Най-вълнуващите хайкинг маршрути в света (трета част)

Към част първа и част втора

Пролом Хънтингтън

Връх Вашингтон, Ню Хемпшър

Най-добър за: Любителите на изкачванията, които искат да поемат по трудния път към върха на най-известната планина в Нова Англия

Дистанция: 3380 метра в едната посока и 13,196 километра с обиколка на върха

Извисяващият се над Белите планини, връх Вашингтон е сред любимите на американските хайкъри, но само най-смелите се наемат да бъдат водачи на групата. Маршрутът не е много дълъг, но пък вертикалната му денивелация е 610 метра, а след като се мине над горната граница на горите започват отвесните гранитни первази и покритите с мъхове хлъзгави скали, от където идва и трудността тази хайкинг пътека. През зимата могат да се правят и ледени изкачвания по стръмните лица на скалите в пролома.

Самият връх е висок 1917 метра и представлява вълшебна гледка, но както се случва в повечето изкачвания, слизането е по-трудната им част. През 2013 година един турист се подхлъзва при слизането и пада от 61 метра. Ето защо, въжетата и обезопасяването на маршрута е задължително, независимо дали се преминава по пътеката през пролома или през Лъвската глава.

Факторът „тръпка“: Хънтингтън е сертифициран с клас 3 за сложност на хайкинг трасетата, което означава, че се налага сериозно усилие при катеренето и задължително въже. Тук и времето е един от рисковете, тъй като то винаги се променя рязко. На върха са измерени и едни от най-силните ветрове в историята на метеорологията, включително и 372 км/ч през 1934 година, което може да доведе и до бърза хипотермия (смъртните случаи от замръзване са 135).

Пътека Кокода

Област Оуен Стенли, Папуа-Нова Гвинея

Най-добър за: Търсещите тръпката на джунглата и любителите на историята на Втората Световна Война

Дистанция: 100 километра в едната посока

Въпреки, че по този маршрут не се разкрива изглед от планински връх и няма разтопена лава, както някои от горните, пътеката Кокода не е за малодушни хайкери. При него постоянно има изкачвания и спускания, преминаване през бурни реки и през джунглата на Папуа-Нова Гвинея. Прекосяването на пътеката отнема от 3 до 12 дни, а рекордното постижение е 16 часа и 25 минути. Всички тези изкачвания и спускания водят до обща денивелация от 6096 метра, а най-високата точка е на 2190 метра – връх Белами. Тук сте оставени на капризите на тропическото време, комарите са огромен проблем, а местните хора от племето Кояри от време на време решават да протестират, затваряйки пътеката и тогава може да се премине само след като им се плати определена такса.

Правителството е вложило милиони долари за подобряване на пътеката, изграждайки хижи и дори малки градчета около нея, като хората в тях са много готоприемни.

Можете да тръгнете и сами по пътеката, със сигурност ще се срещнете с други ентусиасти като вас. Преди 50 години този път е използван само от местните, но днес повече от 3000 хайкери се пускат по него . Повечето от тях са австралийци, идващи тук за да си спомнят за военните действия по време на Втората Световна Война, когато през 1942 година японските сили се опитват да завладеят столицата на острова Порт Морсби, а Съюзниците, основно от австралийската армия, ги отблъскват. Много от хайкърите, които преминават по маршрута са роднини на войниците, били се тук.

Факторът „тръпка“: Преминаването през джунглата ви излага на риск от болести и проблеми от местните племена. Ето защо е препоръчително, ако се решите да тествате уменията си по хайкинг в тази част на света, да си вземете водач.

Улеснете трасето: Много по-леки условия за хайкинг можете да намерите на остров Лолоата, където можете да съчетаете разходка в джунглата с гмуркане с шнорхел. Плюс това, можете да разгледате разбилия се на острова бомбардировач от Втората Световна Война.

Уайна Пикчу

Мачу Пикчу, Перу

Най-добър за: Туристи, които искат малко повече екшън в техните археологически изживявания

Дистанция: 360 вертикални метра

Преходът към Мачу Пикчу, руините от империята на Инките, изоставени преди около 500 години и красотата на Андите са гаранция за едно страхотно хайкинг изживяване. И за никого не е изненада, че тук е пълно с туристи. Все пак това място е част от световното наследство на ЮНЕСКО, и е едно от най-значимите археологически и все още свещени места на Земята. Хайкинг маршрутът до Мачу Пикчу придобива все по-голяма популярност. И ако нормалният път, който използват повечето туристи е предизвикателен, със своите хиляди стъпала по стръмните склонове на Андите, то Уайна Пикчу е направо е страшен. Емблематичният, висок 2720 метра връх с пирамидата, която се извисява на 305 метра над самия Мачу Пикчу и стърчащите скали над бездната, каменните стълбища и вълшебните гледки, всичко това е едно съчетание, което прави този хайкинг маршрут нещо изумително, нещо, което ума не може да приеме за реалност. Но със сигурност си струва, особено този момент, в който се огледате наоколо и си помислите, какво се е случвало на това място, и как инките са посрещали слънцето от върха на пирамидата. Магия!!!

Факторът „тръпка“: Уайна Пикчу е стръмен маршрут, с тежки и дори смъртоносни последици, при само една грешна стъпка. За щастие, само 400 души имат правото да преминават по него дневно, за да се избегне претрупването с ентусиасти по него, тъй като едно евентуално невнимание и блъскане, може да има фатален изход.

Улеснете трасето: Просто избягвайте Уайна Пикчу и преминете по туристическото трасе до Мачу Пикчу. И той ще ви предостави достатъчно приключения.

Пътеката на смъртта в планината Хуашан

Национален парк Хуашан, Китай

Най-добър за: Поклонници и истински смелчаци

Дистанция: 12070 метра от портата до върха на Южния връх

Пътеката се състои от паянтови дъски, сякаш излизащи от скалите и под тях е огромна пропаст. Това е символ на влудяващ страх, паднеш ли умираш. Пътеката изглежда като тънък конец, опънат около масива на Хуаншан. Много клипове показват пищящите хора, преминаващи по този хайкинг маршрут. Той е използван от преди стотици години, като е част от светите места на даоистите и води до храмовите комплекси. Това е шеметно. Върви се по тесни стълби или по широки една крачка дървени дъски, по скалната стена има верига, която служи за задържане, но в днешно време има и допълнителни стоманени въжета, за които преминаващите се връзват със сбруи. Връх Хуаншан е част от петте върха, които сформират едно от най-свещените места на даоизма, като те са достъпни от няколко места, а 2 от тях са снабдени и с лифт.

Факторът „тръпка“: Пътеката на смъртта е наистина опасна, дори и с предпазни средства. Останалата част от планината е достъпна за хиляди туристи, но през този хайкинг маршрут минават само най-смелите. През 2014 година от китайското правителство отпускат близо 9 милиона долара за изграждане на информационен център в близост до Пътеката на смъртта, като самата тя е снабдена с камери и постоянно се следи да не би да се претовари тя от туристи и да не издържи на тежестта им.

Улеснете трасето: Много от хайкърите, които нямат куража да преминат по пътеката, минават по източния склон на планината по тъмно, за да посрещнат от върха изгрева на слънцето, като гледката е изумителна. От западната част пътеката е най-лека, а най-лесния достъп до върха е с лифта от северната страна.