Начало Спорт Спортна енциклопедия Видове спорт Спорт с топка Футбол

Футбол

Футбол - изображение

Футболът се отнася към групата спортове, които се играят с топка, която с малки изключения се владее с крак, като целта е да се вкара в противниковата врата, като по този начин се бележи гол. Това безспорно е най-популярната игра в световен мащаб.

Общи елементи на играта

  • Два отбора от по 11 играча

  • Ясно очертана зона, в която се играе футбол

  • Две врати от двата края на терена, като целта на всеки от отборите е да отбележи в тази на противника

  • Всеки отбор определя своя тактика, за спиране на атакуващите играчи на другия отбор, а в същото време се стреми да пробие защитата му и да отбележи гол.

  • Футболистите имат право да използват всяка част на тялото си, за да движат топката, с изключение на ръцете си. Ръцете се използват само при странично хвърляне (тъч), когато топката е извадена от игралното поле. В игрова ситуация, само вратарите имат правото да използват ръцете си, като докосване на топката от останалите участници в мача се наказва с нарушение.

История

Игрите с топка, които наподобяват футбол са били практикувани още от Древен Рим и Елада, но днешният вариант на играта е създаден в Англия, която се счита за „родина на футбола“. Там се създават първите съвременни правила и от махленска игра, този спорт преминава към организирана отборна игра и се създават първите тимове.

Първият официално създаден футболен клуб в света е ФК Шефилд, с който се полагат основите на най-популярната игра в света с близо 3,5 милиарда фенове.

Правила на играта

Футболът се играе в съответствие с множество правила. Използваната топка е с обиколка 71 сантиметра, като всеки от отборите се стреми да я вкара във вратата на противника, която е с размер 7,32 на 2,44 метра. Който отбор отбележи повече голове, в рамките на игралното време, което е 90 минути без продълженията дадени от съдията, той е победител. С типичните за футбола движения, всеки играч се стреми да контролира топката с цел създаването на голово положение. Може да се използва дриблиране, подаване на топката към съотборник и удар към вратата, която е пазена от играч, наречен вратар. Той е единственият, който може да хваща топката с ръце. Всички останали на терена имат право да играят с ръце, само когато вкарват топката от тъч линията. Противниковите играчи могат да се опитват да отнемат топката от играча, но физическия контакт между тях е силно ограничен. Целта е да се отнеме топката, като се позволява тя да се атакува, но не и човека, който я води. В противен случай се отсъжда нарушение на правилата. При спиране на играта от рефера, топката се вкарва по определен начин, който може да бъде пряк свободен или непряк свободен удар. При първият, изпълняващият футболист има правото директно да отправи удар към вратата, докато при вторият се търси пас или центриране към съотборник.

В съвременният футбол не се вкарват много голове, особено когато става въпрос за професионални отбори. Това се дължи на големият брой тактики за защита и постройката на играчите по терена. Еволюцията на футбола доведе до това, че класическите позиции защитник, халф и нападател, вече са доста размити, тъй като крайните защитници вече много активно се включват и във фазата на нападението, халфовете преминават от атака в защита и обратно, а нападателите вече не са чисти оползотворители на цялата атака, а сами създават положения за гол на съотборниците си. Затова е важно да има една солидна физическа подготовка.

Подредбата на играчите от различните линии може да се различава, от което се определя и тактиката на отборите. Съществуват различни разновидности, при които десетте играчи (в тактиката не се включва вратаря) могат да се разпределят по линиите защита – халфове – нападение. Това както споменах не е строго регламентирано и линиите могат да преливат в зависимост дали отбора е в атака или в защита. Въпреки това, всеки футболист се специализира в точно определена позиция, тъй като има специфични характеристики, знания и умения, които трябва да се притежават. Много рядко се срещат универсални играчи, които могат еднакво добре да отнемат топката, да подават на близка или далечна дистанция, да играят силно с глава, да бележат голове и да имат всички останали аспекти на играта. Дори след много тренировки, не всеки човек може да има блестящо владеене на топката, техника на скорост, „кинжален“ завършващ удар, ускорение, бързина, повратливост, сила за борба при високите топки и перфектно виждане на играта. Затова има и толкова различни играчи, които треньорите селектират, за да създадат своята формация, с която да победят мениджъра или старши треньора на противниковия отбор.

