Карлос Сайнс – автомобилизъм

Карлос Сайнс (роден на 12 април 1962 година) е испански автомобилен състезател. В Световния Рали Шампионат (WRC), той печели титлата с тима на Тойота през 1990 и 1992 година, а четири пъти е вицешампион. Благодарение на неговото представяне, той носи и титлите при конструкторите за тимовете на Субару (през 1995 година), Тойота (1999 година) и Ситроен (3 пъти от 2003 до 2005 година).

Наричат го Матадорът, като той държи рекорда за най-много стартове в кариерата. Той също така е първият пилот, който не е от Скандинавия и печели Рали 1000 езера във Финландия. На няколко пъти е близо да спечели и Рали Швеция, но завършва втори 4 пъти и трети 2 пъти. Освен успехите си във WRC, Сайнс печели и Рали Дакар (през 2010 година), Състезанието на Шампионите (през 1997 година) и Рали шампионата на Азия и Пасифика (през 1990 година). Негови навигатори през годините са Антонио Бото, Луис Моя и Марк Марти.

Синът му, Карлос Сайнс – младши, който е роден на 1 септември 1994 година, също е професионален пилот, състезаващ се във Формула 1 за отбора на Скудерия Торо Росо.

Кариера на Карлос Сайнс

Първите години

Преди да премине към моторните спортове, талантливият Карлос Сайнс играе футбол и скуош. Като тийнейджър, той преминава проби в Реал Мадрид, а като състезател по скуош става шампион на Испания, когато е на 16 години. Първият му досег с автомобилния спорт е във Формула Форд, още докато се занимава с футбол и със скуош. Родителите му се надяват той да стане адвокат и изпадат в истински ужас, когато той напуска университета и се фокусира изцяло върху кариера в състезателния автомобилизъм.

Форд (1987-88 година)

Сайнс започва да се състезава през 80-те години и печели Испанския Рали Шампионат с Форд Сиера Косуърд през 1987 и 1988 година. В същото време той се включва за пръв път и в Световния Рали Шампионат с тима на Форд и участва в 2 от кръговете, завършвайки седми в Рали Корсика и осми в Рали Великобритания (Уелс). През следващия сезон, той на два пъти остава на пето място в Рали Корсика и Рали Сан Ремо. След това той напуска Форд и се присъединява към отбора на Тойота.

Тойота (1989 – 1992 година)

Въпреки, че до преди това всички участия на Тойота Селика са във високо специализирани състезания за издръжливост, като например Сафари ралитата, то новата комбинация от Сайнс +Тойота бързо дава своите плодове. През първия си сезон, Карлос стартира с 4 отпадания, но след това в три поредни кръга се качва на подиума. Негов съотборник е двукратния световен шампион Юха Канкунен. В края на сезона, Сайнс е на път да спечели шампионата, но в последното рали неговия автомобил получава механичен проблем и така той остава втори.

През сезон 1990, Карлос Сайнс печели ралитата Акрополис, Нова Зеландия и Финландия (Ралито на хилядата езера) и Уелс, завоювайки първата си титла при пилотите, изпреварвайки състезателя на Ланча, Дидие Ориол и Канкунен, с което слага края на доминация на италианската марка в Група А от 1987 година.

През следващият сезон Сайнс не успява да защити титлата си, позволявайки на Юха Канкунен да стане номер 1 за сезона със 150 точки, а испанецът остава със 143, което говори за ожесточената конкуренция между тях. Карлос печели титлата си предната година със 140 точки.

През 1992 година битката е още по-жестока, като към Канкунен и Сайнс се присъединява Дидие Ориол. В крайна сметка титлата отива в отбора на при испанеца, който е с новата Тойота Селика ST 185.

В негова чест, от Тойота произвеждат лимитирана серия от 440 автомобила, които имат плакет с неговото има в интериора и винил отвън. Дори се говори, че Карлос Сайнс си е запазил автомобила подарен му от производителя, като ходи с него на мачовете на Реал Мадрид, в домакинствата му на Сантяго Бернабеу.

През следващите години, пилотът преминава през отборите Джоли Клуб (завършвайки осми с Ланча Делта Интеграле), Субару (два пъти завършва втори), отново Форд (три пъти е трети във WRC и веднъж шести), а също се състезава за Тойота Кастрол и за Ситроен Тотал, преди да се оттегли от рали спорта през 2005 година.

Късна кариера на Карлос Сайнс

През 2006 година, испанецът преминава към участие в Рали Дакар, сядайки зад волана на Фолксваген, а негов навигатор е двукратния победител от тази надпревара, Андреас Шулц. Успява да спечели 4 етапа, но завършва на 11 място в генералното класиране. През следващата година негов навигатор става французина Мишел Перен, също бивш шампион. Успяват да спечелят 5 етапа и завършват на 9-то място в крайното класиране.

