Ню Йорк Никс

Ню Йорк Никс е баскетболен отбор от НБА, който провежда домакинските си мачове в легендарната спортна зала Медисън Скуеър Гардън в Манхатън. Създаден е през 1946 година от Нед Айриш, който е съосновател на Баскетболната Асоциация на Америка (превърнала се през 1949 година в НБА, след обединението с конкурента Национална Баскетболна Лига). Това е един от двата отбора, които са останали в града, в който са основани, а другият е Бостън Селтикс.

Бричовете са доста успешен отбор в първите години след основаването си, като те са редовен участник в плейофите, както и фаворит за спечелването на титлата, а главна заслуга за това има старши треньорът Джо Лапшик. В началото на 50-те години, тимът от Ню Йорк достига три последователни пъти до финала, но губи битката за короната в НБА. През 1956 година, треньорът подава оставка и това води до няколко слаби години на Никс. Това продължава до края на 60-те години, когато Ред Холцман поема отбора. Победите се връщат в Медисън Скуеър Гардън и Бричовете завоюват две титли – през 1970 и 1973 година. 80-те години преминават с променлив успех, като тимът достига на 6 пъти до плейофите, но така и не успяват да играе във финала на НБА.

През 90-те години, отборът е воден от бъдещият член на Залата на славата – центърът Патрик Юинг. Тази епоха е белязана от три много горещи съперничества:

• Юинг срещу Алонзо Морнинг от Маями Хийт

• Юинг срещу Реджи Милър от Индиана Пейсърс

• Юинг срещу Майкъл Джордън от Чикаго Булс

В годините до 1995-та, треньорът Пат Райли изгражда един отбор, който е известен с добрата си защита. През тези последни години на хилядолетието, Ню Йорк Никс достига на два пъти до финалите на НБА – през 1994 и 1999 година, но не успяват да се преборят за трофея.

Между 2000 и 2009 година, Никс се опитват да се върнат към пътя на победите, но едва на 2 пъти достигат до плейофите. След като към тима се присъединяват Амаре Студемайър през 2010 година и Кармело Антъни и Тайсън Чандлър през 2011, подмладеният състав достига до три поредни участия във финалната фаза на първенството.

Никс завършват сезон 2012-13 с рекордните 54 победи и 28 загуби, като по този начин печелят за пръв път титлата в Атлантическата дивизия от 19 години. В плейофната фаза елиминират Бостън Селтикс с 4-2 победи, но след това губят от Индиана Пейсърс във втория кръг. При последното проучване, Ню Йорк Никс е най-ценният отбор в НБА, като неговата стойност е 1,1 милиарда долара.

Ерата на Патрик Юинг (1985-2000 година)

През сезон 1984-85, Бричовете от Ню Йорк участват за пръв път в драфта. Те получават правото първи да избират и така звездата на университета Джорджтаун Патрик Юинг попада в състава. Още в първият си сезон, той отбелязва средно по 20 точки и прави по 9 борби на мач, с което печели наградата Новобранец на годината. Като цяло обаче, отборът се справя много под очакванията и записва негативния рекорд от 23 победи срещу 59 загуби.

През вторият сезон на Юинг, Никс започват отново разочароващо и губи 12 от първите 16 мача, което коства поста на треньорът Хюби Браун, в полза на неговия помощник Боб Хил. Новият наставник има краткотраен успех, но в крайна сметка, в края на редовния сезон със 24-58, като само под ръководството на Хил загубите са 46, срещу само 20 победи. Естествено резултатът е уволнението на треньора.

През следващата година, Рик Питино поема отбора, като преди това той извежда колежанския отбор Провидънс до финалната четворка в университетското първенство. Новият наставник привлича стрелящият гард Марк Джаксън, който печели наградата Новобранец на годината и наред с МVP на редовния сезон Патрик Юинг, Никс достигат до плейофната фаза, където обаче те отпадат още в първия кръг от Бостън Селтикс.

Възраждането на отбора продължава и през следващата година, като към състава се присъединява центъра Бил Картрайт и тежкото крило Чарлз Оукли. 52-те победи през сезона са достатъчни за спечелването на титлата в дивизията, която е първата от 18 години насам. В плейофите Никс отстраняват Филаделфия Севънтисиксърс в първия кръг, но в полуфиналите на Изток срещат Чикаго Булс и отпадат от по-нататъшната борба за титлата.

Точно преди началото на сезон 1989-90, треньорът Питино изненадващо напуска, за да поеме баскетболния отбор на университета в Кентъки, с което шокира всички в ръководството, а и феновете. Неговият асистент Стю Джаксън поема поста му, като той е само на 40 години, с което се превръща в най-младият треньор в НБА по това време. Под негово ръководство, Бричовете от Ню Йорк постигат 45 победи и 37 загуби, с което получават правото да играят в плейофите. Те отстраняват Селтикс в първия кръг, въпреки че губят първите 2 срещи и са на крачка от отпадане (тук се играе до 3 от 5 победи). След това обаче губят от бъдещия шампион Детройт Пистънс.

Още след първите няколко мача през сезон 90-91, Джаксън е заменен от Джон МакЛауд, като той успява да класира своите възпитаници на плейофите. Там обаче тима от Ню Йорк е буквално пометен от звездния тим на Чикаго Булс, които в последствие стават и шампиони на НБА.

Новият сезон започва и с нов треньор – Пат Райли, който е спрял с професията и е коментатор за NBC. Президентът на клуба Дейвид Чикетс обаче го убеждава да се завърне към това, което умее най-добре. Преди това Райли е треньор на Лос Анжелис Лейкърс и ги извежда до 4 титли в НБА през 80-те години. Пат е привърженик на силовият и на моменти груб баскетбол във фаза защита. Това помага на тима да постигне 51 победи и 31 загуби, като Патриг Юинг бележи по 24 точки средно на мач, а гардът Джон Старкс е втори реализатор на тима със средно 13,9 точки. Това е достатъчно за първото място в Атлантическата дивизия. След отстраняването на Пистънс, тимът отново среща Чикаго Булс и губи серията с 3-4.

Сезон 92-93 е още по-успешен за Никс, като те печелят 60 от общо 82 мача в редовния сезон. Преди него, Марк Джаксън е продаден на Лос Анжелис Клипърс, а състава е подсилен от Док Ривърс, Чарлз Смит, Бо Кимбъл и Роландо Блекман. След това отборът от Гардън достига и до финала на Източната конференция, но отново среща Биковете, водени от Майкъл Джордън. След повеждане с 2-0 победи, в крайна сметка Никс губят този финал след 4 поредни загуби.

След първото отказване от баскетбола на Майкъл Джордан, ръководството и играчите на Ню Йорк виждат възможност за достигане до финалите на НБА. Привлечен е Дерек Харпър от Далас Маверикс и с негова помощ е отстранен тима на Ню Джърси Нетс в първия кръг на плейофите, след това Бричовете отново се изправят срещу Булс, но този път успяват да ги победят след 7 мача. Срещите във финала на Изток са срещу Индиана Пейсърс, като след разменени победи, Никс в крайна сметка достигат до първият финал, след този през 1973 година.

На финала, нюйоркчани срещат тима на Хюстън Рокетс, като и седемте мача между тях са с ниска резултатност и залагане повече на играта в защита, отколкото в нападение. През същият сезон, другият отбор играещ в Медисън Скуеър Гардън, Ню Йорк Рейнджърс от НХЛ печели Купа Стенли срещу Ванкувър Канъкс и всички фенове на Бричовете очакват титла, което ще е прецедент в историята – 2 тима играещи в различни спортове, но споделящи една зала да станат шампиони. Уви, това не се случва, тъй като след 3:3 мача, в решителния седми двубой Никс губят 90:84, след като треньорът Пат Райли отказва да сложи на пейката играещият много слабо Старкс, а в същото време Роландо Блекман и Хубърт Дейвис, които се много добри стрелци от разстояние не получават шанс за изява.

