Надбягвания с кучешки впрягове Идитарод

от 09 апр 2014г.

Идитарод е ежегодно надбягване с кучешки впрягове на дълга дистанция, което се провежда в началото на март в Аляска, от Анкъридж до Ном. Всеки състезател (мъшър) разполага с 16 кучета, от които най-малко 6 трябва да са във впряга при преминаването на финалната линия. Състезанието продължава между 9 и 15 дни, в изключително сурови условия. Идитарод стартира през 1973 година, за да се определят най-добрите мъшъри и кучета, но днес се е превърнало в „Последното велико състезание“. Надпреварата се провежда за време, като през 2014 година бе подобрен рекорда. Сегашното най-добро постижение е 8 дни, 13 часа, 4 минути и 19 секунди. Най-младият състезател печелил надпреварата е 25-годишният Далас Сийви, а най-възрастният е неговият баща, Мич Сийви, който е на 53 години при своята победа.

Отборите трябва да се справят със силни виелици, снежни бури и температури, падащи до -73° C. Трасето преминава през много рядко заселени територии, пресича през планините на Аляска, спуска се до брега на Берингово море и достига до град Ном. Пейзажът се сменя постоянно – тундра, смърчови гори, прекосяват се реки, хълмове и планински проходи – общо 1050 мили (около 1690 километра). Надбягвания с кучешки впрягове Идитарод са разглеждани като символична връзка с ранната история на САЩ и в тях има много традиции, посветени на кучетата и на техните водачи.

Състезанието е най-голямото спортно събитие в Аляска, а най-добрите мъшъри и техните кучета са сред най-големите знаменитости в щата. Надбягването се провежда и преди 1970 година, но след тази година, то започва да се превръща в развлекателен спорт, отразяван от много телевизии. Така неговата популярност нараства значително, и днес много от отборите са от различни краища на света. Първият победител, който не е местен жител е швейцарецът Мартин Бузер, спечелил гонката с кучешки впрягове през 1992 година. Първата жена победител пък е Либи Райдълс, която оставя мъжете след себе си през 1985 година. Сюзън Бътчър пък е втората жена – победител, като нейната победа не остава единствена. Тя печели надпреварата още три пъти.

Трасето на Идитарод

То се състои от два маршрута – северен, който се изпълнява през четните години и южен, през който се преминава през нечетните години. И двете трасета стартират в Анкъридж и достигат до Офир (715 километра), където се разделят на северно и южно. Събират се отново в Калтаг и от там достигат до Ном (710 километра). До 1977 година се използва само северния път, но е решено да има и южен, за да се даде тласък на развитието на малките населени места по неговото протежение. Вторичната полза от южния път е, че той преминава през историческият град Идитарод, чието име носи и надпреварата.

С изключение на добавянето на южния маршрут, като цяло трасето си е останало относително постоянно, като само някой от контролните пунктове се добавят или отпадат. Затова и разстоянието може да варира през различните години. Официалният северен път е с дължина от 1790 километра, а южният достига до 1820 километра. През годините трасето варира между 1690 и 1850 километра, но когато Аляска е обявен за 49-тия щат на САЩ, официалното трасе става 1688 километра (1049 мили).

Участниците

Повече от 50 мъшъра се записват за участие всяка година. По-голямата чатс от тях са от градчетата на централна южна Аляска, други са от по-големите градове на щата, а малък процент са канадци и от Европа. Сред тях има и професионалисти, които отглеждат кучетата за състезанието, продават такива, правят екскурзии за туристи по този маршрут, дават уроци по мършинг и са в постоянна връзка със състезанието с шейни с кучета. Останалите състезатели са хора с разнообразни професии, но изискването е те да имат опит с шейните и кучетата.

За да може един мъшър да участва, той трябва да има зад гърба си поне 3 по-малки състезания. Допускането до надпреварата не е толкова лесна, състезателите трябва да отговарят на редица условия, включително и да имат правилно отношение към животните. Веднъж определен за негоден, мъшърът няма право повече да участва в Идитарод. Новобранците трябва да преминат през няколко на брой квалификационни състезания, като задължително трябва да спечелят поне 1 от тях.

Кучетата

Първите впрегатни кучета са отглеждани от инуитите от племето Малемюит и те са една от най-ранната опитомена порода. Скоро те започват да бъдат кръстосвани с шпаньоли, немски овчарки, вълци, аляско хъски, хрътки и сетери, тъй като търсенето на кучета се засилва изключително много. За нуждите на кучешките впрягове започва да се внася и сибирско хъски в началото на ХХ век, като то се превръща в най-популярната състезателна порода.

Първите кучата са били подбирани по своята сила и издръжливост, а днешните смесени породи трябва да притежават скорост, бързи крака, издръжливост, добро отношение към останалите животни и към хората, а най-важното е да изпълняват веднага командите. Кучетата за дълги състезания, каквото е Идитарод са с тегло около 20-25 килограма, а тези за кратките спринтове са с по 2,5-4,5 килограма по-леки. Най-добрите състезателни кучета могат да участват и в двете дисциплини.

От 1984 година, всички кучета преминават медицински преглед преди началото на състезанието, като се гледат зъбите, очите, сливиците, сърцето, белите дробове, ставите и генеталиите, като се търсят симптоми за незаконна употреба на допинг, неправилно зарастнали рани и бременност. На всеки контролен пункт се прави преглед за ставни травми, дихателни проблеми, дехидратация и изтощение, като мъшърите нямат право да им дават никакви лекарства и стимуланти по време на състезанието, целейки маскиране на здравословните проблеми.

Всеки тим може да разполага с до 16 кучета, като по време на състезанието не могат да се добавят нови животни. При преминаването на финалната линия в Ном не могат да бъдат впрегнати по-малко от 6 кучета.

Мъшърите пазят ветеринарният дневник във себе си и на всеки контролен пункт новите резултати от прегледите биват записвани. Ако някой от кучетата бъде ранено, водачът му може да го прибере в шейната и да го остави в някой от пунктовете, където с хеликоптер да бъде извозено до специализираната болница в Ийгъл Ривър.

Кучетата за впряговете са много добре тренирани спортисти. Тяхната подготовка за състезанието започва в края на лятото, като между ноември и края на февруари тя е изключително усилена. Преди състезанието, всяко куче трябва да е пробягало поне по 3200 километра. Когато няма сняг, водачите използват колички или офроуд машини като АТВ, които са освободени от скорост. По време на състезанието, кучетата изгарят по 5000 калории на ден, като на база телесното тегло, това е около 3,5 пъти повече от тези, изгаряни от колоездачите на Тур дьо Франс например. Аналогично, аеробният капацитет на състезателните кучета е около 240 милиграма кислород на килограм телесно тегло, което е с около 3 пъти повече от на маратонските бегачи.

Още по темата: