Рали Дакар

Рали Дакар

Рали Дакар, известно преди време като Париж – Дакар и Париж – Гранада – Дакар, е най-известният ежегодно провеждан рали рейд в света. В самото му начало през 1978 година, състезанието започва от Париж (Франция) и завършва в Дакар (Сенегал), но поради заплаха за сигурността на състезателите при преминаването на Мавритания, ралито е отменено през 2008 година, а от 2009 до 2019 година се провежда в Южна Америка и по-специално в Чили и Аржентина. От 2020 година се мести в Саудитска Арабия, за да се върне оригиналното усещане за надпревара сред пясъчните дюни, както в оригиналното издание. Въпреки това, името му се запазва непроменено. Надпреварата е отворена както за професионалисти, така и за аматьори, като пилотите-любители съставляват почти 80% от участниците.

Въпреки, че се нарича рали, което предполага състезание по пътища с различни настилки, това състезание се провежда предимно офроуд и това налага използването на много сериозни машини, които са истински „офроуд зверове“. Могат да се видят модифицирани шосейни леки автомобили, доста по-сложен вариант на тези отWRC, например, мотори, камиони, бъгита и ATV-та. В повечето от секциите на етапите се налага да се пресичат кал, пясъчни дюни, камилска трева, храсти, скали и други. Разстоянията, които трябва да се преодоляват във всеки етап варират от къси, до такива с дължина 800-900 километра на ден.

История на рали Дакар и неговите маршрути

Надпреварата възниква през 1978 година, една година след като рали състезателят Тиери Сабин се изгубва в пустинята и след като известно време обикаля, той решава че тук може да се провеждат ежегодни състезания. Първоначално ралито се провежда от Париж до Дакар, като през Средиземно море, целия „керван“ преминава със самолет. Поради някой политически фактори, през годините мястото, на което се каза в Африка се променя. В историята на ралито, Дакар е бил почти винаги крайна точка, с няколко изключения. От 1979 до 1994 година, Париж е играл ролята на начален град на надпреварата, както и през 1998 години и 2001 година, а през 1994 година се прави по-необичаен маршрут, който е Париж-Дакар-Париж, с планиран финал на Шанз-Елизе. Поради оплакване от страна на кмета на френската столица, финалът е пренасочен към Евродисниленд. Това е причината и за преместването на стартовете в различни градове в следващите години.

Пълен списък на маршрутите през годините

• 1979–1980: Париж – Дакар

• 1981–1988: Париж – Алжир – Дакар

• 1989: Париж – Тунис – Дакар

• 1990–1991: Париж – Триполи (Либия) - Дакар

• 1992: Париж – Кейп Таун (ЮАР)

• 1993: Париж – Дакар

• 1994: Париж – Дакар – Париж

• 1995–1996: Гранада – Дакар

• 1997: Дакар – Агарде – Дакар

• 1998: Париж – Гранада – Дакар

• 1999: Гранада – Дакар

• 2000: Дакар – Кайро

• 2001: Париж – Дакар

• 2002: Арас – Мадрид – Дакар

• 2003: Марсилия – Шарм ел Шейх

• 2004: Клермон-Феран – Дакар

• 2005: Барселона – Дакар

• 2006–2008: Лисабон – Дакар

• 2009: Буенос Айрес – Валпарайсо – Буенос Айрес

• 2010: Буенос Айрес – Антофагаст – Буенос Айрес

• 2011: Буенос Айрес – Арика – Буенос Айрес

• 2012: Мар дел Плата – Капиапо – Лима

• 2013: Лима – Тукуман - Сантяго

• 2014: Росарио – Салта – Валпарайсо

• 2015: Буенос Айрес – Икике – Буенос Айрес

• 2016: Буенос Айрес – Салта - Росарио

• 2017: Асунсион – Ла Пас – Буенос Айрес

• 2018: Лима – Ла Пас - Кордоба

• 2019: Лима - Лима

• 2020: Джеда – Рияд – Кидия

• 2021: Джеда – Рияд – Буряда - Джеда

През 1992 година, Хуберт Ориол спечели състезанието при автомобилистите, а след това го стори на два пъти и при мотоциклетистите, което го превърна в първия състезател, печелил Рали Дакар на 2 и на 4 колела. Дванадесет години по-късно, Стефан Петерханзел направи същият подвиг. През 2001 година, Юта Клайншмид стана първата жена, която печели трофея при автомобилистите, заедно с нейния помощник-водач Андреас Шулц, управлявайки Митсубиши Паджеро / Монтеро.

През 2008 година, заради терористични атаки, ралито се налага да премине през Мароко, Западна Сахара и през пасищата и пустините на Мавритания. Участъците, при които се налага да се премине през Атар и пясъчните дюни и каньоните на област Адрар в Мавритания, се определят като най-трудните в цялата история на надпреварата. На 4 януари 2008 година, ралито е отменено заради опасност от терористични атаки. Това налага сериозна заплаха за бъдещето на Рали Дакар, но Чили и Аржентина предлагат те да приемат следващото състезание. Чехия и Унгария също са сред кандидатите за организиране на ново трасе в Централна Европа. В крайна сметка, Южна Америка печели възможността за предоставянето на нов маршрут за Рали Дакар и от 18 януари 2009 година до 2019 година, то се провежда отвъд Атлантика. Там ландшафта е коренно различен от обичайните дюни на пустинята, като участниците трябва да се борят със скалистия терен и пампасите, за които мотористите казват, че са доста сериозно предизвикателство, като не липсват и близки до пустинните маршрути, като например преминаващите през Перу. Освен тази южноамериканска страна, през годините трасетата преминават през Чили, Аржентина, Боливия и Парагвай.

През 2020 година е 42-то издание на рали Дакар и първото в Саудитска Арабия и изобщо в Азия. Събитието стартира в Джеда, а финалната линия е в Ал-Кидия, като се преминават 12 състезателни етапа.

Първите победители в тази нова дестинация при автомобилите е Карлос Сайнс, при мотоциклетистите Рики Брабек (той е единственият северноамериканец, който печели в който и да е от класовете в рали Дакар), при камионите – Андрей Каргинов, при АТВ-тата победител е Игнасио Касале, а в клас UTV – Кейси Къри.

Организаторите признават, че са имали известни колебания, но въпреки това са търсели алтернатива на Южна Америка, поради влошени отношения между тях и местните правителства. Така се стига до подписване на 5-годишно споразумение за преместването на рали Дакар в Близкия изток.

Новият маршрут е около 7900 километра, като 5000 от тях е под формата на специални етапи. От Джеда, състезателите се насочват на север към Червено море и след това на изток към столицата на Саудитска Арабия – Рияд. След ден почивка, ралито се насочва към Арабската пустиня, а от нея към Шубайтах и Кидия.

През 2021 година бе представено изцяло ново трасе, стартиращо от Джеда, преминаващо през Биша, Рияд, Хаил, Сакака, Неом, Янбу и връщайки се обратно в Джеда. То е по-бавно, по-разнообразно и много по-технично. Включва един начален етап, 1 маратонски и още 12, от които 2 в затворен маршрут.

През 2020 година бяха представени някои нови формати. Пътните книги, които вече са цветни, се раздават 15 минути преди стартовете на секторите за време, като целта е да се повиши конкуренцията и да се изравнят възможностите между големите отбори и полупрофесионалните състезатели. Така всички стартират по непознат и непроучен предварително маршрут и се виждат истинските способности на пилотите и навигаторите, а и се премахва измамата с високите технологии, достъпни за големите отбори. Всички електронни помощни устройства задължително се изключват и се кара само по пътна книга, както е било в миналото. Също така, организаторите поставят камери в автомобилите на топ 19 фаворитите, за да се прегледат записите в случай на възникнали съмнения.

При мотоциклетите се въвежда етап „Супер маратон“, като се дават само 10 минути време за евентуален ремонт по машината, ако се наложи такъв. За четириколесните АТВ и UTV се позволява време от 15 минути за презареждане с гориво.

Всички UTV бяха хомогенизирани в една категория FIA T3 – леки бъгита до 900 килограма и с обем на двигателя до 1000 кубически сантиметра. Те се разделят на две подкатегории, а именно базови, с ограничение до 120 км/ч и прототипи, с ограничение до 130 км/ч.

Състезателните машини и техните класове

Четирите основни състезателни групи в Дакар са мотоциклети, АТВ, автомобили (заводски и бъгита),UTVи камиони. Тези превозни средства трябва да демонстрират изключителна издръжливост, като много от тях са модифицирани или специално конструирани за целта.

Мото клас

Той е разделен на3групи, като вече всички машини са с ограничение на двигателя до 450 кубически сантиметра. Първата се нарича „Елит“ (G1) и в нея се включват всички състезатели, завършили в топ 10 в генералните квалификации или печелили етапни победи в предишните издания на надпреварата. Втората подгрупа е „Неелитни“ (G2), наричана понякога и „Супер производители“, като в нея участват състезатели, които някога са успявали да завършат в някои от етапите на квалификациите за Дакар или в Световната купа по крос кънтри рали. Третата подгрупа е „Маратон“, като в нея машините трябва да са само с леки модификации и има доста забрани за използваните компоненти.

