Начало Спорт Спортна енциклопедия Спортни турнири и първенства Шампионати в моторните спортове Рали Дакар

Рали Дакар

Рали Дакар - изображение

Рали Дакар, известно преди време като Париж – Дакар и Париж – Гранада – Дакар е най-известният ежегодно провеждан рали рейд в света. В самото му начало през 1978 година, състезанието започва от Париж (Франция) и завършва в Дакар (Сенегал), но поради заплаха за сигурността на състезателите при преминаването на Мавритания, ралито е отменено през 2008 година, а от 2009 година насам се провежда в Южна Америка и по-специално в Чили и Аржентина. Въпреки това, името му се запазва непроменено. Надпреварата е отворена както за професионалисти, така и за аматьори, като пилотите-любители съставляват почти 80% от участниците.

Въпреки, че се нарича рали, което предполага състезание по пътища с различни настилки, това състезание се провежда предимно офроуд и това налага използването на много сериозни машини, които са истински „офроуд зверове“. Тук модифицираните шосейни леки автомобили, които по презумпция се използват във WRC например. В повечето от секциите на етапите се налага да се пресичат кал, пясъчни дюни, камилска трева, храсти, скали и други. Разстоянията, които трябва да се преодоляват във всеки етап варират от къси до 800-900 километра на ден.

История на рали Дакар и неговите маршрути

Надпреварата възниква през 1978 година, една година след като рали състезателят Тиери Сабин се изгубва в пустинята и след като известно време обикаля, той решава че тук може да се провеждат ежегодни състезания. Първоначално ралито се провежда от Париж до Дакар, като през Средиземно море, целия „керван“ преминава със самолет. Поради някой политически фактори, през годините мястото, на което се каза в Африка се променя. В историята на ралито, Дакар е бил почти винаги крайна точка, с няколко изключения. От 1979 до 1994 година, Париж е играл ролята на начален град на надпреварата, както и през 1998 години и 2001 година, а през 1994 година се прави по-необичаен маршрут, който е Париж-Дакар-Париж, с планиран финал на Шанз-Елизе. Поради оплакване от страна на кмета на френската столица, финалът се мести в Евродисниленд. Това е причината и за преместването на стартовете в различни градове в следващите години.

Пълен списък на маршрутите през годините

  • 1979–1980: Париж – Дакар

  • 1981–1988: Париж – Алжир – Дакар

  • 1989: Париж – Тунис – Дакар

  • 1990–1991: Париж – Триполи (Либия) - Дакар

  • 1992: Париж – Кейп Таун (ЮАР)

  • 1993: Париж – Дакар

  • 1994: Париж – Дакар – Париж

  • 1995–1996: Гранада – Дакар

  • 1997: Дакар – Агарде – Дакар

  • 1998: Париж – Гранада – Дакар

  • 1999: Гранада – Дакар

  • 2000: Дакар – Кайро

  • 2001: Париж – Дакар

  • 2002: Арас – Мадрид – Дакар

  • 2003: Марсилия – Шарм ел Шейх

  • 2004: Клермон-Феран – Дакар

  • 2005: Барселона – Дакар

  • 2006–2008: Лисабон – Дакар

  • 2009: Буенос Айрес – Валпарайсо – Буенос Айрес

  • 2010: Буенос Айрес – Антофагаст – Буенос Айрес

  • 2011: Буенос Айрес – Арика – Буенос Айрес

  • 2012: Мар дел Плата – Капиапо – Лима

  • 2013: Лима – Тукуман - Сантяго

  • 2014: Розарио – Салта - Валпарайсо

През 1992 година, Хуберт Ориол спечели състезанието при автомобилистите, а след това го стори на два пъти и при мотоциклетистите, което го превърна в първия състезател, печелил Рали Дакар на 2 и на 4 колела. Дванадесет години по-късно, Стефан Петерханзел направи същият подвиг. През 2001 година, Юта Клайншмид стана първата жена, която печели трофея при автомобилистите, заедно с нейния помощник-водач Андреас Шулц, управлявайки Митсубиши Паджеро / Монтеро.

