Начало Спорт Спортна енциклопедия Известни отбори Отбори във футбола ПФК ЦСКА (София, България)

ПФК ЦСКА (София, България)

ПФК ЦСКА (София, България) - изображение

За възникването на ЦСКА София има различни гледни точки, някой смятат че отборът е приемник на АС-23, други го определят като изцяло нововъзникнал клуб след обединение на няколко софийски отбора. Това е може би един от малкото тимове в България, за които има 100% доказателства за точната му дата на основаване – 5 май 1948 година и това може да се докаже с документи и снимки, за разлика от голяма част от по-старите отбори в страната ни. На тази дата се подписва обединителен протокол между стария квартален отбор „Септември“ и Централен дом на войската. Подписи под него поставят представители от двете страни, които са съответно Петър Михайлов и Иван Мирски. Този документ е обнародван във вестниците и се пази в много архиви.

Първоначално отбора се е казвал „Септември при ЦДВ“ и е бил типичен за онези години армейски клуб, който е създаден след Втората Световна Война по подобие на сръбския Партизан (Белград), румънския Стяуа (Букурещ), унгарския Хонвед (Будапеща), чешкия Дугла (Прага) и полския Легия (Варшава).

Повечето от футболистите на Септември са били от бедни семейства и обединението с армията е било огромен шанс да се измъкнат от неизвестността и нищетата. Още през първата си година след създаването (или по-точно 4 месеца от подписването на протокола) ЦСКА среща Левски във финалните двубои от първенството. Първият мач е на 5 септември и „сините“ печелят с 1:2, а четири дни по-късно в реванша, резултата е 2:1 за новосформирания отбор на „червените“. Очертава се трети мач между двата отбора, тъй като в тези години не е съществувала практиката за продължения и дузпи, когато малко след 90-тата минута ЦСКА вкарват за 3:1 и печелят шампионата. Футболистите получават премия от по 80 лева и парче офицерски плат. По пътя си до този финал ЦСКА срещу Славия стадион „Юнак“, като крайният резултат е 1:1. Следва елиминиране на Априлов (Габрово) и Спартак (Варна). От тук тръгва историята на най-успешния български отбор. Първите шампиони са Стефан Геренски, Борислав Футеков, Манол Манолов, Димитър Цветков, Никола Алексиев, Нако Чакмаков (к), Димитър Миланов, Стойне Минев, Стефан Божков, Никола Божилов и Кирил Богданов.

От създаването си, ЦСКА е спечелил 31 титли на страната, 20 национални купи, а що се отнася до представянето им в Европа, „армейците“ са достигали два пъти до полуфинал и четири пъти до четвъртфинал за КЕШ, както и веднъж до полуфинал за КНК, което го прави най-добре представилият се български отбор турнирите на стария континент.

Основните цветове на клуба са червено и бяло, като резервните екипи на играчите са бели с червени елементи и черни с червени елементи. ЦСКА играе домакинските си мачове на стадион „Българска Армия“, който е с капацитет 22015 места. Основният съперник на отбора е Левски (София) и мачовете между двата отбора се наричат „Вечното дерби на България“.

През 1954 година, след няколко промени в името на отбора се стига до ЦДНА (Централен Дом на Народната Армия), като в периода до 1962 година, с това име са постигнати най-сериозните успехи на „армейците“. Те печелят 9 поредни титли и достигат до втория кръг на новосъздадената Европейска купа.

60-те години на ХХ век

През 1962 година, ЦДНА се обединява с доброволческа спортна организация „Червено знаме“ и така се формира ЦСКА „Червено знаме“. През настоящия сезон отборът завършва трети, след пловдивските Ботев и Спартак, а през следващият е чак 11 в крайното класиране, което води до уволнението на легендарния треньор Крум Милев, водил ЦСКА от 1949 година. До 1966 година, титлата нито веднъж не отива във витрината на „Българска армия“, но през сезон 66-67 ЦСКА постига първия си голям международен успех, достигайки до полуфиналите на Купата на европейските шампиони. Там се изправя срещу италианския гранд Интернационале. След две равенства 1:1, според правилата трябва да се проведе трети мач на неутрален терен. Много от слуховете и легендите за този мач са свързани с подаряването на ултрамодерен автобус от страна на миланския отбор, което склонява ЦСКА да се съгласят на мач в Болоня (Италия). Там „червените“ губят с 1:0.

През следващите два сезона не са постигнати успехи, като отборът остава съответно на 5-то и на 2-ро място. Името на ЦСКА отново е свързано с това на Септември през 1968 година и отбора започва да се нарича ЦСКА „Септемврийско знаме“. Още на следващата година е спечелена титлата, с помощта на преминалия от Берое (Стара Загора) нападател Петър Жеков. Той се превръща в най-големия голмайстор на България, като неговия рекорд за брой отбелязани голове не е подобрен до днес.

