Първият състезател по киокушин карате с втори дан в света, страдащ от церебрална парализа, е българинът Панайот Чанков

Малко преди края на работния ми ден, случайно ми попадна името на един човек, с когото веднага се свързах и докато си комуникирах с него, не знаех какво се случва с мен – целия треперих и усещах странно чувство на гордост, че можех да се докосна, макар и виртуално, до първият човек в света, притежаващ втори дан по карате киокушин, страдащ от детска церебрална парализа, и въпреки нея състезател. А какво бе изумлението ми, като ми сподели, че от над 7 години тренира и стрийт фитнес, прекарвайки много от времето си по лостовете в двора на близкото училище.

Някои от вас може би са чували за него, повечето със сигурност не са, затова ви го представям с гордост, че този човек е българин – Панайот Чанков или наричан за кратко от приятелите си Понкича. Той е роден през 1992 година, но по-страшното е диагнозата, с която се ражда – детска церебрална парализа.

Тази болест се дължи на увреждане на мозъка, но в голяма част от случаите точната причина за развитие на церебрална парализа е идиопатична (не е известна).
Част от причините за развитие на болестта могат да бъдат:

• Преждевременно раждане

• Недостатъчно снабдяване на мозъка с кръв, кислород или хранителни вещества преди или по време на раждането

• Физическа травма на главата

• Тежка инфекция, засягаща мозъчната тъкан — например менингит. Може да увреди развиващата се нервна система на плода

• Rh несъвместимост между майка и дете

• Генетични заболявания, които влияят върху развитието на мозъка

При всички засегнати от церебрална парализа хора са налице проблеми с движението на тялото и поддържането му в нормално положение. При част от засегнатите се установява леко накуцване или силно затруднено ходене. При други индивиди нарушенията включват нарушен или липсващ контрол на движението на крайниците или други части на тялото (като например устата и езика), което може да доведе до затруднения в храненето и говора.

При хората с тежки форми на церебрална парализа е по-вероятно да се установят и други проблеми, като например припадъци или умствено увреждане.

Панайот никога не е мислел, че неговата болест е недостатък, който му пречи да живее. За него, проблемите са просто едно препятствие, което трябва да бъде прескочено, дори ако трябва да надскочиш себе си. Макар и в затруднено положение, той не се отказва от своите мечти и решава да започне да спортува, за да подобри кондицията на мускулите си, за да може да подобри цялостно движенията си.

Може би е имало хора около него, които не са вярвали, че има смисъл от това, че той изобщо ще успее да се справи. Той ги опровергава и аз не се учудвам на това, предвид мисленето му:

„Трудното и лесното е въпрос на нагласа, работата е там, че аз винаги си казвам, че това, което правя е лесно и с времето то става лесно.“ - ми каза Панайот.

Естествено, с такава мотивация и хъс, човек би направил всичко. След като прекарва 2 години в тренировки на лостовете, неговото тяло укрепва достатъчно и той решава да започне да тренира карате киокушин при сенсей Стефан Будурович (VІІ дан карате и V дан джиу-джицу) в Сливен. В началото му се струва трудно, но всеки път, когато си тръгва от залата отчаян, на другия ден се връща още по-мотивиран и успява. Неговата цел е да стигне по-далече, отколкото когато се е отказал и си е мислел, че това е невъзможно. Не само в спорта, но и в живота.

След като печели няколко състезания по лостове, той започва да се подготвя и за състезания в канадската борба през 2016 година, след 6 години в уличния фитнес и 4 години в каратето. Той е едно истинско вдъхновение за всички хора, които са болни от церебрална парализа, но и за всички онези, които си намират причина, която им пречи да тренират тялото и духа си. И въпреки това казва:

„Мисля, че всеки човек може да бъде вдъхновение и мотивация за самия себе си, просто трябва да повярва в силата си.“

Да, той е прав и наистина всеки от нас трябва да погледне вътре в себе си и да повярва в собствените си сили...