Мохамед Али срещу Джо Фрейзър – мач №3

Битката в Манила е третият и последен боксов мач между Мохамед Али и Джо Фрейзър. В нея се решава световната титла в тежка категория, а срещата се провежда във Филипините, Аранета Колизеум в град Кесон Сити. На 1 октомври 1975 година е кулминацията на жестокото съперничество между двама от най-великите боксьори в историята.

Какво се случва преди този двубой?

Първият мач между Али и Фрейзър се провежда на 8 март 1971 година в Медисън Скуеър Гардън (Ню Йорк) и се превръща в класика. Фрейзър влиза в мача като шампион и печели с единодушно решение срещу непобеденият до този момент Касиус Клей, в брутален 15-рундов мач. Това, което дава предимството на Джо Фрейзър е нокдауна, в който изпраща Али в началото на последния рунд.

Когато съперниците се срещат за втори път през 1974 година, нито единият от тях не е шампион. Фрейзър претърпява унищожителен нокаут във втория рунд срещу Джордж Форман година по-рано, а Али си разменя по една победа с Кен Нортън. По време на представянето им преди двубоя, двамата боксьори се сбиват в студиото на АВС. Така нажежават допълнително обстановката, но всъщност самият мач е скучен и вместо двамата боксьори, в светлините на прожекторите влиза реферът на двубоя Тони Перес. Във втория рунд, Али праща Фрейзър в нокдаун, а Перес разделя състезателите и дава край на рунда, въпреки че остават цели 25 секунди до гонга. Така Джо има време да влезе отново в кондиция, вместо да се позволи на Мохамед да го атакува. Реферът също така не се с правя и с останалите неща в мача, като позволява на Али да притиска противника си надолу и да го задушава, с което печели мача в 12-тия рунд след съдийско решение. Заради провала на Перес, изборът на рефер за мача в Манила се превръща в голямо изпитание за организаторите на боя.

Мач №3

Боят се състои в 10 часа местно време заради телевизионното излъчване. Въпреки, че това е добре за получаване на по-голяма аудитория, е в ущърб на боксьорите. Лекарят в ъгълът на Али, Фреди Пачеко обяснява нещата така: „В 10 часа сутринта нощната влага все още не се е вдигнала, а слънцето допълнително я е нагорещила. На ринга се получава така, че все едно се биеш в басейн с вряща вода.“ Дениз Менц от щаба на Фрейзър пък казва, че под алуминиевия покрив на Аранета Колизеум е толкова горещо, че той е имал чувството, че не може да си поеме въздух... И това при положение, че просто е седял и наблюдавал, а представете си какво е горе на ринга! Очакваната температура между въжетата е над 49 градуса, отчасти и заради допълнителната топлина от прожекторите, които са необходими за телевизионното излъчване. По-късно Мохамед Али споделя, че той е загубил 2,300 килограма, което се дължи на тежката дехидратация.

Когато боксьорите се и техните треньори се срещат в средата на ринга, за да изслушат инструкциите на рефера, Али взема трофея и крещи и крещи: „Няма да го имаш Джо, няма да го имаш. Ще те ликвидирам.“ Фрейзър се усмихва и казва: „Ще видим.“

Мохамед Али започва много остро мача, противно на обичайния бавен старт, с което изненадва Фрейзър. Джо опитва да прави ескиваши и гмуркания, но почти винаги попада под канонада от удари. Така Касиус Клей печели първите два рунда. Той държи противника си в средата на ринга и го подлага на унищожителни атаки, използвайки често силната си дясна ръка. „Пушещият Джо“ на два пъти е изваден от равновесие след силни удари. Гледайки мачът 31 години по-късно, Фрейзър заявява, че е стоял на твърде далечна дистанция, а е трябвало да бъде много по-близо до своя опонент.

Али не спира да атакува и вербално противника си, като до третия рунд той не спира да скача и да цитира следните думи: „Аа едно и две и три... Джак ще бъде пъргав, Джак ще бъде бърз и ще подскача над свещта. Това ли е всичко, което можеш да ми дадеш? Хайде грозна горило, удари ме!!!“ След това той приканва Фрейзър и с ръка. След третият рунд, тактиката на Мохамед Али е да започне да се опира на въжетата, като така си почива, а през това време другия боксьор атакува яростно, мислейки че съперника му вече е напълно изтощен. В подходящият момент, Али се измъква от въжетата и на свой ред отприщва вълна от удари. Фрейзър обаче добре е разучил това и отправя силни удари в тялото, а когато Мохамед е приклещен в ъгъла. Ядосан, че стратегията му не работи, Али започва да прави много грешки и ударите му „увисват“ във въздуха. Коментаторът на мача, Хари Карпентър, дори казва: „Не помня да съм виждал Али толкова ядосан и агресивен както сега, наистина изглежда, че той иска да закове Фрейзър веднъж за винаги.“

В петият рунд „Пушещият Джо“ се активизира и неговите действия стават много по-ефективни. Той лесно блокира атаките на Али и пласира няколко много силни леви крошета в главата на противника. Мохамед прекарва по-голямата част от този рунд подпрян на въжетата. Според един от треньорите на Али, това е била възможно най-лошата тактика за водене на боя, тъй като е било позволено на Фрейзър да вкара няколко унищожителни удара и в тялото на неговия възпитаник и то с дясната ръка, която би трябвало да му бъде проблемна. Това води до сваляне на гарда на Али, който става и много по-уязвим за силната лява ръка на Джо Фрейзър.

Още в началото на шестия рунд, Мохамед получава изключително силно ляво краше в главата, което го изхвърля назад и само въжетата не му позволяват да падне на пода. Той не изпада в нокдаун, но видимо движенията му стават доста по сковани. Това позволява на Джо да пласира още веднъж силен удар с лявата ръка и това води до замайване на Али. Други боксьори със сигурност биха паднали на земята, но Касиус остава на краката си до края на рунда, а след това печели двубоя. Години по-късно, след като гледа видеото на мача, Фрейзър само поклаща глава, невярващ на очите си. „Това бяха мощни крушета и вие трябва да разберете, никой нормален боксьор не би продължил след пласирането им“ - казва той. Мачът е трябвало да бъде 15 рунда, но след 14-тия, съдията на ринга вижда състоянието на Джо Фрейзър и прекратява срещата, за да го предпази от сериозен риск за здравето. Разбирайки това, боксьорът започва да вика: „Искам го шефе!“, но реферът му отговаря: „Всичко свърши. Никой няма да забрави какво направи днес тук.“ и дава знак за край на мача. Али по-късно твърди, че по време на този мач, той е бил най-близо до смъртта от който и да е друг момент. Просто двамата боксьори правят мачът на живота си...