Олимпийски игри

от 25 апр 2016г., обновено на 27 юли 2024г.

Съвременните олимпийски игри са водещото спортно събитие в световен мащаб, мечта на всеки спортист, очаквани с нетърпение от милионите зрители по трибуните и зад малките екрани. Олимпиадите се провеждат през четири години, но предвид че те са разделени на летни и зимни, двата й варианта се провеждат на всеки 2 години.

Създаването им е вдъхновено от древните игри, които са се провеждали в Олимпиа, Гърция, от VІІІ век преди Христа, до ІV век от Новата ера. През 1894 година, барон Пиер дьо Кубертен създава Международния Олимпийски Комитет, написва хартата за неговата структура и организира първите олимпийски игри в съвременния им вариант през същата година.

Еволюцията на олимпийското движение през ХХ и ХХІ век доведе до някои промени в начина на провеждане на игрите, както и в спортовете, които са част от това семейство. Някои от тези корекции включват създаването на Зимните олимпийски игри (за спортовете на сняг и лед), Параолимпийските игри (за хора с увреждания) и Младежките олимпийски игри (за спортисти в юношеска възраст). МОК е трябвало да се адаптира и към икономическия, политическия и технологичния напредък, което налага изместването на фокуса от чистото аматьорство, на което се е залагало в първите съвременни олимпийски игри и вече само професионални спортисти могат да участват на Олимпиадите. Световните войни доведоха до отмяната на игрите през 1916, 1940 и 1944 година, докато Студената война бе повод за бойкоти на игрите през 1980 година в Москва, когато САЩ и някои от нейните съюзници не вземат участие, и през 1984 година в Лос Анджелис, саботирани от страните от Източния блок.

Олимпийската програма се определя за всички бъдещи игри, като в нея се посочва кои спортове ще бъдат включени в игрите. Съществуват няколко ритуала и символи, които винаги присъстват в програмата, като например олимпийския флаг и факела, както и церемониите по откриването и закриването. Състезателите, които мерят сили в зимните и в летните игри надхвърлят 13000, като те участват в около 400 събития от 33 спорта. Завършилите на първо, второ и трето място получават съответно златен, сребърен и бронзов олимпийски медал, като тези отличия са може би най-желаните от всеки един спортист.

Древните олимпийски игри

Игрите в Олимпия са били свързани с религиозните и спортните фестивали и са се провеждали на всеки 4 години, около светилището на Зевс. Състезанията са между представителите на няколко полиса (градове-държави). Основните събития са били свързани с леката атлетика, но също така са се включвали и борба, бокс, панкратион (бой, подобен на днешните смесени бойни изкуства), както и надпревари с коне и с колесници.

Произходът на Олимпиадите е обвит в мистерии и легенди, най-вече свързани с Херкулес, който след като завършва 12-те предизвикателства на своя баща Зевс, построява стадион в негова чест. Самата дума „стадион“ е мерна единица за разстояние в Елада и е равна на 200 стъпки. Тя произлиза отново от Херкулес, който е на правил 200 стъпки в права линия и така е определил границите на игралното поле, което в последствие е заградено от трибуни за публиката.

Най-широко приета е теорията, че първите игри са се провели през 776 година преди Христа, като тя се базира на открит надпис в Олимпия, в който са записани имената на победителите в състезанията по бягане на всеки четири години, а първата година от този списък е именно 776 пр.н.е. В тези първи години на олимпийските игри се включват събития като бягане, потобой (състоящ се от скокове, хвърляне на диск и копие, състезание по бързо ходене и борба), бокс, панкратион и състезания с коне. Според откритите доказателства, първият в историята олимпийски шампион е бил Короебус от град Елис.

Олимпиадата е била с фундаментално значение и за религиозните практики в Древна Гърция, като наред със спортните събития са се правили и ритуални жертвоприношения в чест Зевс и на Пелопс (божествен герой и легендарен цар на Олимпия). Пелопс е известен със своите невероятни умения в състезанията с колесници, като митично остава неговото съперничество с цар Еномай от Пизатис.

Победителите от състезанията са се превръщали в герои, всички са им се възхищавали, издигали са им статуи, за тях са писали стихове, а най-желаната „стока“ по време на игрите са били стъкленици с капки от потта на шампионите, които са стрували много скъпо. Тъй като игрите са се провеждали на четири години, гърците са използвали това време като единица за измерване на времето.

Апогеят на игрите достига през 6-5 век преди новата ера, след което значението им започва да намалява, когато Елада е завладяна от римските легиони. Въпреки това, провеждането на игрите не се прекъсва веднага след това. Все още учените-историци не са на едно мнение за последната дата на последната древна олимпиада, но най-често цитираната дата е 393 година след Христа, когато император Теодосий І нарежда да се унищожат всички езически култове и практики. Друга често цитирана година е 426 година, когато неговия приемник, Теодсий ІІ, нарежда да се унищожат всички храмове на гръцките богове.