70-те години

Този период се смята от всички за времето, в което ЦСКА става популярно име в Европа. Клубът започва десетилетието скромно, като завършват втори в шампионата, но за сметка на това достигат до 1/16 финалите в КНК, където отпадат от Челси с резултат от двата мача 0:2. В следващите 3 години обаче, ЦСКА става неизменен шампион и заедно с това се превръща в една от най-големите изненади в европейския футбол, като елиминира трикратния победител в КЕШ Аякс (Амстердам), който преди мачовете е бил абсолютен фаворит. На четвъртфиналите обаче, българите са спрени от германския колос Байерн. Между 1975 и 1979 година, още две титли влизат във витрината на „Българска армия“.

80-те години на изминалия век

Сезон 1980-81 година също бе запомнящ се за ЦСКА, който печели още една титла и отстранява в евротурнирите не кой да е, а европейския шампион Нотингам Форест с 1:0 и в двата мача, преди да бъде спрян на четвъртфиналите от бъдещият такъв Ливърпул с резултат от двата мача 6:1.

През следващият сезон, ЦСКА достига до вторият си полуфинал в КЕШ, отстранявайки по пътя си Реал Сосиедад, ФК Гленторан и действащия еврошампион Ливърпул. Армейският клуб отговарят по подобаващ начин на „Мърсисайдци“ за унижението от предната година, като губят на стадион „Анфийлд“ с 1:0, но на „Българска армия“ побеждават с 2:0 с головете на Стойчо Младенов. Полуфиналът е срещу Байерн Мюнхен и започва повече от зле за българския шампион. Още до 16-тата минута те инкасират 3 гола в мрежата си. 85000 екзалтирани фена на националния стадион виждат как им се измъква така желания финал за КЕШ. ЦСКА обаче сътворява чудо и печели мача с 4:3, но в баварската столица губят с 4:0 и не успяват да надскочат себе си.

През 1984-85 година, „червените“ завършват зад вечния съперник Левски, но пък успяват да достигнат до финала за Купата на България.

1985 година – злощастният финал и разпускането

Датата е 19 юни, мястото – Национален стадион „Васил Левски“. Финалният мач е белязан от много спорни съдийски решения и груби влизания, както и от атакуване на съдията от страна на играчи на Левски. ЦСКА печели мача с 2:1 и дори пропуска дузпа при 2:0. След мача, заради многобройните нарушаващи социалистическия спортен морал действия на играчите, двата клуба са разформировани, а някой от най-силните им играчи получават доживотна забрана да играят футбол. С постановление на ЦК на БКП, най-вече на Милко Балев, ЦСКА се преименува на Средец, а Левски на Витоша. След по-малко от година, това постановление е отменено в частта за забрана на играчите да упражняват професията си и те са с възстановени права. Под името Средец, клубът завършва на четвърто место през сезон 1985-86, след отборите на Берое (Стара Загора), Тракия (Пловдив) и Славия (София).

През 1987 година, към името на клуба е добавено ЦФКА (Централен Футболен Клуб на Армията) Средец, като следващите три години са белязани от големи успехи и три последователни титли. След 40 – годишно партньорство между ЦФКА и Септември, през 1988 година Септември София отново става независим клуб.

Под ръководството на Димитър Пенев, освен титлите, ЦФКА Средец достига до полуфинал за КНК срещу Барселона през 1989 година. За да достигне до този етап, армейският клуб отстранява холандския Рода след дузпи, като двата отбора си разменят по една победа с 2:1.

На полуфинала, воденият от Йохан Кройф отбор на Барселона елиминира ЦФКА, но холандският наставник вижда таланта на Христо Стоичков и от там тръгва звездната кариера на играча.

90-те години на ХХ век

Десетилетието след падането на комунизма е период на бурни промени в българския футбол, които засягат и ЦСКА (името им е възстановено). Отборът става шампион на България, през март 91-ва година, бившият футболист и администратор Валентин Михов е избран за президент. Клубът придобива правата на някой от най-силните футболисти в страната, като Йордан Лечков, Ивайло Андонов, Стойчо Стоилов. През 92-ра година тимът от Борисовата градина отново е шампион, но в европейските турнири отпада от Аустрия (Виена) след загуба с 3:1 в Австрия и победа с 3:2 в София. В същото време Валентин Михов е избран за президент на БФС и Петър Калпакчиев го замества начело на ЦСКА. След недобро управление и редица треньорски смени, в крайна сметка Илия Павлов става президент на отбора, а неговата компания „Мултигруп“ налива доста средства. Въпреки това, парите не могат да преодолеят неефективното управление на клуба, като само за един сезон се сменят петима треньори. Цветан Йончев дори е бил на този пост само за един ден. По това време, ЦСКА побеждава Ювентус за Купата на УЕФА с 3:2 в София, но заради нередовната картотека на Петър Михтарски, торинския гранд взема служебна победа с 0:3. В реванша в Италия, „Бянконерите“ печелят с 5:1.

