Патрик Юинг – баскетбол

Малцина бяха по-яростни при битките в подкошието от легендата на баскетбола Патрик Юинг. Един истински войн, що се отнася до печеленето на оранжевата топка за своя тим. Определян за един от най-добрите стрелящи центрове в историята, а що се отнася за Ню Йорк Никс, почти няма рекордно постижение, срещу което да не стои неговото име. Наред с това, със своите 24815 точки, Патрик Юинг е под номер 13 в ранг листата на най-добрите реализатори в НБА.

Присъединява се към отбора на Ню Йорк Никс след шеметно представяне в колежанския баскетбол с тима на Джорджтаун Хояс, печелейки 1 титла и участвайки на още 2 финала на NCAA. Още тогава неговото участие в защитната фаза на играта кара противниците му да усещат параноя, а включи ли се в атака, бива определян като унищожителя на гардовете. Медийна звезда още от тези ранни години, пристигането му в НБА е очаквано като на Месията. Остава в историята на баскетбола и с това, че е избран под №1 в драфта през 1985 година, а това е първият път, в който е използвана тази „лотарийна“ система за привличането на млади играчи в лигата.

Макар, че прави и невъзможното, за да спечели „Светия Граал“ в НБА, а именно шампионската титла и съпътстващия я пръстен, Юинг така и не достига до него, макар да е на една ръка от него във финала през 1994 година, но губи с 3-4 победи от водения от Хакийм Олайджуон тим на Хюстън Рокетс. Това е своеобразния реванш за Хакийм, който губи финала на NCAA със своя Хюстън Кугърс във финала на студентското първенство 10 години по-рано, от Джорджтаун.

Също така, през 1999 година отново Никс достигат до финала на НБА, срещу тима на Сан Антонио Спърс, но Юинг е със скъсано ахилесово сухожилие и не успява да помогне на съотборниците си, които губят серията.

Макар и велик баскетболист, може би неуспехите му се дължат на това, че има нещастието да се роди в ерата на Майкъл Джордан и Хакийм Олайджуон. Независимо от това, че не успява да стане шампион, статистиката на Патрик Юинг е впечатляваща. Тя включва 21 точки и 9,8 борби средно на мач, 11 участия в стартовата петица на Мача на звездите на НБА и още 6 пъти влизащ като резерва. През 1986 година е избран за „Новобранец на годината“, а също е и част от Топ 50 на най-големите легенди в историята на НБА. Да не забравим и двете му олимпийски титли с тима на САЩ от 1984 и 1992 година.

Роден в Ямайка, Юинг се мести с родителите си в САЩ, когато е на 11 години. Още в ранните си тийнейджърски години вече е висок 208 сантиметра и треньорите по баскетбол на училището, в което учи веднага виждат потенциал в него. Макар в началото той да не се чувства на мястото си с оранжевата топка в ръце, до завършването на гимназията , специалистите усещат, че в това момче има огромен потенциал и го очаква блестящо бъдеще.

Треньорът му Майк Джарвис не случайно заявява: „Той ще бъде новият Бил Ръсел, само че ще бъде още по-добър в атака от него.“ Той само изказва на глас това, което вече мнозина виждат в младия гигант. Цялата баскетболна общественост вече е фокусирана върху него и медийното внимание върху него е огромно. За младок като него, това в много случаи влия негативно върху психиката му, но тук нещата не са такива. Той свиква с напрежението и високите очаквания още от най-крехка възраст, което му осигурява нужната желязна психика за следващите звездни години.

В колежа, Патрик идва със славата на лидер, но той заявава, че просто иска да играе баскетбол. Качествата му се доизграждат от Джон Томпсън, който е бил също център, резерва на легендарния Бил Ръсел в Бостън Селтикс в средата на 60-те години на ХХ век. В четирите си години в колежанския баскетбол, освен с високите постижения за самия отбор, Юинг се отличава и с индивидуалните си награди, включително за „Най-забележителен играч във Финалната четворка“, „Играч на годината“ на списание „Sporting News College“ и наградата „Нейсмит“.

Макар, че много баскетболисти от неговото поколение като Джордан, Чарлз Баркли и Хакийм Олайджуон, напускат колежа, за да се присъединят към НБА, Юинг се дипломира със специалност „Изящни изкуства“. Търпението му се изплаща, тъй като желанието на отборите да го имат достига почти епични размери, с първия драфт в историята, през 1985 година. Тогава, президентът на ЛА Клипърс дори създава екип с името на Юинг и неговия любим номер 33, за да има късмет в „лотарията“ при избора му и крещи името му.

Тогава Никс са с третото най-лошо представяне от седемте участващи отбора, но за техен късмет печелят Патрик Юинг и това е представено като огромна възможност за възраждането на един от най-старите отбори в лигата.

Тогава звездите на отбора са центъра Бил Картрайт и наелектризиращия Бернард Кинг, но още преди пристигането на новака, и двамата получават много тежки контузии и остават в периферията на събитията, което отваря вратите за Юинг и му дава възможност да стане част от напълно нов проект.

Той се включва много добре в отбора и прави по 20 точки и 9 борби средно на мач, с което печели наградата за „Новобранец на годината“, която е първата за нюйоркчани след тази на Уилис Рийд от преди близо 20 години. И това на фона на контузията му в коляното, която го вади от игра за 32 мача, включително и от Мача на звездите, за който веднага е избран от зрителите.

