още 1-2 години в колежанския баскетбол, но той е решен да започне да изкарва пари, за да може да помогне на сестра си да се махне от Судан, който е на прага на гражданска война.

Бол и Вашингтон Булетс – първи стъпки в НБА

Както споменахме и по-рано, дебютът на Бол в НБА е с отбора на Вашингтон Булетс, след избора му под номер 31 в драфта. Играе за тях от 1985 до 1988 година, като в първия си сезон като новобранец, той реализира по 5 блока в мач, което е рекорд в кариерата му. За 80-те мача, в които играе в дебютния си сезон, успява да направи 397 блока, което е втори резултат в историята, след 456-те блока на Марк Ийтън, един сезон по-рано.

При пристигането си в САЩ, Мануте е изключително слаб за своя ръст, като тежи едва 82 килограма. До старта на кариерата му в НБА качва малко над 9 килограма и това кара ръководството на „Куршумите“ да го изпратят да работи за покачване на мускулна маса с треньора Франк Кастело. Първите тестове са плашещи – Мануте успява да вдигне само 20 килограма от лежанка (теглото на лоста без тежести) в 10 повторения, и да изпълни 10 клека с щанга с тегло 25 килограма. Индексът на телесната му маса е 15,3.

През 1987 година, Вашингтон привлича Мъгси Бокс, който е един от най-ниските играчи, стъпвали на паркета в НБА, едва 160 см. Така, за един сезон, в Булетс играят едновременно, както един от най-ниските, така и един от най-високите баскетболисти в историята на Лигата.

Първото преминаване в редиците на Голдън Стейт Уориърс

Кариерата на Бол при „Войните“ е известна с това, че като типичен център, той прави нетипичните за този пост редовни опити за стрелба от трите точки. През целия сезон той опитва 91 изстрела, 20 от които са успешни. Първият му период в Златния щат продължава до 1990 година.

Филаделфия Севънтисиксърс

На 1 август 1990 година, Мануте Бол преминава във Филаделфия, като първия му престой е за 3 сезона. В първия от тях изиграва 82 мача, но в следващите два намалява броя на участията му и статистиката му се влошава. В последния му сезон изиграва само 58 мача, но в среща с Финикс Сънс, той излиза срещу бившия си съотборник Чарлз Баркли, като отбелязва 6 тройки от 12 опита. Цялата публика е на крака и още щом Бол получи топката далеч от коша, започва да скандира „Стреляй, стреляй!“

Неуспешният престой на Мануте Бол в Маями Хийт

Бол преминава в състава на Горещите през 1993 година, но прекарва там съвсем малко време, и за пръв път той не е титулярния избор на треньора. Изиграва едва 61 минути в общо 8 мача, като записва само 2 точки и 6 блокирани изстрела.

Вторият престой на Бол при Куршумите от Вашингтон

След напускането на Маями, Мануте се връща за само 2 мача при Булетс, в сезон 1993-94. Той обаче помага на Георге Мурешан, който притежава същия като него ръст, да се приспособи към играта в НБА и му показва как да се възползва по най-добрия начин от ръста си.

Повторното завръщане във Филаделфия

Мануте Бол се връща в Севънтисиксърс за 4 мача, като записва само 49 минути на паркета. Все пак реализира 6 точки, взема и 6 борби и прави 9 блока. Въпреки това, от присъствието му в отбора се възползва Шон Брадли, който е с ръст 2,29 метра и според собствените му думи, съветите на Мануте са били катализатор за изстрелването на кариерата му към съвсем нови нива.

Краят на кариерата в състава на Уориърс

През сезон 1994-95, Бол изглежда като прероден под ръководството на треньора на Войните Дон Нелсън. В мач срещу Минесота прави опит за 3 тройки в последната четвърт, и трите успешни. Срещу Шарлът Хорнетс обаче, на 22 ноември 1994 година, Бол получава контузия в коляното и тя слага край на неговата баскетболна кариера.

В десетте си сезона в НБА, Мануте Бол записва средно по 2,6 точки на мач, 4,2 борби и 3,3 блока. Общо в кариерата си постига 1599 точки, 1647 борби под коша и прави 2086 „чадъра“, като те са постигнати в 624 мача.

Наследството му в НБА продължава неговия син Бол Бол, който е роден 1999 година, и играе в Денвър Нъгетс, а кариерата му започва през 2019 в Маями Хийт.

Голямото сърце на баскетбола и неговите благотворителни каузи

Макар да печели милиони долари по време на кариерата си в НБА, Мануте Бол завършва живота си почти в бедност. Голямата част от тези пари той дарява за различни благотворителни каузи, свързани с почти унищожената от войните негова родина Судан.

Бол е чест гост на бежанските лагери, където изгражда обучителни центрове за децата. Там, на него се гледа като нещо повече от крал.

През 2001 година, правителството на Судан му предлага поста на министър на спорта, но условието е да приеме исляма, тъй като Мануте Бол е християнин. Той отказва на момента, което ядосва ръководните фактори в страната. Малко по-късно, те го обвиняват, че подкрепя бунтовническата християнска армия, тъй като ръководителите й са от племето Динка. Отказват му изходна виза за САЩ, освен ако не си плати солидна сума за нея. Сенатор Либерман от Щатите и много поддръжници на Мануте Бол правят всичко възможно и го извеждат от страната, заедно с цялото му семейство, като той се установява в Кънектикът през 2002 година, със статут на религиозен бежанец.

По-късно Бол създава фондацията „Ring True“ и продължава да събира пари за бежанците от Судан. Чрез нея той дарява лични средства за над 3,5 милиона долара. Дори участва в боксов мач на известните личности, побеждавайки състезателя по американски футбол Уилям Пери, за да събере повече средства за своята фондация. Жертвите му за бежанците стигат и до там, че да участва в мач по хокей на лед... Представете си мъж висок 231 сантиметра, върху кънки, но това не го спира да го направи, заради своите сънародници.

Мануте Бол участва и в много други събития, включително триседмичния поход от сградата на ООН в Ню Йорк до Капитолия във Вашингтон, който е организиран от суданският плувец Саймън Денг, с който са дългогодишни приятели. Целта на всичко това е да се повиши осведомеността за геноцида в Судан и да се отворят очите на света за съвременното робство. Самият Денг е бил част от този проблем, между 9-тата и 12-тата си година.

Почти до края на живота си, Бол се бори за постигане на мир в Судан и работи за подобряването на образованието в страната, като изгражда доста учебни заведения в Южен Судан. В тях могат да учат деца, независимо от кое племе са или каква религия изповядват.