Автомобилен клас – Т1, Т2

Класът на автомобилите се състои от превозни средства с тегло до 3500 килограма, които са разделени в няколко категории. Група Т1 включва прототипи с тръбна рама и купе от фибро стъкло или карбон. Те често изглеждат като заводските автомобили, като са разделени на подкласове в зависимост от използваното гориво и това дали са със задвижване на един или два моста. Т2 са заводските офроуд автомобили, като те имат доста рестрикции за това кое може и кое не може да се модифицира. Най-често промяната по тях включва наличие на защитна клетка, по-големи резервоари и седалки корито. В „Открития клас“ са включени лекотоварните автомобили, като пикапите например. Митсубиши Паджеро / Монтеро е най-успешният модел в историята на състезанието, включително със своите 7 поредни години от 2001 до 2007 година. Някой от другите използвани модели са Хамър (Н1 и Н3), Фолксваген Туарег и Амарок, БМВ (Х6, Х3 и Х5) и Нисан Навара. Жан-Луи Шлесер пък конструира серия от пясъчни бъгита, с които спечели няколко пъти надпреварата. В Рали Дакар са използвани и американски стил професионални камиони (така наречените Баха бъги), но те рядко успяват да се наредят в челото на класирането.

UTV

Това е най-новият клас в рали Дакар, отделен след 2017 година като Т3. Включва прототипи с леко тегло и често оборудвани с мотоциклетни двигатели.

Камиони – Т4 и Т5

Към тях се причисляват товарните автомобили с тегло над 3500 килограма, като те са разделени на 2 групи. Т4 са състезателните камиони, които участват в надпреварата, а Т5 са помощни машини, които пътуват само от стан до стан и пренасят резервните части на машините и имат ролята на своеобразни ремонтни боксове. Клас Т4 включва от своя страна също 2 подгрупи, като те са за модифицирани и заводски камиони. Към Т4 се причисляват модели като Татра, ЛИАЗ, Камаз, Хино, МАН, ДАФ, Рено Керакс, Мерцедес, Унимог, СКАНИЯ и ИВЕКО, като други производители също са имали желание да се включат в надпреварата, но се оказва, че машините им не са пригодени да преодоляват дюните. Мерцедес са използвали в началото и два двигателя, като тяхната сумарна мощност надхвърля 1000 конски сили. По-късно Татра и Камаз започват да доминират в този клас, но след 2000 година към тях се включват ДАФ и Мерцедес.

Отворен клас

Тук се включват всички машини, които не покриват техническите стандарти на FIA, и обикновено са с алтернативни източници на захранване или с електрически двигатели.

Значими победители и рекорди в рали Дакар

Кралят на Рали Дакар безспорно е Владимир Чагин с Камаз. Други известни победители са Сирил Деспре, Жан-Луи Шлесер, Карлос Сайнс, Насер Ал-Атия, Юта Клайншмид, Хироши Масуока, Стефан Петерханзел, Юха Канкунен и други.

Рекорди на рали Дакар

Мотоциклети

• Най-много победи: Стефан Петерханзел – 6, Сирил Невьо, Сирил Деспре и Марк Кома – 5

• Най-много етапни победи: Стефан Петерханзел и Сирил Деспре – 33

• Най-много спечелени етапни победи в едно състезание: Хюбер Ориол – 9

• Най-много победи при производителите: КТМ – 18, Ямаха – 9, Хонда и БМВ - 6

Автомобили

• Най-много победи: Стефан Петерханзел – 7, Ари Ватанен – 4, Насер Ал-Атия, Рене Метж, Пиер Лартиг и Карлос Сайнс – 3

• Най-много етапни победи в едно състезание: Пиер Лартиг – 10, Джаки Икс – 9

• Най-много победи при производителите: Митсубиши – 12, Пежо – 7, Мини – 5

Камиони

• Най-много победи: Владимир Чагин - 7

• Най-много етапни победи: Владимир Чагин - 63

• Най-много етапни победи в едно състезание: Владимир Чагин - 9

• Най-много победи при производителите: Камаз – 17

UTV

• Най-много победи: Леанро Торес, Рейналдо Варела, Франсиско Котардо и Кейси Къри по 1

• Най-много етапни победи в едно състезание: Рейналдо Варела - 5

• Най-много победи при производителите: Can-Am – 3

Общи рекорди

• Най-много участващи превозни средства – 688

• Най-много участници – 603

• Най-много жени участници – 17

• Най-много финиширали състезатели – 301

• Най-малко участници – 153

• Най-малко финиширали състезатели – 67

• Най-дълъг маршрут – 15000 километра

• Най-къс маршрут – 6263 километра

• Най-много подиуми без победа – Йошимаса Сугавара – 7 (2 сребърни медала и 1 бронзов)

• Участници в най-много класове – Кийс Куулен 4 (мотоциклет, автомобил, АТВ и камион) и Йошимаса Сугавара 3 ( мотоциклет, автомобил и камион)

• Най-възрастен участник – Марсе Хюгени на 81 години

• Най-млад участник – Митчел ван ден Бринк на 16 години