Бокс

Боксът е един от най-старите бойни спортове в света, той изпитва силата, скоростта, рефлексите, издръжливостта и волята на състезателите, като тяхната цел е да отслабят и повалят своя противник.

Аматьорският бокс е част от олимпийската програма, а също така при него се провеждат и държавни и световни първенства. Срещата се наблюдава от рефер и тя е разделена на рундове, които могат да са с дължина от 1 до 3 минути. Мачът приключва при следните ситуации:

• Единият от противниците не е в състояние да продължи двубоя
• Съдията дисквалифицира единият боксьор, заради нарушаване на правилата
• Треньорът на единият от бойците хвърли кърпа на ринга, поради явно превъзходство на другия състезател (целта е да се предпази здравето на загубилия боксьор)
• Дава се победа за единият боксьор въз основа на точките в картите на съдиите около ринга

Хората са провеждали ръкопашни двубои още от зората на историята, но произхода на бокса като организиран спорт може да се търси в древна Гърция, като той е един част от първите олимпийски игри от 688 година преди Христа. През ХVІ – ХVІІІ век започват да се провеждат боеве с награден фонд, предимно във Великобритания, като не е случайно, че съвременният бокс се заражда именно на Острова в средата на ХІХ век, а по-късно се пренася и в в САЩ.

Модерен бокс

Правилата на Броутън (1743 година)

Записките за класическите правила на бокса и за провеждани срещи са изчезнали след падането на Западната Римска империя, като по това време носенето на оръжие става нещо обичайно и интересът към юмручните боеве намалява. Все пак са запазени някои документи от различни юмручни боеве в различни градове и провинции на Италия между от периода между ХІІ и ХVІІ век.

Първото документирано плащане за боксов мач е направено през 1681 година в Лондон, а първият официален шампион по бокс е бил Джеймс Фиг, спечелил титлата си през 1719 година. Това е и времето, през което думата „бокс“ започва да се използва за този спорт.

Ранните мачове не са имали писани правила. Също така не е имало разделение по категории, мачът не е бил разделен на рундове, а също така не е имало съдия. Казано по-просто, всичко е било един абсолютен хаос. Първите боксови правила, наречени Правилата на Броутън, са въведени от шампиона Джак Броутън през 1743 година, за да се предпазят бойците на ринга, тъй като понякога са се получавали дори смъртни случаи. Според тези правила, ако единият боксьор падне на земята и в продължение на 30 секунди не може да се изправи, то срещата приключва. Удрянето на свален противник се забранява, ударите и хващаният под кръста също не са позволени. Броутън също така създава и насърчава използването на подплатени ръкавици по време на тренировките и на мачовете. Съществувало е и едно правило, което е позволявало на боксьорите, които са изпадали в тежко състояние да паднат на едно коляно и другият боксьор е трябвало да спре с атаките и да изчака 30 секунди, преди да тръгне отново в атака, а през това време, падналият на коляно може да се възстанови. В последствие това започва да се счита за проява на мекушавост и преди срещите боксьорите са се уговаряли за по-кратко време, въпреки че правилото пак се е спазвало.

Правила от ринга за наградата на Лондон

Те са създадени през 1838 година и са били кодифицирани. През 1853 година са преработени и предвиждат следното:

• Битките започват да се провеждат на ринг заобиколен от въжета и имащ размери 7,30 х 7,30 метра.
• Ако боксьорът бъде съборен, той има 30 секунди да се изправи сам, за да му бъде позволено да продължи.
• Ухапванията, ударите с глава и ударите под пояса са обявени за забранени.

Правилата на Маркиза на Куинсбъри (1867)

През 1867 година правилата на Маркиза на Куинсбъри са изготвени от Джон Чеймбърс за аматьорските първенства в лека, средна и тежка категория. Правилата са публикувани под патронажа на Маркиза на Куинсбъри и от там идва и наименованието им.

