Принц Насим Хамид – бокс

Насим Хамид, известен още като Принц Насим, е бивш английски боксьор, шампион на IBF, WBC, WBO в категория Перо и европейски шампион в категория Петел.

Хамид е известен със своите странни и в същото време много артистични изпълнения на ринга. Не по-малко впечатляващи са излизанията му, като тези с Шевролет Импала, с летящо килимче, върху трон, носен от „роби“, с асансьор, имитирайки клипа на песента „Трилър“ на Майкъл Джексън, а също и облечен в маска за Хелоуин. Популярно бе и неговото влизане на ринга със салто над горното въже.

Кариерата на Принца

Насим Хамид е роден в Шефилд, Англия през 1974 година , но родителите му са от Йемен. Започва да се занимава с бокс още от ранна възраст, като през 1992 година се явява на първите си състезания в категория муха. Бързо започва да се издига и да става известен, след като в повечето случаи нокаутира противниците си още в първия рунд. На 20 години той става европейски шампион в категория Петел, след като буквално нанася побой над италианеца Винченцо Белкастро. През 1994 година спечелва титлата в WBC, след победа над Фреди Круз, който се отказва в шестия рунд, заради явното превъзходство на Принц Насим.

Популярността му започва да нараства с главоломна сила, заради неортодоксалният му стил.

През 1995 година той е обявен за претендент №1 за титлата на WBO в категория Перо, въпреки че никога не е участвал в нея. Той обаче побеждава шампиона Стив Робинсън, след като доминира и го сваля в нокдаун в петия рунд, а съдията прекъсва мача в осмия. Мачът се провежда в Кардиф Армс парк на открито и под непрестанен проливен дъжд.

Първата защита на титлата му бе срещу нигериеца живеещ в Австрия, Саид Лавал“, като още с първият си удар Хамид го сваля на пода, а мачът приключва в 35-тата секунда, след нов нокдаун. Публиката не е особено въодушевена, тъй като е била настроена за дълга среща, но става свидетел на най-бързото приключване на мач за титлата.

Втората защита на Насим Хамид е срещу непобеденият пуерториканец Даниел Алисеа. Принцът се появява на ринга върху голям престол. За негова изненада обаче, Алисеа започва много добре мача и го сваля в първия нокдаун в кариерата му. Още във вторият рунд обаче, Насим сваля противника си два пъти и съдията прекратява мача.

Мач след мач, Насим Хамид поваля съперниците си и за 27 срещи няма нито една загуба.

През февруари 1997 година той печели титлата на IBF, побеждавайки дългогодишния шампион Том „Бум Бум“ Джонсън в осмия рунд. Още в третия рунд Джонсън е силно замаян и започва да се олюлява, но издържа до осмия, където е нокаутиран със силен ъперкът.

Титлата на WBC Принцът печели през 1999 година, след победа над шампиона от Мексико Сезар Сото.

Хамид срещу Барера

След 35 победи, Принц Хамид за пръв път усеща вкуса на поражението. На 7 април 2001 година, в залата на хотел MGM Grand в Лас Вегас, той се изправя срещу Марко Антонио Барера и въпреки, че е фаворит според букмейкърите с коефициент 1/8 той губи мача. В тази среща бързината на Хамид, с която той доминира се оказва недостатъчна. Барера е толкова бърз, че почти нито един сериозен удар на Принца не достигат до него. В същото време той не играе в защита, а постоянно атакува и това изненадва шампиона. В крайна сметка Барера е по-гъвкав и вкарва много по-впечатляващи комбинации, което кара съдиите да му дадат победата в мача.

Краят на кариерата на Принц Насим Хамид

На 18 май 2002 година в Лондон Арена, Хамид се връща на ринга и това се оказва неговият последен боксов мач. Негов противник е европейския шампион Мануел Калво. Побеждава го след единодушно решение на съдиите. След мача той заявява, че скоро ще се завърне отново на ринга, но това така и не се случва. Отдава се на семейството си, тъй като по време на своята кариера Принца постоянно е на тренировъчни лагери и не може да види близките си по 3-4 месеца. Отказването му от бокса също така се дължи и на хронични болки в лявата ръка, след множество фрактури и операции.