Начало Спорт Спортна енциклопедия Спортни турнири и първенства Колоездачни турнири Тур дьо Франс

Тур дьо Франс

Тур дьо Франс - изображение

Тур дьо Франс е едно от най-престижните ежегодни колоездачни състезания в света, като освен Франция, някой от етапите се провеждат и в съседните ѝ страни. За първи път надпреварата е организирана през 1903 година, като целта му е била да увеличи продажбите на списание L' Auto. Единствено в годините на двете световни войни, организирането на Обиколката на Франция е било преустановено, като в първите години участие вземат само французи, като с нарастване на известността на тура, много чуждестранни велосипедисти започват да се включват в него. Днес право на участие имат само професионални отбори от Международен Съюз на Велосипедистите, като изключение правят само тимовете, които са лично поканени от организаторите.

Тур дьо Франс е сред трите най-престижни вело надпревари, заедно с Джиро д`Италия и Вуелта а Еспаня, като френското състезание е най-старото и най-популярното сред тях. По традиция, надпреварата се провежда през месец юли, като маршрутът му се променя всяка година, но правилата му винаги си остават едни и същи – задължително се включват две бягания по часовник, два планински етапа с изкачване на склоновете на Пиринеите и Алпите и финал по булевард Шанз-Елизе в столицата Париж. Модерните издания на Тур дьо Франс включват 21 целодневни етапа + 2 почивни дни или общо 23 дни, през които се изминават 3200 километра. Всяка година се променя посоката на обиколките, като през едната е по посока на часовниковата стрелка, а през следващата е обратно на нея. Броят на отборите обикновено варира между 20 и 22, като във всеки е позволено да участват до 9 велосипедисти.

Времето на всеки един състезател след приключване на даден етап се приспада към това от изминалите етапи, като този с най-малко съвкупно време получава жълтата фланелка, като водач във временното класиране. Въпреки, че на временното класиране се отделя най-голямо внимание, в рамките на тура се правят и класирания за спринтьорите, планинските катерачи, отборно класиране и такова за най-бърз велосипедист под 26 години.

Първият Тур дьо Франс

Вече споменахме, че първото състезание се провежда през 1903 година. Планът е да се проведат 5 етапа, от 31 май до 5 юли, като стартът трябва да е в Париж, а останалите градове, през които ще се премине преди отново да се достигне до столицата са Лион, Марсилия, Бордо и Нант. В последствие е добавен и Тулуза, за да се избегнат прекалено дългите етапи от Средиземно море до Атлантическия океан. Това е наложително, тъй като заради дължината на трасето се налага да се кара и през нощта, като преходите продължават чак до следобеда на следващия ден. След това се прави цял почивен ден, преди колоездачите да потеглят отново. Това се оказва прекалено разходоемко и много трудно за състезателите, като само 15 от тях завършват първия Тур дьо Франс.

Анри Десгранж, първият организатор на Обиколката на Франция е леко разколебан дали неговия проект ще се окаже успешен, но в крайна сметка той решава да продължи и за да увеличи интереса, той намалява таксата на участие от 20 на 10 франка, а също така включва и дневно заплащане за тези, които са успели да поддържат средна скорост от поне 20 километра в час по време на етапите, което се равнява на дневната заплата на един работник във фабрика. Десгранж също така определя награда за крайния победител от 12000 франка, а за победителите по дни са заделени по 3000 франка. Така наградният фонд се превръща в едно впечатляващо за времето си предизвикателство, тъй като той се равнява на около 6 годишни заплати 1 работник във фабрика. Това привлича между 60 и 80 участника, като не всички са професионални колоездачи – някой са безработни, други просто търсят приключения... Победител става Гарин, който печели първите и последните 2 етапа, като средната му скорост е 25,68 километра в час. Последният колоездач, Милочо, завършва на 64 часа, 47 минути и 22 секунди след него.

Етапите на Тур дьо Франс

Етапи с масов старт

В голяма част от маншовете, колоездачите тръгват едновременно. В първите километри се кара групово, почти без елемент на състезание, докато директора на тура не размаха бял флаг, с който дава началото на реалното надбягване. Състезателите имат право да се докосват, но не и да се избутват. Който пресече финалната линия пръв, той печели етапа.