Точките от правилника са 12, като те уточняват, че трябва да има феърплей, рингът е квадратен със страна 7,30 метра, рундовете са по 3 минути с 1 минута почивка, боксьорите разполагат с 10 секунди да се изправят при свалянето им на земята, а борческите прийоми са забранени.

Въвеждането на ръкавиците с еднакъв размер също промени много природата на срещите. Те станаха по-продължителни и по-стратегически, а защитните маневри като отклони, стъпка встрани, потапяне, контриране и подлагане придобиха много по-голяма важност. Промени се и стойката на боксьорите, от свалени и значително изпънати напред ръце и тяло легнало назад, към тяло наклонено напред, рамене предпазващи брадичката и ръце, прибрани и защитаващи лицето.

Аматьорски срещу професионален бокс

 Между ХVІІ и ХІХ век, боксьорите са били мотивирани от пари, тъй като са се състезавали за наградни фондове, а зрителите залагаха за резултата. Съвременното олимпийско движение обаче възроди интереса към аматьорския спорт и към бокса в частност и така през 1908 година, аматьорския бокс попадна в програмата на Летните игри.

Професионалният бокс е по-популярната форма на този спорт в световен мащаб. За много от бойците, аматьорската кариера, особено при участие на олимпийски игри е един трамплин към професионалния ринг.

Аматьорски бокс

Той се практикува в университетските, държавните и международните първенства, както и на олимпийските игри. Тук се гледат не нанесените щети на противника, а броят на пласираните чисти удари. В момента точните удари са субективно преброявани от съдиите около ринга, като това води често до протести от страна на загубилия боксьор и от неговия щаб. Австралийският институт за спорт наскоро демонстрира нова автоматична система за точкуване, която е в пъти по-обективна, но тепърва ще се тества и ще се въвежда в действие по време на състезанията.

В сегашната си форма, олимпийският и като цяло аматьорският бокс обикновено е ограничен до 3-4 рунда, всеки с продължителност от 3 минути, с 1 минута интервал между рундовете. Бойците носят каски, за да намалят нараняванията си, а също да се предпазят от нокдауни и нокаути. Използваните ръкавици обикновено са с бяла предна част, но това изискване вече не е толкова строго, просто ръкавиците трябва да са в по-видими цветове, за да се улеснят съдиите при отброяването на точките. Всеки състезател трябва да обвие ръцете си с бинтове преди да постави ръкавиците. Самите ръкавици за състезателите са с тегло 12 унции, освен ако боксьорите не са под 75 килограма. Тогава те могат да използват ръкавици от 10 унции.

Ударите се считат за точки единствено, когато са нанесени с бялата предна част на ръкавиците. Всеки удар, който е пласиран чисто в главата или тялото с достатъчно голяма сила води до присъждане на 1 точка. Рефер на ринга следи боя, за да се гарантира, че съперниците ще използват само чисти удари. Коланът над горната част на шортите на боксьорите представлява долната граница, под която ударите се считат за неразрешени. Нанасянето на множество удари под този пояс води до дисквалифициране на пласиралият ги боксьор. Реферът също така предотвратява влизанията в клинч от страна на състезателите. Съдията може да прекрати срещата, ако боксьор е сериозно наранен, ако единият от състезателите сериозно доминира над другия или ако резултатът е силно небалансиран. Аматьорските двубои, които завършват по този начин могат да бъдат отбелязани по следните начини:

• RSC – реферът спря мача
• RSCO – силно надиграване на противника
• RSCOS – изпреварване по точки на противника
• RSCI – нараняване на единият боксьор
• RSCH – нараняване на главата

Професионален бокс

Мачовете при професионалистите обикновено са много по-дълги от тези при аматьорите и обикновено варират от 8 до 12 рунда, въпреки че понякога се играят и по 4 рунда, при по-неопитните бойци. В началото на ХХ век броят на рундовете е бил неограничен, като срещата е приключвала едва когато единият от боксьорите се откаже или бъде нокаутиран. Тогава предимство са имали издръжливи боксьори като Джак Демпси. През по-голямата част от същото столетие международната граница става 15 рунда, но след смъртта на боксьорът Дук Коо Ким в началото на 80-те години, Световният Боксов Съвет решава тази граница да бъде понижена до 12 рунда.

