Гребане

Гребането е воден спорт, при който гребците се надпреварват с лодки в реки, езера, канали или морета, в зависимост от вида на състезанието и дисциплината. Лодките се задвижват от реакционните сили на греблата, които се получават при загребването. Спортът може да се използва за развлечение, с акцент върху изучаване на необходимите техники, както и за състезания, където физическата сила и цялостната подготовка излизат на преден план. Гребането е един от най-старите олимпийски спортове.

Основна информация

Докато гребе, спортистът е седнал с гръб към носа на лодката и с лице към кърмата й, използвайки греблата, които са прикрепени към лодката със специален механизъм. За задвижването на лодката се изисква стабилност, голяма физическа сила и изключително добра кардио издръжливост.

Въпреки, че се използва едно и също действие във всички видове гребане, съществуват различни видове състезания. Към тях се включва такива за издръжливост, за време, за надбягване в определена дистанция и други. Многобройните формати са продиктувани от дългата история на гребането като спорт, чийто корени могат да бъдат открити още в древността и неговото развитие по цял свят. Съществуват две основни форми на гребане:

• Разпашно, където всеки от гребците държи с две ръце едно гребло. Тук обикновено се работи по двойки, четворки и осмици, като четният брой на гребците е продиктуван от факта, че трябва да има баланс в броя на греблата, в противен случай от едната страна ще се получи по-силно загребване и лодката няма да може да се движи направо, а постоянно ще завива в посоката на по-слабото гребане. Обикновено при разпашното гребане освен гребците, на борда има и кормчия, който подпомага правилната посока на движение.

• Скул, като при него всеки от гребците разполага с две гребла, по едно във всяка ръка. При този стил рядко се използва кормчия, като екипажите могат да се състоят само от един гребец или от двойка и четворка гребци.

История на гребането

Дори най-ранните исторически източници разкриват данни за съществуването на спорта гребане. Върху погребална плоча от 1430 година преди Христа, която е открита в Египет се разчита надпис за подвизите на война Аменхотеп ІІ, който е печелил и много състезания по гребане. В „Енеида“, Вергилий споменава за гребането, като неразделна част от погребалните игри, организирани от Еней в чест на неговият баща. През 13-ти век, състезанията с лодки, които са били част от венецианският фестивал са били наричани Регата. Всички тези примери ясно подсказват, че гребането е неизменна част от човешката история.

Първите съвременни гребни състезания започват да се провеждат в Лондон, като участници са гребците, които предоставят таксиметрови и фериботни услуги по течението на река Темза. Наградният фонт се е осигурявал от компаниите Гилдс и Ливъри, както и от по-богатите собственици на жилища край реката. Най-старото оцеляло до днес състезание е Гербът на Доджет, което се провежда от 1715 година и се простира от лондонския мост до район Кенсингтън и Челси. През 19-ти век, гребните състезания стават изключително популярни и събират хиляди зрители по бреговете на Темза. Постепенно, състезания започват да се правят и по други британски реки, най-вече по Тайн.

Към края на 18-ти век започват да се провеждат и множество аматьорски състезания. Тогава възникват и първите клубове по гребане. Първите състезания в университета Кеймбридж се организират през 1815 година, а през 1827 година се провежда първата надпревара, организирана от университета Оксфорд, като участие в нея взимат гребните клубове на колежите Джийзъс и Брейзноуз. Тези два отбора се считат за най-старите в света, които съществуват и до днес.

Първото състезание по гребане между Оксфорд и Кеймбридж се провежда през 1829 година, като и до днес битката между тези два престижни университета е все така емблематична за този спорт.

Като най-стар публичен клуб, в който всеки желаещ е можел да тренира гребане е Лийндър клуб, който отваря врати през 1818 година. Вторият публичен гребен клуб е този в Хамбургер, който дава началото на този спорт в Германия.

Гребане по време на Световните първенства и олимпийските игри

По време на олимпийските игри, в гребането участват само 14 селектирани класа. Това са:

• Мъже: четворен скул, двоен скул, единичен скул, осмица, четворка без кормчия и двойка без кормчия

• Лека категория мъже: четворка без кормчия и двоен скул

• Жени: четворка скул, двоен скул, единичен скул, осмица и двойка без кормчия

• Жени лека категория: двоен скул

На Световното първенство участват 22 категории от гребането, които не участват на Олимпиадата.

Екипаж на лодките

Подреждане

Гребците се подреждат в един ред, като номерата им са последователни, от носа към кърмата (№1 е най-близкия до носа, а последният е най-близо до кърмата). Първият гребец се нарича „стрелец“ или просто „лък“, а последният е наречен „удар“. Обикновено първата двойка гребци са много технични и те отговарят за баланса на лодката и за нейното ускорение, докато тези в средата са най-здравите физически гребци, за които не се изисква да притежават голяма техника. Обикновено са наричани двигателят на лодката, защото от тяхната сила зависи скоростта.

Кормчия

Той стои в най-задната част на кърмата и е с лице към гребците. Той управлява лодката и координира движенията на гребците, като им дава постоянно указания. Голямо предимство за гребците е кормчията да бъде възможно най-лек, тъй като така се изискват по-малко усилия за задвижването. В състезанията обаче има изисквания за минимално тегло на кормчията, за да се предотврати придобиването на нечестно предимство:

• Според правилата на FISA: 55 килограма при мъжете, младежите до 23 години и юношите старша възраст; 50 килограма при жените и девойките.

• Според британската гребна федерация – 55 килограма при мъжете, 50 килограма при жените и 45 килограма при юношите под 15 години.

Ако кормчията е под минималното изискано тегло, тогава в лодката се поставя допълнителна тежест, обикновено чувал с пясък.

Гребци

Те се делят на лека и тежка категория:

Тежка категория

Състезателите от двата пола в тази категория са изключително високи, с широки рамене, дълги крака и ръце и имат изключително нисък процент на мазнини в тялото. Гребците на олимпийско или международно ниво са между 190 и 206 сантиметра, като са с тегло около 120 килограма. Жените са по-ниски - „само“ 186 сантиметра среден ръст.

Лека категория

Тя е въведена за насърчаване на популярността на спорта. Гребането е един от малкото не бойни спортове, в които съществува разделение по категории. Първите надпревари в лека категория при мъжете започват през 1974 година, а при жените през 1985-та. Включването на лека категория в олимпийската програма става през 1996 година в Атланта.

На международно ниво, ограниченията са следните:

• Мъже – средното тегло на екипажа може да бъде 70 килограма, като не се позволява някой от гребците да бъде над 72,5 килограма

• Жени – средно тегло на екипажа 57 килограма, като никоя от дамите не трябва да превишава 59 килограма.

На Олимпиадите, леката категория е ограничена до двойка мъже, четворка мъже и двойка жени.