Всички ездачи от общата група, които са финиширали заедно с водача, се записват с времето, което той е постигнал. Така се избягват опасните опити за масов спринт. През 2005 година, именно един такъв спринт води до масово падане на колоездачите на 3 километра преди финала на етапа. Последният километър на всеки етап се отбелязва с червен триъгълник над пътя, още от 1906 година насам.

Планинските етапи много често водят до значителни размествания в генералното класиране. В равнинните надбягвания е обичайно груповото придвижване, но в планините се отличават някой от състезателите, които се наричат „планински катерачи“, като те могат да финишират дори с половин час пред последните колоездачи. Първият фотофиниш при масов старт е през 1955 година.

Индивидуално бягане по часовник

В този тип етапи всеки от колоездачите се опитва да постигне по-добро време, като всеки тръгва сам. Бягането по часовник за пръв път се използва през 1934 година, като обхваща 80-километровото разстояние между Ла Рош сюр Йон и Нант. В съвременните надпревари, за да се определи първият носител на жълтата фланелка се прави кратко бягане по часовник. Първото такова е проведено през 1967 година, а от 1988 година това събитие се нарича „предговорът“. Обикновено в Тур дьо Франс има 2 или 3 бягания по часовник, като последното обикновено е във финалния етап преди финиширането по Шанз-Елизе.

Рампата, по която се спуска всеки един състезател при бягането по часовник за пръв път се използва през 1965 година в град Кьолн.

Отборно бягане по часовник

При тези етапи, всеки отбор кара самостоятелно, без другите отбори да се включват и да влияят по някакъв начин на времето му. Обикновено отборите са съставени от по 5 колоездача, като се сборуват техните отделни времена. Отборното бягане по часовник има доста критици, като техните доводи са, че някой от силните състезатели могат да бъдат ощетени, заради по-слабите им съотборници. След 4 години отсъствие, този тип надбягване отново се връща в Тур дьо Франс през 2009 година, но през следващата отново не е включено. През 2011 година обаче, организаторите отново го добавят към етапите.

Първото включване на отборното бягане по часовник е било през 1939 година, като при него се пресича планината Изера, между Бонвал и Бург-Сен-Мориц.

Известни етапи

От 1975 година, Тур дьо Франс приключва на Шанз-Елизе, като при този етап рядко има финален спринт, тъй като тук теренът е равен и е трудно някой да се отличи, а и обикновено лидерът вече е натрупал прекалено голяма преднина, за да има някой шанс да го изпревари. Единствено през 1987 година, Педро Делгадо се опитва да навакса 40-секундно изоставане от Стивън Роуч, но двамата колоездача финишират почти едновременно и така времето на водача не е подобрено. Най-близката дистанция между победителят и неговия преследвач е била 8 секунди, като това се случва през 1989 година, когато във финалното бягане по часовник, Грег ЛьоМонд изпреварва Лоран Финьон.

Като фаворит сред планинските изкачвания се определя Алп д`Юез, като в различните години тук се прави или масов старт или по-често използваното индивидуално бягане по часовник. През 2004 година, тук се провежда една епична битка в 16-тия етап, като дължината на трасето е била 15,5 километра. Зрелището наистина е било невероятно, но много от състезателите се оплакват, че заради опитите на зрителите да си намерят по-добро място за наблюдаване, се е получило възпрепятстване на изпреварванията.

Изкачването на връх Венту пък е най-трудният етап в състезанието, заради суровите условия, в които се провежда. Друг забележителен планински етап е изкачването на Кол дю Турмале, а Кол дю Глибие е най-посещаваният сред стейджовете в планината. Той е и най-голяма надморска височина, като в някой от участъците се достига до 2645 метра. Някой от планинските маршрути също са станали легендарни за тура, като например този от Вал д`Изер до Сестриере. През 1996 година, времето не е на страната на състезателите, като силна снежна буря налага скъсяването на този етап от 190 до 46 километра. Градовете, които са домакини на старт или финал на етап се сдобиват с доста висок престиж, като това се отразява и на тяхната икономика и туризъм.

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортЛайфстайлЗдравни съветиЛюбопитноСпорт и туризъмНовиниХранене при...