През същата тази 2007 година, той се кандидатира за вице-президент на любимия си Реал Мадрид, след оставката на Фернандо Мартин. Освен това, печели Световната Купа по крос-кънтри рали с тима на Фолксфаген.

През 2008 година печели Централноевропейското рали, което замества Рали Дакар през тази година, тъй като последното е отменено заради мерките за безопасност и гражданските войни в Африка.

През януари 2009 г., партнирайки си отново с Перен, той повежда в Рали Дакар, но отпада в 12-ия етап. По-късно през 2009 г., Сайнс спечели Ралито по Пътя на коприната с екипа на Фолксваген. В Рали Дакар 2010, Сайнс отново сменя своя втори пилот, избирайки испанеца Лукас Круз. Сайнс побеждава своя съотборник Насер Ал-Атия и взема дебютната си титла в събитието. През 2010 г. Сайнс спечели и Ралито по Пътя на коприната за втори път. През 2011, на Рали Дакар, Сайнс завърши 3-ти.

Сайнс се включва в Рали Дакар 2013 г. с чисто ново бъги. Неговият съотборник бе бившият победител от състезанието Насър Ал-Атия, а отборът бе подкрепен от Катар и от Red Bull. Карлос Сайнс спечели първия етап, но се сблъска по-късно с различни проблеми и накрая беше принуден да се откаже след шестия етап, поради повреда в двигателя. След това Сайнс коментира: „Въпреки резултата, наистина си струваше да съм тук с тази концепция ... Надявам се, че опитът ще бъде полезен за в бъдеще, макар че не знам дали аз ще съм този, който ще седи зад волана". Все пак, по-късно Сайнс обяви, че би искал да бъде част от Рали отбора Катар Ред Бул и да се завърне в Дакар през 2014 година. Той взема участие, но приключва състезанието в 10-тия етап след катастрофа.

Проект WRC на Фолксваген

Когато Фолксваген обяви своето навлизане във WRC през 2013 г., от тима обявяват, че Сайнс ще е част от проекта WRC. Директорът на Фолксваген по въпросите с моторните спортове Крис Нисен каза, че той се нуждае от "10 секунди", за да убеди Сайнс да стане част от усилията на компанията в новата програма. Той също сподели, че отборът ще има нужда от Сайнс за някои тестове на новия автомобил. През ноември 2011 г., испанският пилот имаше честта да кара при първите километри на новия Фолксваген Поло R WRC в близост до Трир, Германия, когато започна тестването. В края на 2011 г., Нисен също така разкри, че би искал да види Сайнс да участва в някои от ралитата с Поло WRC, преди той окончателно да приключи кариерата си. В началото на 2012 г., Сайнс управлявал Поло WRC в първия тест на макадам в Испания, заедно със Себастиан Ожие, а през лятото той изпитва автомобила и във Финландия. През декември същата година, испанският пилот отхвърли слуховете, че ще кара за отбора на Фолксваген в някои от ралитата през 2013 г., но заяви, че е на разположение за тестване, ако е необходимо.

Сайнс отново се състезава през 2012 г., включвайки се в историческото рали със стария си помощник-водача Луис Моя в Испания. Той сяда зад волана на Порше 911 и печели надпреварата.

През същата тази година, Сайнс е приет в Залата на славата на рали спорта, заедно с Мишел Мутон.

Проектът на Пежо за Рали Дакар

През март 2014 г. беше обявено, че Пежо се завръща в Рали Дакар през 2015 г. Към отбора се присъединяват Карлос Сайнс и Сирил Депре, които ще се състезават със специално подготвеното за надпреварата Peugeot 2008 DKR. Още в началото на Рали Дакар 2015, Сайнс е сред първите трима, а след няколко етапа вече е лидер в надпреварата. До 10-тия етап... Въпреки, че се движи с най-добро темпо и през него и увеличава преднината си пред останалите и този път Сайнс няма късмет. Получава повреда в скоростната кутия и в кормилната уредба и макар сервизния камион да успява да върне бъгито му в бокса, механиците заявяват, че повредата е много сериозна и няма да успеят да я отстранят. Така за четвърти път Карлос Сайнс не успява да достигне до победата, въпреки добрите предпоставки.

Победата в Дакар не му се изплъзва през 2018 година, като той е зад волана на Peugeot 3008 DKR Maxi, а през 2020 година той отново е на върха в най-трудната рали надпревара, този път управлявайки Mini John Cooper Works Buggy.