Юинг не е бил толкова известен с нападателните си умения в колежа, тъй като треньорът му много е държал центъра да участва активно в защитната фаза и да пази по-едрите баскетболисти на противника. Когато вече в професионалната му кариера това не е било задължително условие, Патрик показва своите страхотни възможности в стрелбата от средна дистанция и неудържимите пробиви към коша.

През втората си година, Кинг играе само в 6 мача и логично е трансфериран във Вашингтон Булетс, а Юинг често играе едновременно с Картрайт, в невиждания до този момент състав с два центъра.

В следващите години, №33 продължава да доминира и да води тима си през наглед невъзможни ситуации. Пример за това е началото на 90-те години, когато тимът му губи серията с 0-2 в първия кръг на плейофите, но съумява да изравни, след впечатляващите 44 точки и 13 борби в мач номер 4. Петият мач е не по-малко емоционален, а Юинг се отчита с 31 точки за триумфа. Да отбележи над 40 точки в един мач за него не е рядкост, макар и да играе на позицията център.

След като през 1991 година треньор на Ню Йорк Никс става Пат Райли, воденията от Патрик Юинг отбор, в следващите 4 години е постоянен в изявите си и не пада под 50 победи в редовния сезон. Центърът допринася за това със средно 24,5 точки на мач и най-малко с по 11 борби.

През 1994 година, Никс губи финала от Хюстън Рокетс, и за Юинг това е силно разочароващо, на фона на това, че през същия този сезон той става най-добрия реализатор в историята, изпреварвайки Уолт Фрейзър.

През следващите 4 сезона, Патрик не пада под 20,8 точки средно на мач, но така и не успява да изведе тима си до нещо повече от полуфинал в Източната конференция, губейки сериите в различните години съответно от Индиана Пейсърс, Чикаго Булс, Маями Хийт и още веднъж от Пейсърс.

Юинг пропуска по-голямата част от сезон 1997-98, след тежко счупване на костици и скъсани връзки в дясната китка. Лекарите са скептични откъм завръщането му до края на настоящия сезон, но съотборникът му Лари Джонсън казва: „Мислех, че аз съм трудолюбив, дори твърдя, че съм много трудолюбив, но когато отивах на тренировка, Патрик беше там още от преди час, а след тръгването ни, той оставаше да си довърши заниманието. Така че, ако някой може да се завърне, то това е той.“ И Юинг го прави. Макар, че малко е позагубил акуратността си в стрелбата, неговата цел е не да печели мачовете за своя тим, а да върне мотивацията на съотборниците си, които са били „смачкани“ от загубата на своя лидер.

През 1999 година към Никс се присъединяват Литрел Сприлуел и Маркъс Кемби. Във финала на Източната конференция срещу Индиана Пейсърс, Пат Юинг получава травма на ахилесовото сухожилие и макар да успяват неговите съотборници да достигнат до финала на НБА, водения от Тим Дънкан и Дейвид Робинсън Сан Антонио Спърс се оказва непреодолимо препятствие и още веднъж шампионския пръстен се оказва недостижим за лидера на Никс.

През сезон 1999-2000 Бричовете достигат до финала на Източната конференция, където губят от Пейсърс и това е краят на кариерата на Патрик Юинг с тима от Ню Йорк. Той не успява да се споразумее за нов контракт и така става играч на Сиатъл Супер Соникс. Феновете на бившия му отбор приемат това със смесени чувства... Някои от тях не могат да му простят, че той така и не успява да донесе титла на Ню Йорк, а освен това се държи доста дистанцирано с тях извън залата. Други пък оценяват изключителната му работна етика, както и дългогодишната му неуморна работа за издигането и престижа на марката „Никс“.

Прекарва само един сезон при Свръхзвуковите, последван от още един за Орландо Меджик, преди да сложи край на знаменитата си кариера. Веднага след това е нает за помощник-треньор в тима на своя „враг“ на паркета Майкъл Джордан, който също е в края на своята кариера.

Любимият номер на Патрик Юинг 33 е свален от употреба за Ню Йорк Никс, пред препълнената зала „Медисън Скуеър Гардън“ на 28 февруари 2003 година. Цялата публика започва да скандира името му, като според коментаторите, шумът се засилва толкова много, че е на път да вдигне покрива на залата.

Майкъл Джордан излиза на паркета, взема микрофона и заявява: „Той има сърце на шампион. Когато се сещам за Ню Йорк, първата ми асоциация е Патрик Юинг. Той дойде и върна живота в града.“

Разбира се, звездата на Никс бе включен в Залата на славата на НБА през 2008 година, като ирония на съдбата, неговия дългогодишен съперник на терена, Хакийм Олайджуон, също е от този прием.

Работи като помощник в тимовете на Уизърдс, Рокетс, Меджик и Хорнетс, като помага на много млади играчи да развият страхотно качествата си за баскетболната игра. Някои от неговите ученици са звездите Яо Минг и Дуайт Хауърд.

През 2017 година той се завръща в своята алма матер, Джорджтаун, в опита си да създаде следващия „нов Патрик Юинг“.