Пособия за голф

Пособията за голф обхващат различни елементи, които се използват за практикуването на спорта голф. Към тях се включват топката за голф, клъбовете, обувките, сака и други, с които ще можете да се запознаете по-надолу:

Топка

Първите топки за голф са били изработвани от твърдо дърво, най-често бук. Между 1400 г. и 1600 г. започват да се правят и по-скъпи топки, които са от кожа и са пълни с птичи пух. След 18-ти век започват да се правят нови топки за голф, които са наричани гута-перча и са комбинация между латекс и дървесина. По-късно през този век започва да се изработва и топката за голф с трапчинките. След 1900-та година се експериментира с гумено ядро обвито в кожа. Кръглите трапчинки са били патентовани през 1910 година, но те стават популярни чак през 1940 година, когато патентът изтича.

Съвременните топки за голф са от синтетични материали, като те могат да бъдат с 2, 3 и дори 4 слоя. Минималния допустим диаметър е 42,67 милиметра, а масата не може да надвишава 45,93 грама. В зависимост от модела, трапчинките могат да са от 300 до 450, като тяхното предназначение е да подобрят аеродинамиката и да придадат въртене на топката. Твърдите топки, като тези от сърлин помагат за постигане на далечни дистанции, докато меките, например изработените от уретан генерират по-бързо въртене и имат по-добро спиране.

Клъбове

Играчът обикновено носи по няколко клъба по време на игра (но не повече от 14, тъй като това е позволената максимална бройка от правилника). Има три основни вида клъбове – дървени, железни и путъри. Дървените се използват за удар на топката от колче или от тревата, а понякога и когато тя е попаднала в неравен терен. Предназначение са за далечни дистанции. Железните клъбове (наричат се „айрън“) се използват за близки дистанции и ударите с тях са доста прецизни. С путърите се удря най-вече от грийна (тревната площ около дупката), но могат да са полезни и когато топката попадне в пясъчен бункер. Обикновено играчите вземат със себе си водещия дървен клъб и тези с номера 3, 5, 7 и хибриден (дървено-железен) и железните от 1 до 9. Колчетата (клиновете) могат да бъдат за пясък, за изпращане на висока топка, за фиксиране на топката при наклон и при попадането и в ниска част на феъруейя.

Маркер за топката

Когато топката е в грийна, тя може да бъде вдигана за да бъде почистена, а също така и защото е застанала на пътя на следващият голфър, както и по други обстоятелства. В такъв случай се маркира нейната позиция със специален маркер. Той обикновено е кръгъл и плосък и е изработен от пластмаса или от метал. Днес има и доста по-модерни маркери, които наподобяват плюшени играчки и т.н.

Чанта за голф

Голфърите обикновено носят клъбовете в специална чанта за голф. Те обикновено са направени от полиестер, текстил и / или кожа, пластмаси и имат метална армировка. Имат няколко джоба, които са предназначени за аксесоарите, които се използват по време на играта.

Количка за голф

Това са превозните средства, които служат на голфърите да се предвижват по протежението на игрището и да пренасят чантата за голф. Повечето случаи тези колички са захранвани от батерии и са с електромотор. Традиционният начин за предвижване на голфърите е пеша, но съвременните изисквания за спазване на графика на всеки играч налага бързо преместване от една дупка до друга, като може да се наложи да се изминат по 8 километра на една игра.

Облекло за голф

То включва ръкавици, обувки и панталони, ризи и чорапи, които са специално изработени, за да позволят свободно движение и да предпазват играчите от студа или топлината.

Ръкавици – използвани са за да се подобри сцеплението на ръцете с клъбовете. Обикновено се продават поотделно, а не като чифт и повечето голфъри ги ползват само за водещата си ръка, но не е изключено да се носят и на двете. С ръкавиците се получава много по-голям контрол и могат да се изпълняват доста сложни удари на далечно разстояние.

Обувки – те са с шипове, прикрепени към ходилата. Могат да бъдат метални или пластмасови (меки шипове), като увеличават сцеплението при удар и помагат на изпълнението. Някой голф игрища забраняват използването на метални шипове, за да не се нарушава тревната настилка. Шиповете могат да се заменят, като има различни методи за закопчаването им към подметките.