През 1995 година, ЦСКА прави силна селекция, като назначава за треньор Пламен Марков, но след разочароващ първи полусезон, той е сменен от Георги Василев, който е направил шампиони веднъж Етър и два пъти Левски. През сезон 1996-97, този треньор води армейците до златен дубъл (първенство и купа). В Европа, ЦСКА среща Стяуа (Букурещ), като на румънска земя се стига до 3:3 и феновете виждат продължаването в следващия кръг, но това не се случва след поражение с 0:2 в София.

Георги Василев неочаквано за всички е освободен от поста си през втората половина на сезон 97-98, след победа над Спартак (Плевен) с 3:0, а неговото място заема Петър Зехтински. През тази година в клуба се завръщат Трифон Иванов, Христо Стоичков и Емил Костадинов, но те не могат да се разберат за капитанската лента и в крайна сметка, точно преди мача с Левски, „Камата“ напуска „червените“ след само 4 изиграни мача и отива да играе в Саудитска Арабия. След приключването на сезона напуска и Трифон Иванов, а отбора е останал на трето място.

През 1999 година, ЦСКА завършва на пето място, но в отбора се налагат младите таланти и бъдещи звезди на българския футбол Мартин и Стилиян Петрови, Димитър Бербатов и Владимир Манчев.

Заради неплатени суми към Нефтохимик, през сезон 1999-2000 армейците не могат да картотекират голяма част от футболистите си и разполагат само с 16 играча. Собствеността на клуба преминава в ръцете на Васил Божков, който става мажоритарен акционер.

Новото хилядолетие

ЦСКА сменя няколко треньора, като малко преди края на първенството изостава с 9 точки от Левски. Грешки на синия отбор обаче позволяват тази разлика да остане само 2 точки преди решителния двубой между вечните съперници. Армейския клуб доминира тотално, като Бербатов прави няколко пропуска, докато мачът не навлезе в 90 минута, когато Георги Иванов – Гонзо не отбелязва гола на победата за Левски, с който тима от Герена си подпечатва шампионската титла.

През лятото на 2000 година треньор на ЦСКА става италианския специалист Енрико Катуци, който променя играта на „червените“. Той обаче напуска през зимата, като обяснява това си решение със семейни проблеми. Отново следват няколко треньорски смени, след като Левски тотално доминира над ЦСКА до 2002 година. През лятото е назначен Стойчо Младенов и под негово ръководство тима постига 13 поредни победи в първенството и за първи път от 1997 година е отново шампион.

В квалификациите за груповата фаза на Шампионска лига, ЦСКА е отстранен от Галатасарай, като по този начин отбора получава право да играе за Купата на УЕФА, но и там е елиминиран от Торпедо (Москва). Това води до уволнението на треньора, а малко след това клуба е напуснат от новодошлите Родриго Соуса и Лео Лима срещу 3 милиона долара, като те посочват като причина забавянето на заплатите им с 2 месеца.

Александър Станков е назначен за временен треньор, а през зимата отбора е поет от Ферарио Спасов. Въпреки, че ЦСКА става шампион, треньорът е сменен от сърбина Миодраг Йешич. Под негово ръководство, армейците печелят рекордната си 30-та титла през 2005 година.

В квалификациите за Шампионска лига ЦСКА отстраняват ФК Тирана, но във втория кръг се изправят срещу стар и познат съперник – европейския шампион Ливърпул. Мачът на българска земя завършва 1:3, а на „Анфийлд“ се стига до неочаквана загуба на домакините с 0:1 с гол на Валентин Илиев, след центриране от ъглов удар. ЦСКА отпада, но продължава във вторият по сила турнир в Европа. Там изненадващо за мнозина отстраняват Байер Леверкузен с Димитър Бербатов в състава си. По този начин се класира за групите в Купа на УЕФА, но остава пети след спечелване на едва 3 точки от 4 мача.

През сезон 2005-2006, ЦСКА е на първо място през първия полусезон, като води пред втория Левски със 7 точки. През пролетта обаче се случва немислимото и ЦСКА не става шампион, а е втори, на 3 точки зад клуба от квартал Подуене. Васил Божков обвинява Йешич за пропуснатата титла и го уволнява, но много от феновете обвиняват президента в уговорки и черно тото.