Когато треньорът заложи на повече защитници тактическата си схема, това означава, че отбора му ще играе по-дефанзивно, а когато се заложи на повече атакуващи футболисти, той търси задължително победата, а не чака да играе за контраатака и „ако се получи нещо напред, добре!!!“

Играчи и екипите им

Всеки отбор се състои от 11 играча, от които единия задължително е вратаря. По време на самия мач, мениджърът има право да извърши 3 (в прия смени по свое желание, като чрез тях той може да се опита да промени развоя на мача, с промяна на тактиката, а също така да замени играч, който не го удовлетворява с играта си, такъв който се е контузил или се е изморил, а също така смяната може да бъде продиктувана от намерение на мениджъра да бави времето, когато остава малко до края на мача, неговият отбор води в резултата, а противника налага много силна преса, в опитите си да обърне развоя на мача. Групата, с която разполага всеки от треньорите за мача е от 18 човека, като преди срещата се обявява титулярен състав и резерви.

Екипите на играчите се състоят от футболна фланелка, къси панталони, чорапи (всички те са еднакви за съответния отбор, само номерата на играчите се различават), специални обувки и претектори за пищяла. Каски и маски не са задължителни, но някой от състезателите ги носят, тъй като са претърпели някакви травми и с тях защитават здравето си. Забранено е футболистите да носят всякакъв вид бижута, включително ланци, обици и часовници. Вратарите трябва да носят екип, който да се отличава от този на останалите полеви играчи и съдиите.

Заменените играчи нямат право да се връщат отново на терена в текущия мач.

Правилата на футбола се следят от главен съдия, който може да има двама или четирима помощници, а също така има и резервен съдия, който евентуално може да замести главния при определени обстоятелства, като например някаква контузия. Главният съдия е този, който прилага правилника за провеждане на футболния мач, като неговите решения са окончателни. При по- тежки нарушения, състезателите биват наказани с жълт картон, а при груби влизания в краката на противника, удари без топка или други, определени от правилника, съдията дава червен картон на състезателя и той трябва да напусне терена, като няма право да бъде заменен от друг. При два жълти картона също се напуска терена, тъй като те респективно водят до червен.

Футболен терен

Игрището на всеки стадион може да бъде с различни размери, като те трябва да варират от 90 до 120 метра на дължина и от 45 до 90 на ширина, като задължителното условие е той да бъде с правоъгълна форма, но не и квадратна. Вратите са с размери 732 сантиметра на дължина и 244 на височина. Пред тях има малко вратарско поле, в което всяко съприкосновение с вратаря се наказва с нарушение срещу него и голямо наказателно поле, в което ако нападателя бъде фаулиран, тогава съдията свири дузпа. Тя представлява 11 метров удар от специална точка. Това е най-тежкото наказание във футбола, тъй като изпълнителят застава очи в очи с вратаря и никой освен него не му пречи да отбележи. Получава се директен сблъсък на психиките и уменията.

Топката в и извън играта

Положението на топката по време на мача може да бъде в терена или извън него. Когато тя напусне игрището или съдията спре играта, има различни методи за продължаване на мача. Ето ги и тях:

Пряк свободен удар – при него, изпълнителят се опитва да отбележи гол, като противниковия отбор построява стена от няколко играча, с което се цели да му се попречи. Стената е разположена на 9 метра от точката за изпълнение, като топката трябва да я прехвърли или заобиколи, като преодолее и вратаря, докато посети мрежата. Има различни начини за изпълнението на пряк свободния удар, като например с фалц, който придава силна парабола и бързо въртене на топката, или с прав удар, който и придава движение, описвано като „ракета земя – въздух“. При него топката почти не се върти и върви трудно за предвиждане от вратарите движение.

Изпълнение на център – Прави се при започване на всяко полувреме или при отбелязване на гол от единия от отборите.

Тъч – При излизането на топката извън тъч линията, съдията отсъжда изпълнение на тъч от противника.

Гол – когато топката премине с целия си обем линията на вратата, след като е била изстреляна от атакуващ играч, без някой от защитата да успее да го спре.

Непряк свободен удар – отсъжда се за определени нарушения, като топката не може да бъде директно отправена към вратата, без втори играч да я е докоснал.

Корнер (ъглов удар) – отсъжда се, когато защитаващият се отбор извади топката зад линията на собствената си врата. Изпълнява се от ъгъла на игралното поле, от местата, обозначени с флагчета.

Спорна топка – нарича се още реферска или съдийска топка, като се присъжда, когато реферът е спрял мача поради някаква причина, която не е свързана с нарушение, обикновено при контузен играч на някой от отборите, получен дефект в топката, навлизане в терена на външно лице и други. 

Още по темата:

3.7, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияТестовеНовиниХранене при...ЛайфстайлЗдравни съветиСпортСпорт и туризъмЛюбопитноСнимкиИнтервютаПсихологияДиетиАнкетиСпециалистиОбразованиеНормативни актовеОрганизацииПроизводителиЗаведенияРецептиБотаникаЛечения