Съвременните олимпийски игри

Възраждането

Интересът към възобновяването на игрите започва с гръцкото въстание за независимостта от Османската империя през 1821 година. Гръцкият поет Панайотис Суцос за пръв път споменава за Олимпиадата в своята поема „Диалог на мъртвите“ през 1833 година, а заможният филантроп Евагелос Запас, през 1856 година, предлага на крал Ото да спонсорира възстановяването и провеждането на игрите. Така, през 1856 година се провеждат първите олимпийски игри, а мястото е градския площад на Атина. В тях участват атлети от Османската империя и от Гърция. Запас финансира възстановяването на Античния стадион, така че той да може да бъде домакин на бъдещите игри.

Този стадион е домакин на Олимпиадите през 1870 и 1875 година, като на първата присъстват около 30000 зрители. След като присъства на игрите през 1890 година, барон Пиер дьо Кубертен е вдъхновен от тях и решава да създаде Международния Олимпийски Комитет, изграждайки идеите си върху работата на Запас и решава да продължи древната традиция, игрите да са на всеки 4 години. Конгресът по учредяването на МОК се провежда между 16-ти и 23-ти юни 1894 година в Париж, като в последния ден е решено, че първите съвременни олимпийски игри ще бъдат проведени през 1896 година в Атина. МОК избира и своя пръв президент на този конгрес и това е гръцкия писател Димитриос Викелас.

Игрите от 1896 година

Първите игри, проведени под егидата на МОК, са домакинствани от Атина и основните събития са на стадион „Панатинайко“. Събират се 241 атлети от 14 страни, които се състезават в 43 събития. Цяла Гърция е ентусиазирана и дори се чуват предложения всички бъдещи игри да се провеждат в тяхната родина, но от МОК решават да се прави ротация в градове по целия свят, за да се увеличи популярността им. Честта да приеме Олимпиадата след Атина има Париж.

Промените и адаптацията

След успехът на игрите през 1896 година, настъпва стагнация, която заплашва провеждането на следващите Олимпиади. В Париж през 1900 и в Сейнт Луис през 1904 година, игрите са странично събитие на провежданите изложения. Дори във френската столица няма олимпийски стадион, но пък забележителното е, че тогава за пръв път вземат участие жени. В Сейнт Луис пък участват 650 атлета, но 580 от тях са от домакините от САЩ. Най-характерното за тази 2 Олимпиади е ниското ниво на олимпийското движение. За щастие на всички, през 1906 година игрите се връщат в Атина, като привличат голям брой международни състезатели и генерират широк обществен интерес. Това е началото на възхода на популярността на олимпийските игри.

Зимните олимпийски игри

Зимната Олимпиада е създадена поради факта, че снежните и ледените спортове са чувстват силно дискриминирани, тъй като няма как чисто логистично да се провеждат летни игри и тези спортове да бъдат включени. Разбира се, има и изключения, като например включването на фигурното пързаляне (през 1908 и 1920 година) и на хокей на лед (през 1920 година) в Летните олимпийски игри, но МОК има желанието този списък да бъде разширен и да се обхванат повече зимни събития. На конгрес в Лозана през 1921 година е взето решение за провеждане на зимна версия на Олимпиадата. Седмицата на зимните спортове (всъщност игрите са в 11 дни) се провежда през 1924 година в Шамони, Франция, като това събитие се превръща в първите Зимни олимпийски игри. Те се провеждат 3 месеца преди Лятната Олимпиада в Париж, като идеята е била игрите да бъдат провеждани в 1 и съща страна домакин, но идеята бързо е изоставена от МОК. Зимните игри също се провеждат на 4 години, като тези години съвпадат с летните игри. Тази традиция се спазва до игрите в Албервил 1992 година. След това от МОК решават да провеждат зимните и летните игри през 2 години.

Параолимпийски игри

През 1948 година, сър Лудвиг Гутман, на когото е поставена задачата да помогне в рехабилитацията на войниците след Втората Световна Война, решава да организира спортни игри между няколко болници за ветерани, като събитието съвпада с Олимпиадата в Лондон през 1948 година. Тези игри стават известни с името Стоук Мендвил и започват да се провеждат ежегодно. През следващите 12 години, Гутман и неговите сподвижници се посвещават на спорта като начин на изцеление и рехабилитация. За олимпийските игри в Рим през 1960 година, Гутман събира 400 спортисти с увреждания, които се състезават в „Паралелната Олимпиада“, както се наричат първите Параолимпийски игри. От този момент нататък, Параолимпийските игри се провеждат всяка година, когато има Олимпиада. През 1988 година, в Сеул, за пръв път двете Олимпиади се провеждат в един и същ град, а през 2001 година, МОК и Международния Параолимпийски Комитет подписват споразумение, в което се гарантира, че градът-домакин на двата вида игри ще бъде един и същ, като Параолимпийските игри ще се провеждат почти непосредствено след Олимпиадата. Това споразумение влезе в сила през 2008 година в Пекин, а за зимния вариант – през 2010 година в Лондон.

Младежки олимпийски игри

През 2010 г., Олимпийските игри бяха допълнени от Младежките игри, които дават възможността на спортисти на възраст между 14 и 18 години шанса да се състезават помежду си. Младежките олимпийски игри са идея на президента на МОК Жак Рох през 2001 година и са одобрени по време на 119-тия конгрес на МОК. Първите летни младежки игри се проведоха в Сингапур между 14-26 август 2010 година, докато началото на Зимните игри бе в Инсбрук (Австрия), две години по-късно.

Тези игри са с по-малка продължителност от официалната Олимпиада, като лятната версия продължава 12 дни, а зимната – 9. От МОК позволяват на 3500 състезатели и на 875 официални лица да вземат участие в Лятната младежка олимпиада, а в Зимната вземат участие 970 състезатели и 580 официални лица. Спортовете са същите както в олимпийските игри, но с по-малко дисциплини.

Олимпийските символи

Олимпийското движение използва символи, които представляват идеалите, въплътени в Олимпийската харта. Най-известният символ са олимпийските кръгове, които представляват 5 вплетени един в друг пръстени, символизиращи обединението на петте обитаеми континента – Африка, Америка, Азия, Океания и Европа). Цветната версия на пръстените, съответстващи на тези континенти, а именно черно, червено, жълто, зелено и синьо, на бял фон, образуват знамето на олимпийските игри. Тези цветове са избрани, тъй като всяка нация от участничките в игрите имат поне по 1 от тях в своя флаг. Знамето е прието през 1914 година, но е използвано за пръв път по време на Летните олимпийски игри в Антверпен, Белгия, през 1920 година.

Олимпийското мото е на латински: „Citius, Altius, Fortius“, като означава „По-бързо, по-високо, по-силно“. То е предложено от Пиер дьо Кубертен през 1894 година и официално е прието през 1924 година.

Идеали на Кубертен са изразени в олимпийското верую:

„Най-важното нещо в олимпийските игри е не победата, а участието, точно както най-важното нещо в живота не е триумфът, а борбата. По-важно е не да сте покорили върха, а да сте се борили достойно.“

Месеци преди началото на всяка Олимпиада се пали олимпийския огън, като това се прави винаги на едно и също място, а именно това, на което е стартирало това движение – Олимпия в Гърция. Това отразява древните ритуали, като запалването се прави от слънцето с параболично огледало, което фокусира слънчевите лъчи върху факела, държан от „жрица“. След запалването на огъня започва щафета, в която участват много известни личности, като този факел се пренася до града домакин и играе важно роля в церемонията по откриването на игрите. Въпреки, че факелът с олимпийския огън се използва като символ от 1928 година, самата щафета по пренасянето му се въвежда през 1936 година.

Церемониите

Откриването

Това е церемонията, която дава начало на всички събития. Повечето от елементите й са установени по време на Летните олимпийски игри в Антверпен през 1920 година. Тя обикновено започва с вдигането на знамето на страната домакин и изпълнението на националния й химн,след което следват художествени прояви с песни, танци и други, които имат за цел да представят културата на домакина пред света. С всяка следваща Олимпиада откриващите церемонии са още по-цветни и пищни от предходните, тъй като всяка страна се стреми да надскочи предхождащата я. Например, откриващата церемония в Пекин е струвала на организаторите близо 100 милиона долара, което е нещо изумително.

След артистичната част от церемонията започва парада на атлетите, групирани по нации. По традиция, Гърция е първата страна, която влиза в стадиона, за да се почете произхода на Олимпиадата. След това влизат всички нации по азбучен ред, а последен в колоната е тима на страната-домакин. На игрите в Атина през 2004 година, първо на стадиона се появи носителят на гръцкото знаме, докато останалата част от делегацията влезе накрая. След това се изнасят речи, с които формално се откриват игрите. Най-накрая се внася олимпийския факел и се предава от ръка на ръка до достигането на крайния му носител, който ще запали олимпийския огън (това обикновено е най-успешния олимпийски атлет на държавата-домакин) на стадиона. Този огън гори през цялото време на провеждане на игрите.