При професионалните боксьори не се позволяват каските, което води и до по-тежки травми, особено по лицата. По всяко време реферът може да спре мача, ако той прецени, че единият състезател не може да се защитава, поради контузия. В този случай, на другият се присъжда победа с технически нокаут. Такъв се отсъжда и при получаването на аркада, която кърви обилно и лекарите не позволяват срещата да продължи или пък треньорът на единия боксьор хвърли кърпа на ринга.

За разлика от аматьорския бокс, където се играе с потници, при професионалистите боксьорите играят само по шорти.

Боксови стилове

Определение за стил

Стилът често се определя като стратегически подход, който боксьорите приемат по време на мача. Няма два еднакви стила, тъй като всичко се определя от физическите и психическите качества на състезателите. Съществуват три основни стила боксьори: обичащи далечната дистанция, обичащи близката дистанция и такива, които обичат да предизвикват съперника с постоянни подвиквания. Тези групи могат да бъдат разделени на няколко подгрупи. Основната философия на стиловете е, че всеки един има свои предимства пред другите, но също и недостатъци. Обикновено се получава сценарий като в играта камък-ножица-хартия.

Боксьор пазещ далечна дистанция

Това е класически боксьор, той се стреми да запази дистанция между него и съперника и използва бързи дълги удари, най-често леви и десни прави и така постепенно се омаломощава другия боксьор. Заради тази им особеност, тези боксьори пласират по-леки удари и много често срещите им завършват с победа по точки и много по-рядко с нокаут (когато постигнат такъв, той обикновено е доста впечатляващ). Този тип състезатели се считат за най-добрите стратези на ринга, заради тяхната способност да контролират темпото на боя и методично да изтощават опонента си. Тези боксьори притежават повече умения и финес от тези, които се проявяват като кавгаджии на ринга. Техните силни качества са правилно измерване на дистанцията, скорост на удара, рефлекси и работа с краката.

Известни боксьори, които спадат към тази категория са Мохамед Али, Лари Холмс, Мани Пакиао, Рой Джонс -  младши, Шугар Рей Леонард, братята Кличко, а също така и филмовият герой Аполо Крийд от първите няколко филма за Роки Балбоа.

Боксьори удрячи

Обикновено те са всестранно развити, играят много добре и на близка дистанция, комбинирайки сила и техника. Често са способни само с един удар да нокаутират противника си. Тяхното движение силно наподобява това на боксьорите, играещи на далечна дистанция (въпреки, че не винаги са толкова подвижни), но рядко мачовете им завършват със спечелване по точки. Най-често се случва така, че срещите ми не продължават дълго, тъй като мощните серии от удари бързо изтощават противниците им, след което следва завършващият удар, който носи и нокаута. Само най-опитните и добре развити боксьори могат да се възползват от този стил на игра. Като такива бихме отличили отново Мохамед Али, а също така Оскар де ла Оя, Мигел Кото, Шугър Рей Робинсън, Марко Антонио Барера, Насим Хамид и Виктор Ортис.

Контра удрячи

Това са много подвижни и добре защитаващи се боксьори, които само чакат да дойде удобния момент, в който да нанесат съкрушителен удар, без значение дали за печелене на повече точки или за постигане на нокаут. Те използват добре отработени защитни движения, за да избегнат или да парират ударите, след което веднага атакуват противника с добре пласиран и навременен удар. Битката със добър контра удряч може да се превърне във война на изтощение, в която всеки един удар може да приключи срещата. За да се практикува този стил се изискват добри рефлекси, високо ниво на предугаждане на действията на противника, изключителна прецизност и бързина, както в ударите така и в придвижването.