Пламен Марков отново поема отбора, но през пролетта е сменен от Стойчо Младенов след като изостава от Левски с 6 точки. В крайна сметка армейците остават втори в шампионата.

През следващата година (2007-2008), ЦСКА купува играчи за над 2 милиона евро, но още в първия кръг за Купата на УЕФА е отстранен от френския Тулуза, с гол в последните секунди на 96-тата минута след изпълнен тъч и нескопосана намеса на Йордан Тодоров, при което Андре-Пиер Жиняк се оказва най-съобразителен. Локомотив (Пловдив) отстранява „червените“ и от Купата на България, като се получава огромен скандал заради тримата играчи Стойко Сакалиев, Александър Бранеков и Иван Иванов, които играят под наем в Пловдив, но са собственост на ЦСКА и според договорите им те не могат да играят срещу отбора, държащ правата им. Те обаче участват в мача, така или иначе.

В края на сезона обаче, титлата отново влиза във витрината на „Българска армия“, а разликата от втория Левски е цели 16 точки. На пети май 2008 са организирани големи празненства по случай 60-годишнината на ЦСКА и е изградена алея на славата, включваща имената на бивши и настоящи звезди на армейския клуб. Това е и последната засега титла за отбора, като чак през сезон 2010-11 е спечелен 1 трофей – Купата на България под ръководството на треньора Милен Радуканов.

През следващата година Радуканов обявява амбициите си за титлата, като води топ нападателите Янис Зику и Жуниор Мораеш. Първият сериозен тест е Суперкупата на България, където съперник е Литекс. ЦСКА печели с 3:1, а след това постига 8 поредни победи в първенството. След това обаче Славия побеждава „червените“ с 2:1, а Черно Море им измъква с 0:0, което води до уволнението на треньора, а легендата Димитър Пенев е назначен на негово място. През зимата Зику е продаден в Южна Корея за над 1 милион евро. По-късно е продаден и Мораеш в Украйна за над 2,5 милиона евро. ЦСКА е воден от Стойчо Младенов от втория полусезон, но въпреки, че армейците водят до последните кръгове пред Лудогорец, те позволяват на разградчани да ги доближат на 2 точки преди решителния двубой за титлата. В крайна сметка ЦСКА губи в лудогорието и се прощава с титлата. В мачовете за Купата на УЕФА отборът е отстранен от неизвестният тим на Мура, което не се приема добре от привържениците.

Сезонът не започва много добре за ЦСКА, но в краят на шампионата тимът достига до третото място в класирането. Той обаче се отказва от участие в турнира Лига Европа, поради финансовата криза, която обхваща клуба.

Сезон 2014-15 започва с нова мащабна селекция, тъй като поради забавяне на заплатите си тръгват много футболисти, включително и Емил Гъргоров, а Мартин Петров се оттегля от футбола. Нещата изглеждат обнадеждаващи, като ЦСКА завършва първи в есенния полусезон, но в турнира за Купата на България отпада безславно от Монтана. По време на зимната пауза напуска Антон Карачанаков, след неразбирателство с треньора Стойчо Младенов. 

Вторият полусезон започва изключително лошо за армейците, като те записват 9 мача без победа, със само 3 равни срещи и без отбелязан гол, което е антирекорд за клуба. Още преди навлизането в плейофната фаза, Стойчо Младенов е заменен на поста старши треньор от Галин Иванов, но нещата не се подобряват. Неразбориите във финансите на клуба също достигат до връхната си точка, като собственикът Александър Томов иска заем от Петър Манджуков, срещу гарантирането му с акции. След като настъпва падежът на дълга и неуспешното му погасяване, собственик става Петър Манджуков, но той се отказва и дарява своите акции на феновете, а начело на ЦСКА застава неговият син Ивайло Манджуков. На 28 април ръководството решава да смени отново треньорът, след серията от незадоволителни резултати, като така се стига до назначаването на Любослав Пенев, който за пореден път се завръща в родния си клуб. Първият мач на Пенев е в Стара Загора, където червените записват ново равенство без отбелязан гол, но според думите на треньорът, футболистите са се старали и това ще доведе до прекъсване на негативната серия.

Още по темата:

3.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортЛайфстайлСпорт и туризъмИсторияНовиниТестовеЛюбопитноХранене при...Здравни съветиСоциални грижиАнкетиНормативни актовеОрганизацииСнимкиГеографияПроизводителиОбразованиеЗаведенияСпециалистиАптекиИнтервюта