Спорт = живот – историята на Валерия, която пребори анорексията с бягане

Повечето от нас гледат на бягането като на тренировка и на инструмент за отслабване. Да, то е точно такова, но също така може да ни зареди емоционално, душевно и физически.

Бягането може да лекува и „рани“ и Валерия ще ви потвърди това. Нейната най-дълбока рана бе анорексията. Вместо да й помогне да отслабне, тичането я научи да печели. То я научи и да се цени и да се доверява на тялото си, а също и да разчита на умствената си сила.

Историята за смелостта и силата на Валерия ще стопли сърцата ви. „Бягането ми дава възможност да променям живота си и това ми носи спокойствие.“ - споделя тя. „Като бегач, аз много добре усещам тялото си. То е като машина, която трябва да бъде зареждана правилно с гориво.“

Валерия се бори с анорексията в продължение на 5 години. Тя е била обсебена от формата на тялото си и отслабва страшно много. Това се случва, както обикновено, след подигравки, че е била пълно дете. Когато е на 10 години, нейните съученици постоянно я наричат „дебелана“ и тя започва да мрази тялото си и още повече да мрази храната, която я е довела до това състояние.

В юношеските си години, тя започва да пие хапчета за отслабване, тъй като все още продължава да мрази тялото си. Храната й е ограничена страшно много, а тя се вманиачава да пресмята калории и да ги поддържа под тези, които са достатъчни за базисния й метаболизъм. Въпреки, че отслабва драстично, тя продължава да мрази тялото си и да се мисли за прекалено дебела.

Тогава, един ден тя се записва за състезание на 10 километра, заедно с баща си. През по-голямата част от дистанцията тя няма сили да тича, а просто ходи, но се влюбва в състезателната атмосфера и решава, че иска да бъде бегач. Спортът напълно променя живота й.

Валерия постепенно започва да си признава, че гладува и бавно и постепенно започва да се храни без стриктни ограничения.

„Спомням си в колежа, че имах една любима 15-километрова отсечка, която много обичах. Често след завършването на бягането, аз отивах до Subway и изяждах най-дългият им сандвич с кюфтета. В други дни пък си позволявах да изям по половин килограм сладолед, след като съм тренирала няколко часа. Бях щастлива, че мога да се храня без да се съдя или да се чувствам виновна.“ - казва тя.

През 2000 година, Валерия участва в първия си полумаратон и това е само началото – от тогава, тя е участвала в над 70 полумаратона, маратона и ултра маратона. През 2008 година тя се записва за надпреварата „Маниаци на маратоните“. „Духът на това състезание е нещото, което ме накара да реша да стана бегач преди повече от 11 години. След участието си се потвърди моето мнение – това беше истинска радост за цялото ми същество.“ - не скрива щастието си тя.

„Когато направих тази промяна, аз не се опитвах да се преборя с анорексията, тъй като аз не осъзнавах проблемите си. Просто исках да бягам. Когато го правех се получаваше един конфликт с яденето, тъй като аз все още го мразех, но въпреки това се налагаше да дам храна на тялото си.“

В началото на нейния път с бягането, тя има много семейни проблеми, а бракът и е пред провал, тъй като постоянно се кара със съпруга си заради нейното гладуване. Този период от около 8 месеца е най-стресиращия в целия й живот. За щастие, започва да се подготвя за полумаратон и това я спасява. В миналото, тя би се обърнала отново към гладуването, което й създава комфорт, а това би довело до отслабването й с поне 5-10 килограма, което би създало опасност за живота й, предвид нейното тегло.

„Основният ми начин за справяне със стреса е да си определям по-високи цели с моето бягане“ - споделя тайната си Валерия.

Днес тя е завършила 11 ултра маратона и 31 маратона, като най-дългият е 90 километра в рамките на 12 часа. Тя е печелила и първото място в ултра маратон с дължина 80 километра. Най-голямото й постижение е участието в 4 маратона в рамките на 4 дни, които са част от предизвикателството „Седемте маратона на Савидж“.

„Аз съм изключително горда от себе си. Обичам това, което тялото ми позволи да направя. За мен, бягането наистина лекува всичко.“