Оскар Табарес

Оскар Уошингтън Табарес Силва, известен още като Ел Маестро или Учителят, е бивш уругвайски футболист – защитник и настоящ треньор.

Кариерата му като играч не е толкова впечатляваща, но след прекратяването й, след кратка изява като учител в начално училище, Табарес започва треньорска кариера, която продължава вече над 30 години. Бил е национален селекционер на Колумбия, Аржентина, Италия и Испания, както и на родината си. Той е мениджър на Уругвай от 1988 до 1990 година, като отново се завръща на поста през 2006 година, като извежда воденият от него отбор до четвърто място на Световното първенство през 2010 в ЮАР, до шампионската титла в Копа Америка през 2011 година и до четвърто място за Купата на Конфедерациите в Бразилия през 2013 година.

Кариера като играч

По време на своята 12-годишна кариера, Табарес играе предимно за скромни тимове от Америка, като Спортиво Италиано (Аржентина), Монтевидео Уондърърс и Бела Виста (Уругвай) и Феникс Пуебла (Мексико). Прекратява кариерата си на 32 години.

Кариера като селекционер

През 1980 година, една година след пенсионирането си, Оскар Табарес поема Бела Виста, а от следващата година става треньор на отбора на Уругвай до 20 години, като го води на два международни турнира. В последствие той сменя няколко отбора, като се задържа за малко по-дълго в местният гранд Пенярол, извеждайки го до петата му титла на Копа Либертадорес, при победа на финала срещу Америка де Кали. Този успех изиграва решаваща роля за назначаването му като селекционер на националния отбор на Уругвай през 1988 година. Той превежда тима през квалификациите за Световното първенство в Италия през 1990 година, след което урусите губят на 1/16 финалите от домакините. След първенството на „ботуша“, Оскар Табарес става треньор на аржентинския гранд Бока Хуниорс и води отбора в продължение на 2 години.

През 1994 година Ел Маестро се мести в Италия, където води местният Каляри до 9-то място в класирането. След това Милан го привличат за старши треньор на отбора, но магията на Табарес му осигурява само няколко месеца на чело на росонерите. След загубата от Фиорентина за Суперкупата на Италия на Сан Сиро и загубата в първенството с 2-3 от Пиаченца. Заменен е на поста от Ариго Саки, а в крайна сметка Милан завършва на незавидното 11-то място в първенството.

След това кариерата на Табарес продължава в Реал Овиедо (Исп), но тима се бори да не изпадне от Примера Дивисион и в крайна сметка запазва елитният си статут след победа в плейофите с 4:3 срещу Лас Палмас. Следващият сезон се завръща на чело на Каляри, но след 1 равенство и 3 загуби той е уволнен.

След 2 години в аржентинските Велес Сарсфийлд и Бока Хуниорс, Табарес се оттегля от професията за четири години. През 2006 година, когато Уругвай не успява да се класира на 3 от последните Световни първенства, Оскар Табарес е потърсен за национален селекционер. В първото му по-сериозно изпитание, треньорът извежда селекцията на урусите до четвъртото място на Копа Америка през 2007 година във Венецуела. След това тимът му се класира и на Световното първенство през 2010 година, а там достига до полуфиналите след 40-годишно отсъствие, допускайки 5 кола в 6 мача до тази фаза на турнира.

Уругвай завършва на четвърто място, след поражение с 2:3 от Германия.

На Копа Америка през 2011 година, Табарес води Уругвай до 15-та титла в тази надпревара. Небесносините печелят 3 мача и в 3 завършват наравно, като в шестте мача отбора допуска едва 3 гола. С тези мачове, Уругвай се превръща в тима с най-много победи в този турнир.

В турнира за Купа на Конфедерациите, Оскар Табарес води небесносините до второто място в групата, след загуба с 2:1 от Испания и победи с 2:1 и 8:0 съответно срещу Нигерия и Таити. На полуфиналите обаче, тимът му губи срещу домакините и бъдещи носители на трофея Бразилия с 2:1, а в мача за бронзовите медали, след 2:2 в редовното време, Уругвай губи след дузпи с 3:2 от Италия, с което заема четвъртото място в надпреварата, която се счита за прелюдия на Световното първенство през 2014 година в „страната на кафето“ - Бразилия.