На следващата година, Никс завършват втори в Атлантическата дивизия, като в плейофната серия печели в първия кръг срещу Кливланд Кавалиърс, преди да се изправи отново срещу Индиана Пейсърс. Този път Реджи Милър е неудържим и в последните 8 секунди на среща №6 бележи невероятните 8 точки и носи победата на своя тим. В мач №7, Патрик Юинг пропуска решителната стрелба при 107-105 и не успява да вкара мача в продължения, с което тима отпада от по-нататъшната борба за титлата. Това води до оставката на Пат Райли и Дон Нелсън заема неговия пост.

Новият треньор се опитва да въведе играта с високо темпо, но той се сблъсква със защитната идентичност, изградена в тима от Райли. През сезон 1995-96, само след 59 игри, Нелсън е уволнен. От ръководството решават да не търсят нов треньор, а да назначат за такъв помощник треньора Джеф Фан Гънди. Той извежда тима до плейофната серия, където Никс се справят с Кавалиърс в първия кръг, но след това на пътя им се изправя отново Майкъл Джордън, който отново се е върнал в баскетбола и Булс отстраняват Ню Йорк в 5 мача.

През следващата година, Бричовете срещат Маями Хийт, чийто треньор е Пат Райли. След сбиване в мач номер 5, много от важните играчи на Никс са наказани и това позволява на Горещите да обърнат серията след като губят с 1-3.

Сезон 1997-98 е помрачен от контузията в китката на Патрик Юинг, който пропуска голям брой от мачовете и се връща чак във втория мач от втория кръг на плейофите. Той обаче не може да спре Реджи Милър и Индиана Пейсърс безпроблемно отстранява Никс.

Заради локаутът през следващата година, сезонът в НБА е съкратен, а тима от Ню Йорк разменя в пакет Старкс и Оукли за Литрел Сприуел и Маркъс Кемби от Голдън Стейт Уориърс. С тяхна помощ, нюйоркчани отстраняват Маями Хийт и Атланта Хоукс в първите 2 кръга на плейофните серии, но Юинг се контузва. Той не успява да играе и във финала срещу Сан Антонио Спърс, воден от Тим Дънкан и Дейвид „Адмирала“ Робинсън. Усилията на Литрел Сприуел се оказват недостатъчни срещу „Кулите близнаци“ и Ейвъри Джонсън и Никс губят с 4-1 финалната серия.

Краят на Ерата Юинг е през сезон 1999-2000, като легендарният играч помага на Никс за достигането до финала на Изток, но там отборът е победен от Пешеходците от Индиана. На 20 септември 2000 година, Патрик Юинг преминава в редиците на Сиатъл Супер Соникс.

След напускането на звездата на тима, през следващата година Бричовете правят сравнително успешен редовен сезон, но още в първият кръг на плейофите, те са отстранени от Торонто Раптърс. В следващите години, успехите на Никс са епизодични, въпреки усилията на Айзеа Томас, който се превръща в най-важния играч на тима до 2008 година.

Възстановяването и Ерата на Фил Джаксън (2013 -)

На 26 септември 2013 година, генералният мениджър на тима Глен Грунуалд е заменен от бившия президент Стийв Милс.

На 24 януари 2014 година, звездата на Ню Йорк, Кармело Антъни отбелязва рекордните за самия него, за тима и за зала Медисън Скуеър Гардън 62 точки и 13 борби срещу Шарлът Бобкетс.

Легендарният треньор Фил Джексън става президент на клуба на 18 март същата година, а Милс остава генерален мениджър. През сезон 2013-14, Никс разочароват с 37 загуби и 45 победи, с което остават едва девети в Източната конференция и това им коства участие в плейофите. На 21 април, само седмица след края на сезона за тима, треньорът Майк Уудс и неговите помощници са уволнени от ръководството.

Съперници на Ню Йорк Никс

Най-големите врагове на нюйоркчани са Бостън Селтикс, местните съперници от Бруклин Нетс, Чикаго Булс (особено от времената, когато Майкъл Джордън е в състава на Биковете), Маями Хийт и Индиана Пейсърс.