Лев Яшин

Лев Иванович Яшин (22/10/1929-20/03/1990 г.) е руски вратар, наричан „Черната Пантера“ заради носения от него черен екип и пъргавината му. Той има невероятни данни за вратар с ръст от 198 сантиметра, невероятен рефлекс, превъзходен атлетизъм и чувство за пласиране. Според МФФИС той е най-добрият вратар на 20-ти век, но според феновете - във цялата история на футбола.

Яшин е роден в Москва, като майка му и баща му са обикновени работници. Започването на Втората Световна Война принуждава малкото руско момче да започне да работи във военен завод като помощник металообработчик, където в почивките то играе футбол с останалите работници. Там е забелязан неговия талант и Лев е поканен да се присъедини към школата на Динамо Москва. Дебютът му за мъжката гарнитура е през 1950 година, който не се оказва мечтаният за него. Получава изключително елементарен гол от изчистена напред топка от противниковия вратар. През цялата тази година е пуснат да играе по няколко минути в още два мача. Чак през 1953 година той получава шанс да застане отново под рамките на вратата за мъжкия отбор на Динамо, но за резервния състав.

През времето, когато не се състезава за футболния отбор, той играе в хокейния такъв. Дори има спечелена купа на СССР през 1953 година и бронзов медал от първенството.

Никога не сменя клубната си принадлежност, като цялата си кариера прекарва в московския Динамо. С него печели 5 пъти шампионската титла на СССР и 3 пъти купата на страната. Съотборник, съперник за поста вратар и ментор на Яшин е друг известен руски вратар – Алексей „Тигъра“ Комич.

През 1954 година, Лев Яшин най-накрая е достига до е повикан в „Сборная“ като изиграва 78 мача за родината си. С националния отбор той печели златните олимпийски медали от Мелбърн 1956 и от Европейското първенство през 1960, където СССР побеждава с 2:1 Югославия в Париж. Играе и на три световни първенства през 1958, 1962 и 1966 г. На първото той проявява своите способности и единствено благодарение на невероятните му спасявания СССР достига до четвъртфиналите. В груповата фаза, на мача срещу бъдещият шампион Бразилия, резултатът е само 0:2, като Яшин е единствената преграда пред „кариоките“. След канонадата от удари и с по-слаб вратар, руснаците са можели да запишат унизителен двуцифрен резултат. Лев попада в идеалния отбор на първенството. През 1962 година, въпреки двете мозъчни сътресения по време на турнира, Яшин отново води СССР на четвъртфиналите, където домакина Чили ги отстранява. Заради сътресенията си обаче, в мача срещу Колумбия, вратаря допуска прекалено леки голове, единият от които директно от изпълнение на ъглов удар (първият подобен гол в историята на ФИФА). Колумбийците повеждат с 4:1, като в крайна сметка мача завършва 4:4. Това кара френският вестник „L'Equipe“ да прогнозира края на кариерата на Яшин. Той обаче е на друго мнение извежда Съветския съюз до най-доброто им постижение на световно първенство – 4-то място. Следващата година вратарят печели златната топка. Той винаги е готов да дава съвети на по-младите вратари, като иска те да се усъвършенстват, за да има СССР добър вратар. Той знае, че добрият вратар е половината отбор.

През 1970 година той отново е включен в състава на „Сборная“, но вече като трети избор, тъй като е на 41 години.

Бил е включван в мач „Англия срещу останалия свят“ на Уембли, като спира дъха на всички присъстващи по трибуните с невероятните си изпълнения. Бил е познат и като „Черния паяк“, тъй като съперниците му са казвали, че има 8 крайника, защото където и да са отправяли ударите, той винаги е намирал начин да ги парира. Освен черният му екип, във важните мачове той носи и черен каскет, за който заявява, че е неговият талисман. През 1971 година изиграва последният си мач за Динамо Москва, като на стадион „Ленин“ за бенефиса пристигат звездите на световния футбол, включително Еузебио, Франц Бекенбауер и „Краля“ Пеле.

Лев Яшин е единственият вратар в света, който печели „Футболист на годината“ през 1963 година. Никой друг страж не е хващал повече дузпи от него, цели 150, като голяма част от застаналите „очи в очи“ с него изпълнители на дузпи казват, че той ги е хипнотизирал. Това е в сферата на догадките, но е факт, че много рядко някой е успявал да му отбележи гол от дузпа. Попитан каква е тайната за това, той отговаря типично по руски: „Една цигара преди мач за успокоение на нервите, а след нея и чаша водка за мускулен тонус“.

За изключителните си заслуги е награден с най-високото отличие на СССР – орден „Ленин“, през 1967 година. След края на футболната му кариера, той 20 години заема различни административни длъжности в любимия си Динамо Москва. Пред стадиона е издигната негова бронзова статуя. През 1986 година, Лев Яшин получава тромбофлебид, което налага ампутация на единият му крак. Земният му път приключва през 1990 година, от рак на стомаха, въпреки направената му операция за премахване на тумора. Той обаче остава в историята като блестящ вратар, истински спортсмен и новатор в рамките на футболната врата. Той е първият, който започва да организира защитната линия пред себе си, като постоянно им вика. Жена му дори го веднъж го обвинява, че крещи толкова силно, че чак тя го чувала в дома им. Той не е бил капитан на отбора, тъй като практиката играч на тази позиция да бъде с капитанската лента в онази епоха е била нечувана. Лидерството му на терена обаче е било признато от всички и те са се подчинявали на неговите думи. В съблекалнята на отбора, треньорът е казвал тактиката според развоя на мача, като е оставял на Лев да обясни кой какво точно трябва да направи, за да се постигне победата. Друга иновация, която е въведена от Яшин е боксирането на топката, когато тя е била трудна за хващане. Днес всички вратари го правят, но първият е най-добрият вратар на 20-ти век. Той въвежда и практиката за бързото хвърляне на топката с ръка, когато вижда възможност за контраатака.

През 1994 година ФИФА създава трофея „Лев Яшин“ за най-добър вратар на Световното първенство. World Soccer Magazine пък включва руския вратар в топ 100 на най-великите футболисти на двадесетото столетие. Това не е случайно, тъй като той част от всички класации за най-добрите играчи стъпвали на зеления килим. Почти всички най-добри вратари в света по един или друг повод са казвали, че като малки винаги са искали да приличат на „Черната Пантера“ Лев Яшин.