Оборудване за гребане

Към оборудването за гребане се включва състезателната лодка, греблата и заключващите механизми, към които се фиксират греблата.

Състезателна лодка

Те са дълги и тесни и имат напречно сечение под формата на полукръг, за да се намали съпротивлението на водата до минимум. Съществуват няколко варианта, при които се прави компромис между скорост и стабилност на лодките, при изборът на форма на корпуса. Обикновено кърмата има форма на перка, за да се предотврати преобръщането и отклоняването от курса и да се подобри управлението.

Първоначално лодките са се правили от дърво, но днес почти всички са от композитни материали като двоен слой въглеродни влакна, между които има „пчелна пита“, което ги прави леки и същевременно много здрави. FISA въвежда минимално тегло на лодките, за да се избегне вземането на регламентирано предимство, чрез използване на високотехнологични материали.

Съществуват различни видове лодки, като тяхното класифициране се прави въз основа на:

• Брой на гребците – във всички форми на съвременните състезания, екипажите могат да бъдат от 1, 2, 4 или 8 гребеца.

• Наличие на кормчия – лодките могат да бъдат без кормчия или с кормчия на носа или на кърмата (в предната и в задната част)

В зависимост от броя гребла, с които разполага всеки гребец, можем да говорим за скул (по 1 гребла във всяка ръка) и разпашно (1 гребло, държано с двете ръце). Колкото по-симетрични са силите при загребване, толкова е по-бърза и лодката, например двойният скул е по-бърз от двойката без кормчия.

В зависимост от физическите способности на гребците, по лодката могат да се правят различни настройки, за да се получи най-добър резултат.

Насочване на лодката

При единичният и двойният скул, управлението на лодката става чрез по-силно издърпване на греблото от едната или другата страна. Когато на лодката има кормчия, той контролира посоката на движение посредством рул.

Гребла

Те се използват за задвижването на лодката. При скул са дълги между 250 и 300 сантиметра, а при разпашното гребане са от 340 до 360 сантиметра, като в двата случая са с обиколка около 25 сантиметра. В долният им край са плоски, като размерите на тази част е 50 на 25 сантиметра. Класическите гребла са направени от дърво, но съвременните са от скъпи и по-трайни синтетични материали като въглеродните влакна.

Обикновено тази широка част на греблата е боядисана в цветовете на клуба, от който са състезателите или в цветовете на националния флаг, когато става въпрос за международни състезания, като това улеснява идентифицирането на лодките от по-далечно разстояние.

Гребане на закрито

При него се използва тренировъчен уред, наречен ергометър. Чрез него се придобива техниката и силата за гребането, като той е полезен и за поддържане на формата, когато гребния канал е замръзнал или е далече и за трениращите не е толкова рентабилно постоянно да пътуват.

Ергометърът обаче не е в състояние да покаже истинските способности на гребците, тъй като при него не съществува възможност да се имитира точното съпротивление на водата, движението на греблата и не могат да се видят способностите на състезателите да пазят баланс при странично удряне на лодката от вълните. Когато гребците са опитни, ергометърът може да им помогне да поддържат мускулната си кондиция. Гребането на закрито е изключително популярно сред всички състезатели, като доказателство за това са и провежданите състезания в тази тренировъчна дисциплина.