Сан Хосе Шаркс

Сан Хосе Шаркс е професионален отбор по хокей на лед от Националната Хокейна Лига на САЩ, базиран в едноименния град от щата Калифорния. Член е на Тихоокеанската дивизия на Западната конференция, като играе домакинските си мачове в САП Център, известен като Шарк Танк.

История на Сан Хосе Шаркс

Завръщането в Зоната на Залива

Оукланд Колизеум Арена е дом на Калифорния Голдън Сийлс от 1967 до 1976 година. Гордън и Джордж Гънд ІІІ стават миноритарни собственици на Сийлс през 1974 година и две години по-късно преместват тима в Кливланд, като през 1978 година го обединяват с Минесота Норд Старс, който са закупили през същата година. Дълги години този отбор е отдалечен от Зоната на Залива, където първоначално е създаден, като собствениците веднъж се опитват да го върнат към края на 80-те години, но получават забрана от НХЛ. Тогава, бившият собственик на Hartford Whalers Хауърд Балдуин оказва натиск върху ръководството на лигата и в крайна сметка тимът е върнат в Сан Хосе, където е била изградена нова баскетболна зала. Това не става без страните да направят компромис, като той включва продажбата на акциите на семейство Гънд на компанията на Балдуин и така от сезон 1991-92, Северните звезди се включени в новосъздаденият отбор от Зоната на Залива. Започва конкурс за смяната на името на отбора, като са получени над 5000 предложения, като на първо място комисията отличава Блейдс (Остриетата). Балдуин обаче е скептичен за това име, тъй като го асоциира с оръжие и затова си харесва второто име в класирането, Шаркс (Акулите). Новото име е вдъхновено от огромният брой акули, живеещи в Тихия океан. Популация от цели 7 разновидности населяват водите в близост до Зоната на Залива, познати като „Червеният триъгълник“.

Първият маркетингов директор на клуба, Мат Ливайн, казва за новото име: „Акулите са безмилостни, бързи, пъргави, ярки, доминиращи и безстрашни. Ние планираме да изградим организация, която да притежава всички тези качества.“

Годините в Кау Палас (1991-93)

През първите си два сезона, Акулите играят в Кау Палас в Дели Сити, в покрайнините на Сан Франциско. Треньор на тима е Джордж Кингстън, като неговите играчи са основно новобранци, като единственият по-забележителен играч е бившият носител на Норис Трофи, защитникът ветеран Дъг Уилис, играл 14 години в Чикаго Блек Хоукс. Уилис е капитан на отбора и още през първата година е включен в All Star Game. Тези две години обаче не са никак добри за отбора, който особено втората ще се запомни с антирекорд – 71 загуби, от които 17 поредни, а тима записва едва 11 победи и 24 точки, като логично в края на сезона треньора е уволнен.

Въпреки, че Сан Хосе Шаркс не се представят особено убедително, продажбата на фен артикули достига до 150 милиона долара, което представлява цели 27% от общите продажби на НХЛ, като от всички професионални отбори в САЩ, само Чикаго Булс имат по-добро представяне и то през златните си години.

На 17 ноември 1992 година, вратарят на Акулите Артурс Ирбе записва първият в историята на клуба шутаут, при победата с 6-0 над Лос Анжелис Кингс. На 3 декември пък, дясното крило Роб Годро вкарва първият хеттрик, срещу отбора на Харфорд Уейлърс, а само 9 дни по-късно повтаря постижението си срещу Квебек Нордикс.

В началото на ерата на Шаркс се ражда и талисманът на отбора – Шарки. Неговата първа поява е на 28 януари 1992 година в среща срещу Ню Йорк Рейнджърс, като той тогава все още няма име. В същата нощ започва и конкурса за името му, а печелившото име „Ес Джей Шарки“ е обявено на 15 април 1992 година.

Ранните успехи (1993-1997)

За третият си сезон в НХЛ, Акулите се преместват в сегашният си дом – Сан Хосе Арена (сега САП Център). Под ръководството на Кевин Константин, тимът постига 82 точки (с 58 повече от предния сезон) и влиза в плейофите. Там Акулите се изправят срещу фаворитът от Западната конференция и основен претендент за спечелване на Купа Стенли, Детройт Ред Уингс. Неочаквано, но аутсайдерите побеждават след 7 мача, хвърляйки една от най-големите бомби в историята на плейофите в НХЛ. В следващият кръг обаче, Акулите повеждат с 3-2 победи срещу Торонто Мейпъл Лийфс, но допускат обрат след 2 загуби в Канада и отпадат от надпреварата.

През следващата година тимът отново достига до плейофната фаза, но не успява да премине след вторият кръг. През сезон 1994-95, ключови играчи на Акулите са вратаря Артурс Ирбе, защитникът Сандис Озолинш и нападателите Игор Ларионов и Сергей Макаров. Те не успяват обаче да се противопоставят този път на Червените криле от Детройт и губят с 4-0 игри, без дори да поведат поне веднъж в някой от мачовете.

През следващите години тимът не се представя добре и собствениците му сменят няколко треньора.

Годините на Дарил Сътър (1997-2002)

Едва през сезон 97-98, Шаркс отново се завръщат в плейофите, благодарение на закупеният от Детройт Ред Уингс вратар Майк Върнън и новият треньор Дарил Сътър. Те обаче не успяват да преминат първия кръг в две поредни години. През 1999 година, Сан Хосе Шаркс привличат и бившата звезда на Торонто Мейпъл Лийфс и на Монреал Канейдиънс Винсент Дамфус.

Сезон 1999-2000 е най-добрият за Акулите, що се отнася до брой победи в НХЛ, като дори е преминат първия кръг на плейофите. Следващият пък, вратарят Евгени Набоков печели Кълдър Мемориъл Трофи, за най-добър новобранец в лигата. Към отборът се присъединява и финландската звезда Тийму Селане Анайхайм Майти Дъкс.

През 2001-2002 година тимът най-накрая постига нещо по-значимо, печелейки титлата на Тихоокеанска дивизия. В същата година семейство Гъндс продава Акулите на група от местни инвеститори, начело с Грег Джеймисън. Покрай подновяването на договорите на някой от основните играчи и споровете около тях, тимът започва много лошо и това води до уволнението на треньора Сътър още в средата на сезона, като той е заменен от Рон Уилсън.

Годините на Рон Уилсън

Малко преди изтичането на последните часове от трансферния прозорец на НХЛ през 2003 година, капитанът Оуен Нолан е продаден на Торонто Мейпъл Лийфс, което е сигнал за настъпване на нова ера в историята на Шаркс. В допълнение, клубът се разделя МакГилис (Бостън Брюинс), Брайън Марчмънт (Колорадо), Шоун Хейнс и Мат Брадли (Питсбърг Пингуинс). Акулите привличат Алин МаКоули и Уейн Примо.

През 2003-04, новият генерален мениджър Дъг Уилсън и треньорът Рон Уилсън стават свидетели на нов обрат в своя тим, в резултат на който се получава най-добрият сезон в историята на клуба. Влезналите в тима млади играчи като Кристан Ехрхоф и Том Прийсинг и влиянието на Александър Королюк, осигуряват летящ старт на сезона. При преполовяването на първенството, ключовият нападател Марко Щурм чупи глезена си и това налага привличането на Къртис Браун. Този ход е изключително далновиден и води до постигане на рекордните за тима 104 точки (с 31 повече от предходния сезон и първия път, в който тима постига над 100 точки), като те са достатъчни на тима да спечели Тихоокеанската дивизия и да бъде на второ място в Западната конференция.

В плейофите, Сан Хосе отстраняват Сейнт Луис Блус в четвъртфинала на конференцията и Колорадо Аваланш в полуфинала. За пръв път Акулите достигат до финала в конференцията, където се изправят срещу Калгари Флеймс, който е воден от бившия треньор на Сан Хосе Дарил Шутър, а на вратата е бившият вратар на тима Миика Кипрусоф. В крайна сметка Флеймс печелят в 6 срещи и слагат край на мечтата за финал в НХЛ на Акулите.

Сезон 2005-06 не започва по най-добрият начин за тима от Шарк танк и той се намира на дъното на Тихоокеанска дивизия. След поредицата от 10 загуби, Акулите разменят Брад Стюард, Уейн Примо и Марко Щурм на Блостън Бруинс, срещу звездата Джо Торнтън. Тези промени дават резултат, а вратарят Набоков по-често започва да бъде оставян резерва, за сметка на Веза Тоскала и в крайна сметка тимът завършва пети в Западната конференция. В плейофите Шаркс побеждават Нешвил Предейтърс в четвъртфиналите, но в полуфиналите губят от Едмънтън Ойлърс. Джо Торнтън печели трофея Харт Мемориъл за най-полезен играч в лигата, както и този на Арт Рос, за най-много спечелени точки (125). Джонатан Чийчуу пък става голмайстор с 56 попадения и получава трофея Морис „Ракетата“ Ричард.

Следващият сезон, Акулите започват с най-ниската средна възраст на играчите в НХЛ, като тези момчета постигат рекорд за клуба, записвайки 20 победи и 7 равенства, без да допуснат загуба. Те завършват и по на-добрият начин, записвайки 51 победи, 26 равни срещи и само 5 загуби. В четвъртфиналите на конференцията, Акулите побеждават за втора поредна година Нешвил Предейтърс, но в полуфиналите отново губят от Детройт Ред Уингс.

Преди сезон 2007-08, Сан Хосе Шаркс променят логото и екипите си, като най-силният им месец е март и през него те не допускат нито една загуба. Така печелят третата си титла в дивизията, с рекордните за клуба 108 точки.

В плейофите, Акулите стартират с победи срещу Калгари Флеймс, но губят полуфинала от Далас Старс. Мач №6 е най-оспорваният и най-дългият в историята на НХЛ. Той има цели 4 допълнителни продължения за излъчване на крайния победител в него.

Ерата на Рон Уилсън официално приключва на 12 май 2008 година, след разочароващите отпадания на тима в последните два сезона.

От 2008 до днес – Ерата на Тод МакЛелан

През този период тимът се стабилизира и завършва на 2 пъти първи в Тихоокеанска дивизия, като през 2010 и 2011 година играе и финал за титлата в Западна конференция, но губи първият път от Чикаго Блекхоукс с 0-4, а вторият път от Вашингтон Кенъкс с 1-4. През 2012 тимът е втори в Тихоокеанската дивизия, отпадайки в плейофите във фазата на четвъртфиналите от Сейнт Луис Блус с 1-4, докато през 2013 година са трети в дивизията си и отпадат на полуфиналите в конференцията от Лос Анжелис Кингс след 3-4. През 2014 година те успяват да завоюват второто място в Тихоокеанска дивизия, но отново срещат ЛА Кингс, този път на четвъртфинала, губейки го с 3-4.

Традициите

Най-известната сред традициите на Акулите е тяхната поява на леда. В домакинските им мачове, светлините се насочват към леда и изведнъж сякаш от леда излиза акула с отворена уста, чийто диаметър е над 5 метра. Очите на хищникът светят в червено, а дъхът му е смразяващ (от тунела излиза мъгла). След това на куба с екраните се показва картина от тунела с подготвящите се за излизане играчи, а миг след това те излизат от устата на акулата и стъпват върху леда под съпровода на песента на Metallica "Seek & Destroy".

Всеки път, когато тимът атакува и особено когато отбележи гол, веднага започва да звучи песента на Гари Глайтър "Rock and Roll Part 2", съпроводена от специфичното движение с ръце нагоре и надолу от страна на публиката, с което погледната отгоре, цялата зала изглежда като паст на акула, която се отваря и затваря.