Михаел Шумахер – Формула 1

Михаел Шумахер (03/01/1969 г.) е германски състезател във Формула 1. Той е единственият седемкратен световен шампион и според повечето специалисти е един от най-добрите в моторните спортове. Негови са почти всички рекорди във Формула 1, включително за най-много победи във всички състезания, най-бързи обиколки на различните писти и най-много първи места в един сезон – 13, през сезон 2004. През 2002 година завършва сезона с неизменно присъствие на почетната стълбичка. Според статистическите данни на Формула 1, Шумахер е „най-великият пилот на болид, който е участвал в този спорт“.

Както повечето автомобилни състезатели, Михаел Шумахер също започва кариерата си в картинга, като печели германските серии Формула Кьониг и Формула 3, преди да се присъедини към „Мерцедес“ в Световният Шампионат за спортни автомобили.

През 1991 година Шумахер се присъединява към отбора от Формула 1 Бенетон. С този отбор той постига и първите си успехи, като печели шампионата в две поредни години – 1994 и 1995. През следващата година Скудерия Ферари го привлича в редиците си, където Шумахер се превръща в една от легендите на моторните спортове. От сезон 2000 до 2004 той е неизменен №1 във Формула 1. През 2006 година Михаел се оттегля от пистата, като става консултант на Ферари.

След тежката травма на Фелипе Маса, скудерията изпитва нужда от пилот, като Шумахер се съгласява да седне отново зад волана на болида. Той обаче получава травма на врата и не успява да помогне на италианския тим.

През 2010 година, „Шуми“ подписва 3-годишен договор с новия отбор на Мерцедес GP, с което сбъдва една от мечтите си – да кара във Формула 1 с немски отбор.

Кариерата на великият германец не минава без няколко тежки катастрофи, като тази с Деймън Хил от 1994 година в последния старт за сезона в Аделаида за Гран При на Австралия и с Жак Вилньов през 97-ма в испанското Гран При на Херес.

Извън автомобилната писта, Шумахер е посланик на ЮНЕСКО, като участва в множество благотворителни кампании, от които са събрани милиони долари за хуманитарни помощи в бедстващите региони по света. Почти не може да се види футболен мач, организиран за бенефис на някой футболист или с цел набиране на средства за някакво начинание, в което Михаел Шумахер да не вземе участие, тъй като освен от състезанията с автомобили, той се интересува и живо от най-популярния спорт в света.

Михаел и по-малкия му брат – Ралф са единствените братя, които в състезание от Формула 1 завършват първи и втори – това става в Монреал през 2001 година, и отново там през 2003 година.

Типична за Шумахер през цялата му кариера е способността му да прави бързи обиколки в най-важните моменти на състезанието, като кара болида да даде максимума от възможностите си и от в големи периоди от време. Най-интересно беше да се наблюдава как Михаел влиза в завоите. Докато другите пилоти пускат педала на газта и настъпват спирачката, Шумахер има съвсем друг маниер, той винаги държи автомобила във високи обороти, като натиска спирачката със пръстите на крака си, а в същото време с петата подава газ. Така, при излизане от завоя се получава много по-бързо ускорение. Удивителна бе и способността му да шофира при мокра писта, където се изисква пределна концентрация и владеене на автомобила, като всяка дребна грешка се наказва с излизане от пистата. До 2003 година той печели 17 от всички 30 състезания, проведени на мокра писта. Именно затова той си спечелва прозвищата „Regenkönig“ (царя на дъжда) и „Regenmeister“ (господаря на дъжда). Известен е също и с прякора си „Червения Барон“ заради цвета на „Скудерия Ферари“ и майсторството му, с което го оприличават на немския пилот и въздушен ас Манфред фон Рихтхофен, участвал във Втората Световна Война. При оттеглянето му през 2006 година, трима от топ 10 водачи във Формула 1 в този момент са германци, като няма друга страна, която да е имала едновременно толкова пилоти в най-силното автомобилно състезание. Младите Себастиан Фетел, Нико Росберг, Нико Хюлкенберг и Тимо Глок заявяват, че са станали пилоти защото са били вдъхновени от постиженията на своя сънародник.

Михаел Шумахер е бил награждаван много пъти в своята кариера. През 2002 година, заради приноса му към спорта и популяризирането му сред младите, той е обявен за един от спортните шампиони на ЮНЕСКО, присъединявайки се към Пеле, Сергей Бубка и Жустин Енен – Арден. Носител е и на наградата „Спортист на „Laureus“ за годината“ два пъти – през 2002 и 2004 години. Той също е бил номиниран за тази награда през 2001, 2003, 2005 и 2007 г., като никой друг спортист не е бил участник в тази реномирана надпревара толкова пъти, в цялата и история.

В чест на неговата успешна кариера и усилията му за подобряване на безопасността на в спорта, Шумахер е удостоен със златен медал от ФИА през 2006 година. В знак на признателност, през 2007 година завои номер 8 и 9 на немската писта Нюрбургринг, които до преди това са носели имената „Ауди“ и „Шел“ вече се казват шикани „Шумахер S”. През същата тази година, Шуми става носител и на наградата „Принцът на Астурия“, която му е присъдена за спортно мъжество и заради хуманитарния му принос.

През 2008 година Шумахер е швейцарският посланик на Европейското първенство по футбол, а през 2010 година, френския премиер Франсоа Фрийон му дава титлата „Офицер на Почетния Легион“.

Списание „Форбс“ поставя автомобилният пилот на второ място сред най-добре платените спортисти в света, а през следващата година, списание „Евробизнес“ посочва Михаел за първият спортист – милиардер. Годишната му заплата за 2004 година е била 80 милиона долара, без бонусите и приходите от реклами, които също са значителни суми. Например, Deutsche Vermögensberatung му плаща 8 милиона долара в рамките на 3 години (от 1999 г.) само, за да носи той надписа с размери 10х8 сантиметра върху шапката си, с която се появява след състезанията. След успехите му, този рекламен договор е бил преподписан чак до 2010 година, като финансовите параметри се пазят в тайна, но се предполага, че сумите ще са космически.

През 2004 година, Шумахер дарява 10 милиона долара на пострадалите при земетресението в Индийския океан и появилото се цунами след него. От това цунами загива близкият приятел на Михаел Буркхард Крамер, който е и негов бодигард, заедно с двамата му синове.

Личното му богатство се оценява на около 600 милиона британски лири.