Награждаване на медалистите

Церемонията по раздаването на медалите се провежда след приключването на всяко събитие. След качването на почетната стълбичка на завършилите на третото, второто и първото място започва издигането на техните национални знамена, като в същото време звучи химна на страната, от която е олимпийския шампион. Тримата биват награждавани с лаврови венци и съответно с бронзов, сребърен и златен олимпийски медал.

По традиция, награждаването на мъжете-участници в маратона е част от закриващата церемония, като те финишират на стадиона, предвиден за това събитие. По този начин, те са последните, които получават своите медали, а всичко това отново е свързано с древните традиции на маратонското бягане.

Закриване на Олимпиадата

Това събитие се провежда след като всички събития от програмата са приключили. Носителите на националните знамена влизат първи на стадиона, последвани от атлетите, които вече не са групирани според страните, които представляват, а са заедно, за да покажат, че спортът не познава граници. На три пилона се издигат знамената на страната-домакин, флага на Гърция (за да се почете родното място на Олимпиадата) и знамето на страната, която ще бъде следващия домакин на игрите, съответно с придружаващите химни на трите държави. Президентите на организационния комитет и този на МОК правят заключителни изказвания, с което се слага край на игрите, а финалния акорд е загасянето на олимпийския огън. След това кметът на града-домакин сваля олимпийското знаме, сгъва го и го предава на кмета на града, който след 4 години ще приеме игрите, а това е познато като Анверпенската церемония.

Както споменахме, част от тази закриваща церемония е и награждаването на мъжете маратонци в Летните олимпийски игри, а в Зимните игри се награждават мъжете в дисциплината 50 километра ски бягане в свободен стил от масовия старт.

Списък на олимпийските спортове

Летни олимпийски спортове

Зимни олимпийски спортове

Бойкоти на олимпийските игри

Гърция, Франция, Австралия, Великобритания и Швейцария са единствените страни, които са участвали във всички Олимпиади без изключение, от създаването им през 1896 година. Всички останали държави са пропускали игрите, понякога заради неспособност на техните атлети да спечелят квоти, но друг път това се е случвало поради бойкоти.

Олимпийския комитет на Ирландия бойкотира игрите в Берлин през 1936 година, защото МОК настоява отборът на страната да бъде ограничен само до свободната част на Ирландия, а не на целия ирландски остров.
Олимпиадата в Мелбърн през 1956 година е бойкотирана от Холандия, Испания и Швейцария, заради репресиите по време на унгарското въстание от страна на Съветския Съюз; Камбоджа, Египет, Ирак и Ливан също не присъстват на тези игри, поради крицата край Суецкия канал, докато Китай отказва да присъства под името Народна Република Китай, след като на Тайван е позволено да използва името „Република Китай“.
През 1972 и 1976 година, голям брой африкански страни заплашват МОК с бойкот, настоявайки на организацията да забрани участието на ЮАР и Родезия, заради техните сегрегационни режими. Нова Зеландия също е обект на бойкота на африканските страни, тъй като нейния отбор по Ръгби прави турне в ЮАР. МОК приема исканията на тези нации за първите две страни, но отказва да забрани участието на Нова Зеландия, тъй като ръгбито не е олимпийски спорт. Изпълнявайки своята заплаха, 20 африкански страни отказват участието си в Монреал, а от игрите се оттеглят също Гвиана и Ирак, след като няколко техни атлети вече са взели участие в част от състезанията, в знак на солидарност.
Тайван също отказва да участва на игрите в Монреал, заради натиска на НР Китай върху организационния комитет да не позволи на страната да използва името Република Китай. Тази страна не участва чак до 1984 година, когато се завръща под името Китайско Тайпе, явявайки се със специални химни и флаг.
През 1980 и 1984 година, противниците в Студената война бойкотират игрите едни на други. САЩ, заедно с 64 други страни не присъстват на Олимпиадата в Москва, заради съветската инвазия в Афганистан. Така участниците са едва 81, най-малкия брой страни след 1954 година. СССР отвръща с бойкот на игрите в Лос Анжелис, заедно с 15 други страни, като предтекст за това е, че не са сигурни за безопасността на атлетите си, заради назряващото шовинистично настроение и антисъвеската истерия. Бойкотиращите страни си организират собствено алтернативно събитие, наречено Игри на приятелството.
През 2008 година, Грузия призовава за бойкот на Зимните олимпийски игри в Сочи, заради нахлуването на руските войски в Южна Осетия, но той не е уважен от никоя страна.

5.0/5 1 оценка

Напиши коментар 0 коментара

www.framar.bg
на 21 November 2024 в 09:39

Коментирайте "Олимпийски игри"