Раменна нестабилност в спорта

Спорта е свързан с големи натоварвания на ставите и връзковия апарат и често е съпътстван от хронични проблеми като раменната нестабилност. Това е проблем свързан както с травматизма, така и с анатомичните особености и двигателната активност в съответния вид спорт. Раменната нестабилност най-често е следствие от предишна луксация в раменната става или травми водещи до намаляване на стабилността ú.

Какво представлява раменната нестабилност?

Раменната нестабилност е склонност към спонтанни и чести луксации (изкълчвания) или частични размествания в рамото (сублуксации) по време на движение. Най-често се касае за нестабилност в предно-долната част на ставата и за такъв тип луксации и сублуксации (при 90-95%). Причините за раменната нестабилност са свързани с разхлабването на капсуло-лигаментарния апарат на раменната става, в следствие от предишно изкълчване или еднотипни движения с ръце, при някои спортове. Пример за такива спортове са плуване, волейбол, бейзбол, при които с течение на времето може да се отслаби връзковия апарат и това да доведе до нестабилност в раменната става. От раменна нестабилност страдат най-вече млади спортисти като най-засегнати са мъжете под 25 години.

Причини за раменна нестабилност

• Предишни травми и луксация на раменна става
• Спортове натоварващи прекомерно раменната става свързани с вдигане на ръка над главата - плуване, волейбол, бейзбол, лека атлетика
• Съединителнотъканна слабост - вродена слабост и по-голяма еластичност на капсуло-лигаментарния апарат

Оценка и диагностика на раменна нестабилност

Диагностицирането и оценката на проблема първоначално е свързано с външен оглед и сваляне на анамнеза. Много важно е да се отбележи ако има предшестващи травми и изкълчвания на раменната става. При не пълно луксиране на раменната става пациентите съобщават за прещракване и чувство за изместване. В тези случаи те могат сами да наместят рамото си и това рядко е съпътствано с болка. При пълно разместване на рамото всяко движение е съпътствано с болка и се налага наместването да се извърши от лекар.
Външно при по-големите размествания се наблюдава нарушаване на контура на рамото. За допълнително уточняване на диагнозата може да се направи рентгеноскопия, а в определени случаи и артроскопия.
Според степента на раменната нестабилност се преценя какъв вид лечение да се приложи.

Лечение и рехабилитация раменна нестабилност

Начинът на лечение обикновено зависи от степента на раменната нестабилност и колко често се получава разместването. При по-леките случаи може да е изпробва консервативно лечение, което е свързано с използването на средствата на физиотерапията и кинезитерапията. Прави се почивка и се дават противовъзпалителни и обезболяващи лекарства като е удачно и използването на криотерапия. Целта на кинезитерапията и упражненията е укрепването на мускулатурата и съединителната тъкан около ставата с цел стабилизацията и при движение. Също така пациентите се обучават да избягват позициите, при които най-често се луксира ръката.

Примерни рехабилитационни упражнения може да намерие в статията: Упражнения при раменна нестабилност.

При по-тежките случаи и когато консервативното не дава задоволителни резултати се препоръчва оперативно лечение, особено при млади спортисти до 25 годишна възраст. Най-често оперативното възстановяване на стабилността на раменна става се извършва чрез артроскопски метод изискващ два малки отвора под 1см. Този метод е по-малко травматичен и така се съкращава възстановителния период при спортистите, което дава възможност за по-бързо връщане към спортна дейност.

Следоперативна рехабилитация на раменна нестабилност 

Рехабилитационната програма след операция е свързана с метода, по който тя е извършена и това до колко има засягане на стабилизиращата мускулатура.

В първите 1 до 4 седмици е удачно да се използва шина, която да придържа ръката. При първите процедури фокусът е насочен към преодоляването на болката и отока. Може да се използва криотерапия, обезболяващи физиотерапевтични процедури и електростимулация. Упражненията включват изометрични контракции на мускулатурата, а впоследствие и активни движения в ограничен обем без натоварване на заздравяващите тъкани. В този период се поддържа мускулатурата и се следи за предпазване от усложнения.

След 4-6 седмица средствата на кинезитерапията се разширяват като се дават аналитични упражнения за слабите мускули от отбременено изходно положение. Може да се използва и подводна гимнастика. Постепенно се преминава към упражнения за мускулна сила.

След 10 седмица започва активното възстановяване на мускулите от ротаторния маншон с цел стабилизиране на рамото. Използват се различни упражнения с акцент мускулите стабилизатори, като постепенно се увеличава продължителността и интензивността на натоварването.

В зависимост от операцията процедурите могат да продължат от 2 до 4 месеца, а пълно възстановяване може да се очаква до шестия месец. От физиотерапията с цел ускоряване на възстановителните процеси могат да се използват ултразвук, нискочестотни токове, средночестотни токове, ултрависокочестотни токове, лазертерапия и др.