Панкратион
Панкратион е древен боен спорт, който бива включен в античните олимпийски игри през 648 година преди Христа и представлява комбинация между бокс и борба, като силно наподобява днешният ММА, но при него почти не съществуват правила. Самото наименование на спорта идва от гръцките думи πᾶν (цялата) и κράτος (сила). Единствено не са позволени бъркането в очите и хапането.
В древногръцката митология се казва, че героите Херкулес и Тезей са създателите на панкратион, като те са използвали елементи от борбата и бокса, с които са побеждавали своите противници. Доказателство за това са изображенията на битката на Тезей с Минотавъра в лабиринта и на Херакъл с Немейския лъв.
Панкратион е продукт на развитието на гръцкото общество през седми век преди новата ера, като той много успешно заема свободната ниша между борбата и бокса и от обикновено бойно изкуство използвано в армиите на древните градове-полиси се превръща в олимпийски спорт.
Постепенно техниките, които бойците използват започват да се усъвършенстват и да се добавят нови удари, като например тези с крака, като това много доближава панкратион до ММА. Започват да се използват и граплинг техниките като ключове и душене на падналия противник. В екстремни случаи, битките са водели и до смъртта на единият от състезателите. Това обаче в Елада се случва само в много редки и непредвидени случаи. Римляните заемат панкратиона от елините и го пренасят в гладиаторските битки, като тук вече се използват и метални боксове за нанасяне на по-големи поражения и много рядко победеният противник е излизал жив от арената. Войните от Спарта (хоплитите) и известната фаланга на Александър Македонски също се възползват от техниките на панкратион, когато биват обезоръжени от противниковите войни.
Начин на провеждане на състезанията
В турнирите по панкратион няма теглови категории, нито времево ограничение на битките. Все пак състезателите са разделени в три възрастови групи, като на олимпийските игри те са само две – момчета и мъже. Реферът на срещите винаги има в себе си пръчка, с която удря състезателя, който е нарушил правилото за забрана на хапането и бъркането в очите. Мачовете продължават до предаването на единият от бойците, който сигнализира това обикновено с вдигане на показалец. Съдиите също са имали право да спират боя, по своя преценка и ако видят явно превъзходство на единия от състезателите.
Всеки турнир започва с ритуал, като в две урни се поставят по една сребърна монета с изписана буква от гръцката азбука. Бойците са разделени в две групи и всеки тегли по една монета от една от урните, като преди това се моли на Зевз. Бойците изтеглили еднакви букви са съперници в първия кръг. Победителите връщат своите монети в съответните урни, след което отново се тегли жребий и така до финалния двубой. Съдиите стриктно следват действията на състезателите, като не им позволяват предварително да погледнат своите букви, до окончателното изтегляне на монетите от всички бойци.
Ако състезателите са нечетен брой, тогава един остава в резерв, като не са изключени случаите, той да бъде в няколко кръга в това положение, което е от огромна полза за него, защото този боец преминава в следващия етап без да се бие. Ако някой от тези резерви стане победител, той не получава голямо уважение от зрителите, но ако боецът е преминал през всички битки и ги е спечелил, той получава почести, сравними с тези към цар.
Обикновено в олимпийските игри участват 15-20 бойци, но историците описват до 9 кръга в турнирите, в които участват над 500 бойци, а са описани случаи от Платон и от Филон Александрийски (който също се е занимавал с панкратион), в които е имало над 2000 желаещи за участие в турнирите. Сами разбирате, че такъв брой състезатели не биха могли да премерят сили в рамките на игрите. Ето защо още в древността започват да се провеждат пресявките за получаване на квота, като бойците са били разделяни на регионален принцип и най-добрите са достигали до заветната цел – Олимпиадата. Тези регионални турнири са били доста преди игрите, за да могат бойците да се възстановят и да дойдат на игрите с пресни сили.
Панкратион в съвремието
Този древен спорт не е включен от Пиер дьо Кубертен в олимпийската програма на съвременните игри. Той дори се противопоставя на предложението с думите: "Ще включим всички други спортове, но не и панкратион". Въпреки това, този древен боен спорт започва да се възражда през ХХІ век, като вече в САЩ, Япония и Русия има основани федерации и все повече младежи започват да се насочват към него.
Още по темата:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА