Нюрбургринг

Нюрбургринг е комплекс за практикуване на моторни спортове, който се намира до селото Нюрбург в Германия. Разположен е на около 70 километра южно от Кьолн и на 120 км северозападно от Франкфурт. Разполага с писта, на която се провежда Гран При от Формула 1, която е построена през 1984 година, както и по-старата северна писта, чиято история започва през 20-те години на миналия век. Северната писта е построена около селото и старинния замък в планината Айфел. Старата писта е наречена „Зеленият ад“ от Джаки Стюард, защото е една от най-трудните и взискателни писти в света. Цялата писта е с дължина 28,264 километра, но тя се разделя на четири части – „Северната дъга“ е 22,810 км, а „Южната дъга“ е 7,747 км, а част от тях са „Финалната дъга“ и „Бетонната дъга“, която минава в близост до пропаст. Между 1982 и 1983 година, старата старт-финална зона е била разрушена и на нейно място се изгражда южната писта, която се използва за международни състезания. Съкратена е и „Северната дъга“, която днес се използва за състезания, тестове и е с публичен достъп.

История на Нюрбургринг

1927-1939: Началото

В началото на 20-те години се провеждат състезания по обществените пътища в планината Айфел. Скоро се установява, че това е доста опасна практика и е решено да се построи писта, по подобие на Монца в Италия и АВУС в Берлин, която обаче да бъде с по-различни характеристики. Пистата се прави по билото на планината, като се копира на модела, където се провежда едно от най-значимите състезания по онова време – Тарга Флорио. Нюрбургринг е трябвало да бъде огледало на германската автомобилна техника и състезателен талант. Строежът е поверен на Айхлер Ахитектурбюро от Равенсбург и на главния архитект Густав Айхлер, като неговото начало е през 1925 година. Пистата е открита на през 1927 година, като първото проведено състезание на нея е по колоездене, което е кръг от Световното първенство. Месец след него се провежда и първото автомобилно състезание. Пистата се състои от 174 завоя до реконструкцията и през 1971 година, като нейната широчина е 8-9 метра. Рекордната средна скорост за цялата писта е на Луи Хирон, който постига 112,31 км с неговото Бугати. През 1939 година се провежда последното състезание по цялата дължина, а бъдещите такива се правят на „Северната дъга“. Мотоциклетите и автомобилите от по-нисък клас използват предимно по-кратката и лесна „Южна дъга“. Легенди на тази писта до Втората Световна Война стават Рудолф Карачиола, Тацио Нуволари и Бернд Розмайер.

1950-1970: „Зеленият ад“

След войната, първите състезания започват да се провеждат през петдесетте години на ХХ век и Северната отсечка на Нюрбургринг се превръща в основна писта за немската Гран При във Формула 1 (само през 1959 година е използвана АВУС в Берлин). Появяват се нови пилоти, които започват да доминират на тази писта, като част от тях са Алберто Аскари, Стърлинг Мос, Джеки Стюард, Джеки Икс, Хуан Мануел Фанджо и Джон Съртис. На 5 август 1961 година, Фил Хил успява да направи обиколка за под 9 минути, като средната му скорост е била 153,4 километра в час, а автомобилът му е Ферари 156.

До края на 60-те години, Северната отсечка на Нюрбургринг, както и още няколко писти, стават много опасни за новите автомобили от Формула 1, заради скоростта, която развиват. Затова е добавен шиканът Хохенрейн преди старт-финалната права, за да се намали скоростта при влизането в пит-стопа. През 1970 година, след фатален инцидент с участието на пилота Пиърс Коридж, част от френските пилоти бойкотират състезанието в Германия, като искат да се направят значителни подобрения по сигурността на пистата, каквито са направени на СПА в Белгия, година по-рано. Така, през тази година състезанието е преместено на Хохенхаймринг, която вече е била променена, за да отговаря на новите изисквания. Така, реконструкцията на Нюрбургринг започва през 1971 година и продължава до 1983 година.

1984 г.: Новата писта за Гран При

Южната писта на Нюрбургринг е отворена през 1984 година, като тя отговаря на най-високите стандарти за безопасност. Счита се обаче, че тя е само бледо подобие на по-големият си брат – Северната писта. Дори някой от по-запалените фенове на старата писта наричат новата „Айфелринг“, тъй като я смятат за недостойна за името Нюрбургринг.

На откриването пристигат много известни пилоти. Те се състезават с еднакви автомобили – Мерцедес 190 Е 2,3-16, а на стартовата решетка застават Елио де Анжелис, Джак Брамам, Фил Хил, Дени Хълм, джеймс Хънт, Алън Джоунс, Жак Лифит, Ники Лауда, Стърлинг Мос, Ален Прос, Карлос Ройтман, Кеке Розберг, Джоди Шектър, Аертон Сена, Джон Съртис и Джон Уотсън. Голямо впечатление прави представянето на Ники Лауда, който не успява да пристигне навреме за квалификациите и започва състезанието от най-задната позиция. В крайна сметка завършва на второ място, като не успява да изпревари само Сена.

Освен Гран При от Формула 1, на пистата се провеждат и „1000 киломатра на Нюрбургринг“, сериите DTM, в които участват Ауди, Мерцедес и БМВ, състезания, състезания с мотори и камиони, провежда се „Олттаймер Гран При“ за стари състезателни автомобили, а също и концерти (Рок на пистата).

След успехите на Михаел Шумахер и първата спечелена от него Световна титла, на Нюрбургринг започва да се провежда Гран При на Европа от 1995 до 2006 година, а също и състезанието за голямата награда на Люксембург. От 2007 година, Нюрбургринг и Хокенхаймринг се редуват като домакини на немската Гран При от Формула 1.

През 2007 година, на Гран При на Европа, шиканите, познати до този момент като Ауди S (8-ми и 9-ти) са преименувани и от тогава носят името на най-великият пилот от Формула 1 – Михаел Шумахер. Немският пилот се бе отказал година по-рано, но след завръщането си през 2010 година, той имаше честта да премине през този участък от пистата, който носи неговото име. Той е едва вторият пилот, който е имал това удоволствие, като първият е Аертон Сена, който има шикан на негово име в Аутодромо Хосе Карлос Паче.