Ол Инглънд клуб

Ол Инглънд клуб или Ол Ингланд клуб за тенис на трева и крокет е мястото, където всяка година се провежда турнирът от Големия шлем Уимбълдън. Базиран е на Чърч роуд в Лондон. Има статут на частен тенис клуб и само членовете му могат да упражняват хобито си на неговите кортове, с изключение на времето, в което в него се провеждат официални турнири по тенис. Това е единственото съоръжение от Големия шлем, което все още използва тревни кортове. Големите му кортове се използват само по няколко седмици през лятото, две от които по време на турнира Уимбълдън. Останалите кортове на този тенис комплекс са в употреба през цялата година.

Клубът има 375 пълноправни членове, около 100 с временен статут, както и редица почетни членове, включително шампионите на сингъл при мъжете и жените и някой, които имат големи заслуги за развитието на тениса. За да се получи правото да се играе на кортовете на Уимбълдън, независимо дали става въпрос за пълноправно или временно членство, кандидатът трябва да получи подкрепа, която е била заявена от минимум 4 от членовете на Ол Инглънд клуб, двама от които трябва да са познати на кандидата от минимум 3 години. След това застъпване, даденият кандидат попада в списък, който се разглежда от комисията на клуба и се чака нейното одобрение. Почетните членове също се избират от комисията на клуба. Членството дава право и на запазени 2 билета за всеки един от дните, в които се провежда Уимбълдън.

Патрон на клуба е кралица Елизабет ІІ, а президент е херцогът на Кент.

Историята на Ол Инглънд клуб

Клубът е основан през 1868 година на 23 юли, точно в разгара на манията по спорта крокет. Ол Инглънд клуб провежда първото състезание през 1870 година. Крокетът е много популярен спорт през тези години, докато тенисът на трева току що прохожда (създаден е от майор Уолтър Уингфийлд Клоптън). 7 години след създаването на Ол Инглънд клуб, в него се създава първият затревен тенис корт, първият шампионат по този нов спорт се провежда през 1877 година. Целта на този първи турнир е доста любопитна и тя е да се съберат пари за закупуването на пони, което да тегли валяк за обработването на тревното покритие. След първенството се променя името на клуба и то е вече Ол Ингланд клуб за тенис на трева и крокет. През тази година, тенисът все още не е много развит и сервизите се изпълняват със замах отдолу нагоре, подобно на тези в бадминтона. Първият шампион, Спенсър Гор, изразява мнението, че „тенисът на трева никога няма да се превърне във велика игра“. През 1878 година се намалява височината на мрежата, от 1,45 на 1,07 метра. Гор не се оказва прав и през 1882 тенисът е основната дейност на клуба, като от името отпада „крокет клуб“. През 1889 година обаче, то отново е върнато в наименованието на клуба, но само по сантиментални причини.

През 1884 година, клубът включва мачовете на сингъл при дамите и двойките при мъжете, а след 1913 година са добавени и двойките при жените, както и смесените такива. Олимпиадата през 1908 дава възможност на Ол Инглънд клуб да стане домакин на мачовете от тенис турнира. Първите цветове на тенис комплексът са били синьо, жълто, червено и зелено, но още през 1909 година са променени на тъмно зелено и лилаво, каквито се и днес, тъй като старите цветове силно са наподобявали на тези, използвани от кралския флот. Френската тенисистка Сюзан Ленглен, чието име носи вторият корт на Ролан Гарос има основна заслуга за преместването на Ол Инглънд клуб на Чърч роуд, той като старото му място (Уърп роуд) вече няма капацитета да поеме големия брой желаещи да наблюдават срещите. Създаването на Централният корт е през 1922 година, като той е разширяван и подобряван на няколко пъти. Добавянето на подвижен покрив е направено през 2009 година, като неговата идея е да не се прекъсват мачовете заради дъждовете, които не веднъж са проваляли мачовете.

През 1928 година е изграден и старият корт №1, който е ситуиран западно от Централния корт. По време на Втората Световна Война клубът не функционира, а неговите съоръжения са използвани за нуждите на бърза помощ и на пожарната. През октомври 1940 година, пет 225-килограмови бомби попадат в центъра на Централния корт, като разрушават 1200 от местата му. Стария корт №1 бе заменен от настоящият през 1997 година, а заедно с това бе изграден и центърът, от който се излъчват мачовете. Малко по-късно е изградена и сградата Милениум, в която се помещава пресцентъра, съоръженията за играчите, служителите и членовете на клуба. Тя заема мястото на стария корт №1.

Ол Инглънд клуб бе домакин и на тенис турнира от Олимпиадата в Лондон през 2012 година.

Съоръжения в Ол Инглънд клуб

Клубът разполага с 19 корта с трева, които се използват за състезания, 5 червени глинести кортове, 3 корта с червен клей, 1 корт с американски клей и 5 вътрешни корта, които биват скривани от временните трибуни и шатри, по време на провеждането на Уимбълдън. Освен тях, съоръжението разполага и с 22 корта с парковата трева аоранджи, които се използват за място за тренировка и загряване на състезателите по време на шампионата.

Тревните кортове могат да се използват от май до септември. Тревата им е намалена до 8 милиметра през 1995 година, с цел да се подобри траекторията на топката при попадането върху повърхността и да не се получава прекалено голямо забавяне на скоростта й. От 2001 година се използва 100% райграс за настилката, като преди това тя е била съставена от 70% райграс и 30% червена власатка. Всяка година, през септември се прекратява използването на кортовете, за да може да се възстанови тревата, с помощта на засяването на над 1 тон нови семена.

Централният корт е най-големият в комплекса, като той приема финалите на сингъл и двойки на шампионата. Над входът, през който влизат играчите има плоча с надпис, който е откъс от поемата на Ръдиард Киплинг „Ако“ и гласи: „Ако се сблъскате с триумфът и с пораженията, приемете ги по един и същ начин“.

В старият Ол Инглънд клуб, най-големият корт е бил в средата, от където идва и името му „Централен корт“. При преместването на мястото, Централният корт остава встрани, но въпреки това името му се запазва. В последствие са изградени много нови по-малки игрища, като той остава между тях и отново името му отговаря на местоположението му. Капацитетът му е 15 000 места, разширен от 14 000 през 2007-08 година. Така Централният корт на Уимбълдън се превръща в четвъртия по големина тенис стадион в света. През май 2009 година е инсталиран и подвижният покрив, който се свива като хармоника и има площ от 5200 квадратни метра. Направен е от водоустойчива материя, която е прозрачна и позволява на слънчевите лъчи да преминават и да огряват тревната настилка. Отварянето и затварянето му става само за 10 минути.