Баскетбол

Баскетбол е отборен спорт, в който целта на играчите е да вкарат топката в хоризонтално разположен кош на височина 3,05 метра, като се спазват редица правила. Играта с оранжевата топка е сред най-популярните и обичани спортове в световен мащаб.

Във всеки отбор има по 5 играча, полето има правоъгълна форма с два коша в средата на двете къси страни на игрището.

Рингът, в който трябва да се вкара топката е с диаметър 46 сантиметра и е монтиран на табло. Когато топката е изстреляна от близко разстояние, вкарания кош се брои за 2 точки, а ако играчът се намира зад голямата дъга около коша, тогава се отчитат 3 точки. Вкаран кош при изпълнението на наказателен удар се отбелязва с 1 точка. Победител в мача е отборът, вкарал повече точки, а ако редовното време завърши наравно, тогава се играе продължение. Топката може да се придвижва в игрището с дрибъл от страна на играчите или с подаване към съотборник. За нарушение се счита, липсата на дрибъл след направени повече от две крачки (отсъждат се крачки), хващането на топката с две ръце и отново започване на дриблиране (двоен дрибъл). Различните нарушения се наричат „фалове“. Прекият физически контакт между играчите се наказва с лично нарушение, като играч, който натрупа 5 лични нарушения е изваждан от игра.

Баскетболът в днешно време е много по-развит от времето на създаването му, като съществуват множество техники на стрелба, пазене на топката, дриблиране, борба под коша и впечатляващи „забивки“ (вкарване на топката директно в коша след отскок на играча без стрелба). Не на последно място са и множеството тактики за игра в нападение и защита и позиционирането на самите играчи. Обикновено, най-високите играчи са на позициите център, тежко и леко крило, а тези, които са по-ниски и притежават най-добри умения с топката и скорост, са на позициите плеймейкър и атакуващ (стрелящ) гард.

Баскетболът е създаден от университетския преподавател доктор Джеймс Нейсмит през 1891 година. Той търси подходящ спорт за учениците си, който да може да се практикува в зала, когато навън е студено. След като изпробва различни дейности, той стига до първообраза на баскетбола. Тогава все още не се използва дрибъла, топката се придвижва само с пасове, а мрежата на коша е затворена в долния си край, като след всяко отбелязване на точка е трябвало топката да бъде изваждана. Д-р Нейсмит бързо разбира грешката си и прави мрежа, която се използва и до днес.

В началото на баскетболът се използва футболна топка с кафяв цвят, но през 1950 година Тони Хинкъл създава оранжевата топка, която е много по-видима за играчите и за зрителите.

Дрибълът в крайна сметка става част от играта, но заради не особено симетричната форма на топката, в началото е бил доста ограничен. С новата оранжева топка, която е със значително по-правилна форма, дриблирането се превръща в задължителна част от баскетбола.

Първите кошове са били модифицирани плетени кошници, но през 1906 година са били заменени с метални рингове.

Първият официален баскетболен мач се провежда в залата на гимназия YMCA (днес колеж Спрингфийлд), като в него участват 9 играча и завършва при резултат... 1-0 с вкарване на кош от 7,6 метра. През сезон 1897-98, отборите от по пет човека се превръщат в стандарт за баскетбола.

Позиции на играчите

Въпреки, че правилата не уточняват позициите на играчите, самата игра е обособила такива. През първите 50 години са се използвали един гард, две крила и двама центрове или два гарда, две крила и един център. След 1980 година позициите се конкретизират, като те са:

• Плеймейкър – обикновено е най-бързият играч в отбора, като неговата задача е да осигури точен пас в точното време, също така трябва да има и точен мерник от следна и далечна дистанция, а при грешка трябва първи да се прибере в защита. Може да се каже, че той е мозъкът на отбора.

• Атакуващ или стрелящ гард – има за задача да направи колкото се може повече стрелби, основно от далечно разстояние, а в защита трябва да покрие голям периметър и да не позволява на атакуващите играчи да стрелят към неговия кош.

• Леко крило – трябва да бележи точки от средна и близка дистанция, като пробива между противниковите защитници. Има за задача да пресича пасовете на другия отбор и да се бори за отскочилите от таблото или от ринга топки след стрелба.

• Тежко крило – много често играе с гръб към коша или под него и отваря пътя на лекото крило като блокира защитниците. Стреля почти само от близка дистанция. В защита спира тежкото крило на противника и се опитва да блокира стрелбата на лекото крило.

• Център – най-високият и мощен играч. С физическото си преимущество се опитва да си създаде пространство за стрелба или да се опита да направи забивка през защитния вал на противника.

Някой от най-красивите изпълнения в баскетбола са пасовете зад гърба, далечната стрелба от кош до кош, але-уп (хвърляне на топката в близост до коша, като в същото време съотборник скача, хваща я във въздуха и я забива), забивки със завъртане и още много други. Заради красотата на тази игра тя е толкова популярна в световен мащаб.