Боксьорите залагащи на контрирането чакат пропуските на противниците им, за да пласират своите удари. По този начин те освен нанасят поражение не само във физическия аспект на боя, но и в психическия, тъй като обезсърчават опонента си. Стилът е много труден за практикуване срещу много опитни бойци, но пък победите тогава са най-сладки. Бойците залагащи на него обикновено стоят далеч от центъра на ринга, като това не е случайно. Те залагат на това, че противниците им ще имат по-голяма дистанция да се засилят при атаката, а тогава контрата се получава с много по-голяма сила и именно по този начин се получават най-често нокаутите. А те са много повече, отколкото може да се очаква от един такъв отбранителен стил.

Известни боксьори залагащи на контра атаките са Ивендър Холифийлд, Джим Корбет, Хуан Мануел Маркес и Роджър Мейуедър.

Боксьори нокаутьори

Това са боксьори, които обикновено не притежават финес и работа с краката, но пък те компенсират с огромна сила на удара. Популяризирането на този стил на игра се дължи на ирландските, пуерториканските, мексиканските и американските (с корени от посочените преди това страни) боксьори. Повечето нокаутьори са с ограничена подвижност, но те имат по-стабилно заставане и избягват да преследват по ринга бързите бойци. Често избягват да правят комбинации, а предпочитат единичните удари с голяма сила, като например ъперкъти или крошета. Слабата им страна е тяхната предвидимост и използването на единични удари ги оставя уязвими срещу контра удрячите. Поради тази причина, успешните нокаутьори са тези, които имат способността да понесат множество удари и въпреки това да останат на краката си. Все пак не всички нокаутьори са толкова бавни и трудно подвижни, има и изключения като Рой Джонс – младши, Принц Насим Хамид, Вилфредо Гомес, Мани Пакиао и Дани Гарсия. Други известни нокаутьори са Джордж Форман, Роки Марчиано, Сони Листън, Дейвид Туа, Хулио Сезар Чавес, както и героят на Силвестър Сталоун, Роки Балбоа.

Боксьори играещи на близка дистанция

Те се опитват да стоят близо до своя противник, като постоянно използват бързи комбинации от крошета и ъпреркъти. Нужно е да притежават силна „брадичка“ защото обикновено получават доста прави удари, докато успеят да скъсят дистанцията достатъчно. Най-често такъв тип игра практикуват по-ниските боксьори, тъй като при игра с по-висок противник те се приближават максимално близо, като не му позволяват да разгъне ръцете си и по този начин му създават неудобство. Въпреки това, такъв стил понякога практикуват и по-високи боксьори, но те притежават сравнително добри умения, а също са и по-борбени.

Същността на играта в близка дистанция е постоянната агресия. Много от ниските боксьори използват ръстта си в своя полза, правейки маневри като бързи отклони, потапяния и ескиважи, за да минат под ударите на противника и да пласират своите. За разлика от блокирането на ударите, защитните движения с тяло позволяват да се наруши баланса на опонента с бърз контриращ удар. Ясно видимо е предимството на инфайтърите, когато вкарват ъперкъти, тъй като те усилват удара насочвайки цялата си телесна маса зад удара. Майк Тайсън е един от най-добрите примери за такъв тип боксьори, като вероятно всеки от вас е запознат с множеството нокаути, които той постига именно с такава тактика на водене на боя. Освен това, тези бойци са и трудни за удряне, тъй като те са в постоянно движение. Ключът към побеждаването на такъв боксьор са издръжливостта, агресията, здравата „брадичка“ и използването на отклони и ескиважи, имитирайки техния стил.

Известни боксьори, практикуващи този стил, освен Майк Тайсън, са Джо Фрейзър, Мигел Кото, Роки Марчиано, Дейвид Туа, Рики Хатън и Генадий Головкин.

Комбинацията от стилове

Начинаещите боксьори залагат на един определен стил на игра, но елитните бойци са способни да обединяват стиловете. Например, боксьорите играещи от далечна дистанция понякога прилагат и контра удари, или пък такива, които обичат близката дистанция си служат със силни нокаутиращи единични удари. Това е и причината, имената някои боксьори да попадат в 2 или повече стилове.