Христо Стоичков

Христо Стоичков Стоичков (08/02/1966 г.) е най-известният в световен мащаб и успешен български футболист. Считан е за един от най-великите играчи на своето поколение. Наричат го „Камата“, „Старото куче“, „Модерният ляв“, а докато играе за Барселона, феновете на отбора го наричат „Ел Пистолеро“ (Стрелецът). Той е бивш национален състезател, част от българското „Златно поколение“, което постигна най-големия успех във футболната ни историята, завършвайки на четвърто място на Световното първенство през 1994 година в САЩ. Там Стоичков печели голмайсторският приз с 6 гола, заедно с руснака Олег Саленко.

Освен със своя неоспорим футболен талант, Христо Стоичков е известен и с характера си, който не рядко му носи жълти и червени картони, но още повече му носи слава и уважение от приятели и противници. Носител е на множество отличия, включително „Златната топка на Европа“, „Европейската Златна обувка“, „Златната обувка“ от Световното първенство и „Бронзовата топка“ от САЩ`94 (Тогава пред него са само други двама велики футболисти – Ромарио и Роберто Баджо).

Христо Стоичков - началото на "златната 8-ца"

Кариерата на Христо започва в школата на пловдивския Марица, но родителите му го изпращат в Харманли и го поверяват на треньора на Хеброс, като му казват, че може да прави каквото поиска с него, само и само да може да завърши средно образование. Естествено, треньорът вижда какъв необработен диамант държи в ръцете си още след първите изяви на младежа на футболното игрище. След добрите си игри в отбора на Хеброс (Харманли), той е забелязан от скаутите на ЦСКА (София) и преминава на „Българска Армия“. Буйният му нрав обаче му навлича големи проблеми и във финала за Купата на България срещу Левски, като двата отбора се сбиват и след мача са разформировани, а Стоичков и останалите виновници получават доживотна забрана да играят футбол. В крайна сметка това наказание е намалено само до една година. След завръщането си във футбола, Христо печели златната обувка със своите 38 гола за ЦСКА, които отбелязва в 30 мача. Емблематични за „червена“ България са четирите му гола срещу вечния съперник Левски, след което играещият с номер 8 Стоичков излиза в следващият си мач с номер 4, за да унижи още повече „Сините“.

Христо Стоичков, Йохан Кройф и Барселона

През същата година ЦСКА достига до полуфинал за Купа на Националните Купи, където среща Барселона. На тренировката преди първия мач в Испания, Стоичков отива и наблюдава състава на противника. Тогавашният треньор на „Каталунците“, легендата Йохан Кройф, отива и му казва, че с такива упражнения ще ги победят, а Стоичков да отива да си почива, защото го чака труден мач срещу неговите момчета. „Камата“ само се усмихва и му отговаря, че момчетата на Кройф трябва да се вложат много повече в тренировката, за да могат да го спрат и дори ЦСКА да загуби, Барса ще получи поне 2 гола от „Модерния ляв“. Йохан Кройф си мисли, че това българско момче е полудяло да му говори така, но Стоичков си спазва обещанието и въпреки, че „Червените“ отпадат, той вкарва 2 гола в първия мач и един във втория. Впечатлен от характера и уменията на Христо, Кройф го купува от ЦСКА за сумата от 4,5 милиона долара и го присъединява към своя „Дрийм тийм“. С лидерските си качества Стоичков помага на клуба да запише един от най-славните периоди в цялото му съществуване, като заедно печелят 5 титли на Испания, четири от които поредни, 4 Суперкупи на страната, 1 Купа на Краля и 1 Купа на Шампионската лига, след успех на финала над Сампдория с 2-1. Барселона достига и още веднъж до финала на ШЛ, но там губи от Милан с 4-0.

Христо Стоичков е сред идолите на феновете на Барселона, като много от тях заявяват, че са заобичали този отбор заради „Камата“. В Каталуния той е легенда, която хората обичащи червено – синия отбор никога няма да забравят. В тандем с Ромарио правят убийствен дует в атаката, като Стоичков може да играе еднакво добре като ляво крило и като централен нападател.

В първият си сезон за клуба, Христо е наказан да не играе два месеца, тъй като настъпва съдията и му чупи костица на ходилото. Въпреки това отсъствие от терените, той завършва първенството с 14 отбелязани гола и 6 за КНК.

Стоичков е играл и за Парма един сезон, после се връща в Барселона отново. Също така е бил футболист на Ал-Наср, Кашива Рейсол, Чикаго Файър и Ди Си Юнайтед.

През 1994 година е обявен за европейски футболист на годината, като печели Златната топка.

Кариера на Христо Стоичков в националния отбор на България

На Световното първенство в САЩ, Стоичков става голмайстор с 6 попадения и взема Златната обувка на първенството, а заедно с нея и Бронзовата топка. Според думите му, най-щастливият момент от неговия живот е вкарването на гола срещу Германия на четвъртфиналите, като точно преди да бие пряк свободния удар, той се сеща че дъщеря му има рожден ден, прави две крачки назад и след това изпраща топката в мрежата на Бодо Илгнер, който само гледа как тя преминава покрай него. Стоичков даже не вижда гола, той тръгва в обратната посока и започва да се радва, а след това споделя, че е било важно само да прехвърли стената от играчи, това че ще е гол е било ясно. На полуфинала Христо пак бележи, този път срещу Италия от дузпа, но френският рефер Жоел Киню жестоко „порязва“ българите, тъй като най-вероятно не е забравил паметния мач на „Парк де Пренс“, при който Франция отпада от Световното за сметка на България.

Христо Стоичков и останалите футболисти са посрещнати в родината като герои, след най-успешното първенство в историята на българския футбол.

В квалификациите за Евро`96, България завършва на второ място в групата си, след Германия и като най-добър подгласник се класира за финалната фаза. Стоичков вкарва 10 гола, но няма да се забрави първия мач срещу Германия в София, в който нашите губят с 0-2 на полувремето. Германците мислят, че са взели реванш за загубата от преди 2 години и повечето световни коментатори на мача казват, че българите явно са победили с късмет в САЩ. Не така обаче смятат Стоичков и компания, като през второто полувреме именно „Модерния ляв“ вкарва 2 гола, а Емил Костадинов добавя 1, като Германия отново е на колене пред малка България.

Стоичков се оттегля от националния отбор през 1999 година след 2 неуспешни първенства – Евро`96 в Англия и Световното първенство във Франция. Той има 37 гола в 83 мача за страната ни.

След края на кариерата си на игрището, той я сменя с тази на треньорската скамейка, а в последствие става анализатор и коментатор за американското издание на мексиканската телевизия Телевиса.