Дан Колов – борба, свободни боеве, кеч

Дан Колов (Дончо Колев Данев) е може би най-известния в световен мащаб български борец и кечист. Роден е в село Сеник, близо до Севлиево, на 27 декември 1892 година и почива в родното си село на 26 март 1940 година. Той е първият български европейски шампион по свободна борба през 1936 година в Париж, като става вторият борец с толкова значимо отличие, след световния шампион в класическата борба Никола Петров, който завоюва своята титла през 1900 година.

Ранни години на Дончо Колев

Дончо е едва седемгодишен, когато почива баща му. Това трагично събитие го принуждава да стане овчар, за да може да оцелее. Напуска България през 1905 година, като заминава за Австро-Унгарската империя, където работи като градинар в Будапеща. През 1909 година, той среща другата наша легенда в борбата, Никола Петров, който го убеждава да емигрира в Съединените Щати.

Кариера в борбата и кеча

Дан Колов напуска България и заминава за САЩ, когато е на 17 години. Започва да работи каквото намери, докато не се установява като работник в железопътното строителство. Колегите му са впечатлени от неговата сила, като той става изключително популярен с това, че може да огъне ЖП релса около врата си. Дори веднъж се бие с мечка, по време на един ловен излет. Легендата разказва, че Колов се бори с голи ръце в продължение на над 1 час, като накрая получава шанс да убие животното с пушката си. Очевидци на това разказвали, че белези от пръстите на българина били ясно различими по врата на мечката. След като се разнася мълвата, Дан Колов веднага е нает на работа в цирк „Виктория“. В началото на ХХ век, свободната борба е била по-скоро под формата на днешния кеч, но без театралниченето и мачовете по сценарий. Ударите с ръце и крака са позволени и често бойците получават изключително тежки и сериозни наранявания. Това е основата на днешните смесени бойни изкуства (ММА).

Преди да бъде открит от Збишко Циганивич и да бъде трениран от него професионално, Колов използва само техники, които е научил в детските игри в Сеник. След като започва обучението си с треньор, Дан Колов много бързо напредва и става първият борец, който печели два пъти „Диамантения пояс“ от професионалния световен шампионат по борба в тежка категория.

Неговите най-известни победи са срещу:

• Руди Дусек в Ню Йорк през 1919 година;

• Джики „Удушвачът“ Хеген в Токио през 1921 година, като това потопява японците в скръб, тъй като Джики е местната легенда и голям любимец на цялата нация;

• Анри Деглан в Париж през 1933 години;

Той също така е трикратен европейски шампион в тежка категория по кеч, през 1934 и на два пъти през 1937 година. През последната година, Колов побеждава тогавашния шампион Ал Перейра, в реванша губи титлата и отново си я връща в същата година, но я губи в крайна сметка от Джо Саволди.

Балканския лъв започва кариерата си като борец, като участва в уговорените мачове между работниците в железопътната компания. По-късно спечелва турнира, организиран от цирк „Виктория“ през 1914 година, когато директорът на цирка кани гости от публиката да премерят сили със звездата Джеф Лоурънс „Циклопът“. Дончо приема предизвикателството и успява да тушира 105-килограмовия борец. Освен него, Колов побеждава и много от известните бойци от свободните двубои по онова време като Станислав Сбишко, Джак Ширей („Човекът – светкавица), Руди Дусек, Джо Стекер, Ед „Удушвачът“ Люис и Джим Браунинг. След победата му над Джики Хеген в Япония, публиката дори се опитва да убие Дан Колов, като покрай него прелетяват няколко хвърлени ножа. Преди този мач, през прозорецът на хотела му също е хвърлена кама, но българинът отново остава невредим. В турнирът по кеч в Париж, Колов побеждава всички свои опоненти, включително и Човекът с хилядата хватки Анри Деглан.

Дан Колов има изиграни между 1500 и 2000 мача, като има записани едва 72 загуби и 18 мача завършват без обявен победител, а само 3 от всички тях са в официални мачове.

Завръщане в България

След 30 години по света и спечелени турнири в САЩ, Бразилия, Япония и Европа, Дончо Колев се завръща в България и е посрещнат като национален герой. През цялата си кариера, той е получавал предложения да получи американско гражданство, но той всеки път отговаря по следния начин: „Дан Колов е българин!“ До своята смърт остава известен и с думите си: „Чувствам се силен, защото съм българин.“ За него, родината е най-свещеното и свято нещо. Той помага на много свои сънародници, както по света, така и тук. През годините на върха, той става милионер, но дава всичките си пари за благотворителност. Първият самолет на Български Пощи е закупен от него, а също така изгражда ВЕЦ в родното си село, за да има електричество в него. Когато се обсъжда закупуването на турбината, един от присъстващите го пита дали парите, които дава не са прекалено много. Тогава Дан Колов му заявява, че нещата трябва да се правят напълно, а не само да покрие част от разхода.

При завръщането си у дома, той не спира да обикаля клубовете по борба и да тренира младите борци, но не спира и със своята състезателна кариера до последната година от живота си. Той организира много мачове в София и дарява всички приходи от тях. Въпреки, че е световна знаменитост, при слизането му от влака от Париж, посрещачите му предлагат да го закарат до родния му дом с карета, но той отвръща: „Напуснах дома си пеша и ще се върна в него пеша!“ Това звучи доста стряскащо днес, тъй като такава скромност и голямо сърце са просто немислими от страна известна личност.

След 1944 година, БКП го удостоява посмъртно с титлата „Заслужил майстор на спорта“, а от 1962 година, Българска Федерация по Борба организира международен турнир на негово име. През 1999 година бе създаден и филма „Дан Колов – Краля на кеча“.

Смъртта на Дан Колов

Великият българин умира на 26 март 1940 година от туберкулоза. Неговият ковчег е бил пренесен от Девети артилерийски корпус и погребан с лице към Стара планина по негово изрично настояване преди смъртта му („Балкан срещу Балкан“). Според слуховете за смъртта му, че болестта не е придобита по естествен начин, а му е причинена от френски лекари, малко преди да се завърне в България. Известно е, че е имало много опити той да бъде опозорен или омаломощен, поради многото му победи над френски кечисти, включително Деглан.