През 2008 година, заради терористични атаки, ралито се налага да премине през Мароко, Западна Сахара и през пасищата и пустините на Мавритания. Участъците, при които се налага да се премине през Атар и пясъчните дюни и каньоните на област Адрар в Мавритания, се определят като най-трудните в цялата история на надпреварата. На 4 януари 2008 година, ралито е отменено заради опасност от терористични атаки. Това налага сериозна заплаха за бъдещето на Рали Дакар, но Чили и Аржентина предлагат те да приемат следващото състезание. Чехия и Унгария също са сред кандидатите за организиране на ново трасе в Централна Европа. В крайна сметка, Южна Америка печели възможността за предоставянето на нов маршрут за Рали Дакар и от 18 януари 2009 година, то се провежда отвъд Атлантика.

Състезателните машини и техните класове

Трите основни състезателни групи в Дакар са мотоциклети, включително и АТВ, автомобили (заводски и бъгита) и камиони. Тези превозни средства трябва да демонстрират изключителна издръжливост, като много от тях са модифицирани или специално конструирани за целта.

Мото клас

Той е разделен на 3 групи. Първата се нарича Маратон и в нея са включени само леко модифицирани мотори, като тя се дели на 2 подгрупи, в зависимост от това дали обема на двигателя им е под или над 451 кубически сантиметра. Група 2 е тази на Супер-производителите, като машините по своята същност да доработени мотори от клас Маратон. Група 3 включва АТВ-тата, като тя се дели на „до 500“ и „над 500 кубически сантиметра“.

От 2012 година, всички двуколесни мотори вече са ограничени до двигатели с обем 450 кубически сантиметра. Най-много победи са постигнати с мотоциклети от марките Хонда, Ямаха, КТМ и БМВ.

Автомобилен клас – Т1, Т2 и Открит

Класът на автомобилите се състои от превозни средства с тегло до 3500 килограма, които са разделени в няколко категории. Група Т1 включва подобрени офроуд автомобили. Т2 са заводските офроуд автомобили, а Открития клас приема лекотоварни автомобили, като пикапите например. Митсубиши Паджеро / Монтеро е най-успешният модел в историтяа на състезанието, включително със своите 7 поредни години от 2001 до 2007 година. Някой от другите използвани модели са Хамър (Н1 и Н3), Фолксваген Туарег и Амарок, БМВ (Х6, Х3 и Х5) и Нисан Навара. Жан-Луи Шлесер пък конструира серия от пясъчни бъгита, с които спечели няколко пъти надпреварата. В Рали Дакар са използвани и американски стил професионални камиони (така наречените Баха бъги), но те рядко успяват да се наредят в челото на класирането.

Камиони – Т4 и Т5

Към тях се причисляват товарните автомобили с тегло над 3500 килограма, като те са разделени на 2 групи. Т4 са състезателните камиони, които участват в надпреварата, а Т5 са помощни машини, които пътуват само от стан до стан и пренасят резервните части на машините и имат ролята на своеобразни ремонтни боксове. Клас Т4 включва от своя страна също 2 подгрупи, като те са за модифицирани и заводски камиони. Към Т4 се причисляват модели като Татра, ЛИАЗ, Камаз, Хино, МАН, ДАФ, Рено Керакс, Мерцедес, Унимог, СКАНИЯ и ИВЕКО. Мерцедес са използвали в началото и два двигателя, като тяхната сумарна мощност надхвърля 1000 конски сили. По-късно Татра и Камаз започват да доминират в този клас, но след 2000 година към тях се включват ДАФ и Мерцедес.

Значими победители в Рали Дакар

Кралят на Рали Дакар безспорно е Владимир Чагин с Камаз. Други известни победители са Сирил Деспре, Жан-Луи Шлесер, Карлос Сайнц, Юта Клайншмид, Хироши Масуока, Стефан Петерханзел, Юха Канкунен и други.  

Още по темата:

5.0, 2 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортСнимки