Скокове във вода

Скокове във вода е спорт, при който състезателите изпълняват акробатични движения, след като са отскочили от трамплин или платформа. Това е международно признат спорт, който е част от олимпийската програма. Винаги предизвиква голям интерес у публиката, като състезателите трябва да притежават сила, гъвкавост, добра ориентация и контрол във въздуха. Едни от най-добрите състезатели в скоковете във вода са китайците, като основна роля за това има треньорът Лян Бокси. Други страни със силни състезатели в тази дисциплина са САЩ, Русия, Великобритания, Италия Австралия и Канада.

Състезания по скокове във вода

Повечето състезания се състоят от три дисциплини, а именно еднометров и триметров трамплин и платформа. Платформата може да бъде на кула, с височина 5, 7,5 и 10 метра. Скачачите трябва да направят определен брой салата и завъртания, в зависимост от изискванията на състезанието. Съдиите гледат за чистотата на изпълнението, а също така и за начина на влизането във водата. Тялото трябва да бъде максимално изпънато и да влезе точно под прав ъгъл, като количеството на изпръсканата вода също оказва голямо влияние върху оценката. Максималната оценка за изпълнението е 10, като се дават до 3 точки за отскачането, за изпълнението във въздуха и за влизането във водата, а едната е бонус от съдиите за добро цялостно изпълнение. Първичният резултат се умножава по коефициент на трудност на самите движения във въздуха. Скачачите правят по няколко опита, като събралият най-голям сбор от точки се обявява за победител.

Синхронизирано гмуркане

Синхронните скокове във вода са олимпийски спорт от 2000 година. Те се извършват от двама скачачи, които правят гмуркането едновременно, като движенията им могат да бъдат идентични или противоположни, като този случай се нарича „въртележка“. Оценява се синхронът на двамата съотборника от момента на скока, през превъртанията до момента на влизане във водата.

Оценка на скоковете във вода

Основните фактори, които оказват влияние върху оценката на съдиите са:

• Продължителността и стойката на скачача, когато началното му положени за отскок е на ръце

• Височината на отскока от основата (колкото е по-висок, толкова и оценката е по-силна)

• Разстоянието, на което скачача преминава от платформата. То не трябва да бъде в опасна близост, но не може и да е много голямо. За оптимална се счита дистанцията от 60 сантиметра

• Правилното позициониране на тялото, преди навлизане във водата, а също и при влизането в нея.

• Ъгъл на влизане във водата – скачача трябва да бъде перпендикулярно на водната повърхност, без каквото и да е отклонение от този прав ъгъл. Изпръскването на водата също е гледано „под лупа“ от съдиите, като колкото по-малко пръски има, толкова по-висока е оценката.

При синхронните скокове се оценяват:

• Времето на отскачане

• Постигната височина

• Синхронизация на оборотите и превъртанията

• разстояние от трамплина или платформата, при преминаването от нея

• Моментът на влизането във водата

Съдиите могат да дисквалифицират състезател, когато той получи резултат 0 от трите скока или ако не е спазил изискванията за оборудване (например жените задължително трябва да са прибрали косите си с фиба, щипка или друг аксесоар).